Моджтаба Хаменей, синът на покойния „върховен лидер“ Али Хаменей и негов наследник начело на Ислямската псевдорепублика, изпрати недвусмислено послание: според него единственият път напред е „джихад и съпротива“ срещу САЩ и Израел.

Думите му бяха разпространени като официален отговор на писмо от „Хизбула“, в което ливанската шиитска терористична организация декларира вярност към Техеран. Вместо дипломатичен тон, новият лидер избра познатата джихадистка реторика – възхвала на въоръжената борба, обещания за „божествена победа“ и призиви за продължаване на атаките срещу Израел.

Мир? Само ако Израел спре да се защитава

Сред най-показателните му изявления е условието, което поставя за евентуално споразумение със САЩ. Според Хаменей, Иран би могъл да обсъжда мир единствено ако Израел прекрати военните си операции срещу „Хизбула“ в Южен Ливан.

Преведено на нормален език: терористичната организация трябва да запази свободата си да се въоръжава, изстрелва ракети и подготвя нови нападения, а Израел трябва просто да наблюдава отстрани.

Подобна „логика“ трудно може да бъде наречена мирен план. По-скоро прилича на предложение пожарникарите да оставят маркучите, защото пламъците се чувствали притеснявани.

„Хизбула“ – не терористи, а пример?

Новият върховен злодей, пардон „лидер“ определя защитата на „Хизбула“ като „стратегически мандат“ на Иран и възхвалява организацията като вдъхновение за всички, които се борят срещу така нареченото „световно високомерие“ – традиционният термин, който иранският режим използва за САЩ и цивилизованите държави.

Особено показателни са думите му за ликвидирания през 2024 г. лидер на организацията Хасан Насрала. Хаменей го нарича „господар на мъчениците“, който превърнал „фиданката на ислямската съпротива в могъщо дърво“.

Фактът, че това „дърво“ израсна благодарение на десетилетия ракетни нападения, атентати и външно финансиране, очевидно не се вписва в революционната поезия на Техеран.

Кой всъщност дърпа конците?

Изявлението показва, че смяната на върха в Иран не означава промяна на курса. Напротив – новото ръководство демонстрира приемственост с политиката на предшественика си и дори изглежда решено още по-настойчиво да представя въоръжените проксита като основен инструмент на иранската външна политика.

Докато много държави говорят за стабилност и деескалация, Техеран продължава да използва речника на ислямистите от 1979 година, Ал Кайда, ИДИЛ и Талибан, сякаш времето е спряло. Само че ракетите, дроновете и разрушенията са напълно съвременни.

Санкциите бяха наложени чрез Центъра за противодействие на финансирането на тероризма (Terrorist Financing Targeting Center – TFTC), в който участват САЩ, Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Под ограничения попадат пет организации и 16 физически лица. Сред санкционираните са финансовите структури „Ал-Кард ал-Хасан“ и „Байт ал-Мал“, които според американските власти играят ключова роля за осигуряването и управлението на средствата на „Хизбула“.

Защо точно финансите?

В изявление на американското Министерство на финансите се посочва, че санкционираните мрежи представляват заплаха за регионалната стабилност, международната сигурност и световната търговия. Според Вашингтон ограничаването на достъпа на „Хизбула“ до финансови ресурси ще помогне за защитата на международната финансова система, ще подкрепи ливанския народ и ще затрудни дейността на терористичните структури.

Подобни мерки целят не само замразяване на активи, но и изолирането на санкционираните лица и организации от международните финансови пазари. А без стабилно финансиране дори най-шумните терористични организации започват да изпитват сериозни затруднения.

Какво представлява TFTC?

Центърът за противодействие на финансирането на тероризма беше създаден през 2017 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Основната му задача е да идентифицира и проследява финансовите потоци, използвани за подпомагане на терористични организации, както и да координира съвместни санкции между държавите членки.

Организацията се председателства съвместно от Съединените щати и Саудитска Арабия, а координираните действия през последните години се превърнаха в един от основните инструменти за оказване на натиск върху подкрепяната от Иран терористична организация „Хизбула“.

Според Държавния департамент на САЩ споразумението предвижда поетапно разоръжаване на Хизбула, унищожаване на нейната военна инфраструктура и постепенно изтегляне на израелската армия от Южен Ливан, след като заплахата от групировката бъде окончателно премахната.

Как ще бъде изпълнен планът?

За наблюдение на изпълнението е създадена нова тристранна Военна координационна група за Ливан, ръководена с посредничеството на САЩ. Вашингтон се ангажира и да подпомогне модернизацията на ливанските въоръжени сили, така че те да могат самостоятелно да установят контрол върху районите, в които досега доминираше Хизбула.

Освен военната подкрепа, САЩ ще предоставят и 100 милиона долара хуманитарна помощ, която ще бъде координирана съвместно с Организацията на обединените нации.

Първа крачка към по-спокоен регион?

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи подписването на документа като важен първи етап към по-трайна стабилност.

По думите му предстои значителна работа, но именно първата стъпка често е най-трудната. Рубио изрази надежда, че споразумението ще създаде условия за мир, икономическо развитие и нормално съжителство между Израел и Ливан.

Израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер нарече договореността исторически пробив. Той заяви, че Иран и неговите проксита са се опитвали да провалят преговорите, но вместо това страните са успели да върнат процеса в правилната посока.

„Поставихме влака обратно на релсите“, каза Лайтер, подчертавайки, че целта е двете държави да живеят в сигурност при взаимно уважение към своя суверенитет.

Нетаняху: Сигурността на Израел остава на първо място

Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи рамковото споразумение като „голямо постижение за Държавата Израел“.

Той уточни, че израелската армия ще остане в зоната за сигурност в Южен Ливан, докато ливанската армия постепенно поеме контрола и разоръжи Хизбула.

Нетаняху съобщи, че ще бъдат създадени две пилотни зони по препоръка на израелските военни. Едната ще бъде разположена южно от река Литани извън зоната за сигурност, а другата – в ограничен район северно от реката.

Премиерът подчерта, че Израел ще координира всяко бъдещо изтегляне на войските си единствено при наличие на реални гаранции, че Хизбула е разоръжена и вече не представлява заплаха.

По думите му сигурността на жителите в северната част на Израел остава основен приоритет и израелските сили няма да се изтеглят, докато „Хизбула“ продължава да представлява заплаха в близост до границата.

Преговорите между двете страни започнаха през април под натиска на Вашингтон и се провеждат в американската столица. Настоящият тридневен кръг от разговори трябва да приключи в четвъртък.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Израел и Ливан са близо до постигането на „ангажимент за намерения“, което може да отвори пътя към по-широко споразумение.

Израел: Първо разоръжаване, после изтегляне

„Няма да позволим никаква терористична сила да се намира близо до нашата граница“, подчерта Менсър. Според него всяко бъдещо прегрупиране или изтегляне на части от Израелски отбранителни сили може да стане едва след като Южен Ливан бъде демилитаризиран и „Хизбула“ предаде оръжията си.

Израелските власти посочват, че вече са имали подобен опит през 2024 г., когато организацията е трябвало да бъде разоръжена съгласно предишни договорености, но това така и не се е случило.

Войната по северната граница

Израелската армия започна мащабни въздушни удари и сухопътни операции в Ливан, след като „Хизбула“ се включи във войната в Близкия изток на страната на своя основен покровител – Иран.

Позицията на Йерусалим показва, че дори при напредък в преговорите въпросът за разоръжаването на „Хизбула“ остава ключовото условие за всяко трайно уреждане на ситуацията по израелско-ливанската граница.

Съвместното изявление на „посредниците“ (ислямистките лобисти) Катар и Пакистан предвижда ограничаване на израелските военни действия единствено до реакции срещу непосредствени заплахи. Това е съществена промяна спрямо досегашната схема, действаща от ноември 2024 г., в която участваха още Франция, ООН и самият Израел.

Как Иран се оказа арбитър по действията на Израел?

Най-спорният момент е именно участието на Техеран в новия надзорен механизъм. Така режимът, който години наред финансира и въоръжава терористичната организация „Хизбула“, на практика получава възможност да влияе върху оценките дали Израел спазва договорените правила.

Иранският външен министър Абас Арагчи приветства инициативата и я определи като „голям напредък към прекратяване на войната в Ливан“. В Израел подобни думи бяха приети с очакван скептицизъм.

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви при представянето на механизма, че Израел ще бъде част от разговорите. Засега обаче няма информация за официално израелско представителство в структурата, която ще наблюдава изпълнението на договореностите.

Нетаняху: Израел няма да приеме ограничения

Израелските власти реагираха незабавно. Президентът на Израел Исак Херцог заяви, че всяко споразумение за прекратяване на конфликта между Израел и Ливан трябва да бъде договаряно пряко между двете държави, а не чрез това, което той определи като „иранско изнудване“.

Малко по-късно премиерът Бенямин Нетаняху подчерта, че израелските сили запазват пълна свобода на действие в Южен Ливан.

По думите му армията ще продължи да неутрализира както непосредствени, така и възникващи заплахи срещу военнослужещите и жителите на Северен Израел. Тази позиция бе потвърдена и в съвместно изявление на правителството и военното командване.

Недоволство има и в Ливан

Любопитното е, че резерви към новия механизъм се чуват не само от Израел. Ливанският президент Джоузеф Аун официално приветства инициативата, но същевременно подчерта, че Ливан сам трябва да води преговорите от свое име.

Според информации от ливански представители зад кулисите има притеснения защо Вашингтон отново отваря врата за влияние на Иран в страната, след като през последните месеци именно това влияние беше ограничавано.

Допълнителен проблем е възможността „Хизбула“ да използва новата ситуация като аргумент срещу разоръжаването си. Вече се появиха сигнали от ръководството на терористичната организация, че тя няма да обсъжда предаване на оръжията си, докато Израел не се изтегли напълно от спорните райони в Южен Ливан.

Решения за Израел без Израел?

На този фон израелски и ливански представители провеждат нов кръг разговори във Вашингтон, посветени на разоръжаването на „Хизбула“ и възможностите за нормализиране на отношенията между двете държави.

Въпреки че пълните параметри на американско-иранските договорености все още не са известни, един въпрос става все по-труден за избягване: как се стигна дотам решения, засягащи сигурността на Израел и живота на неговите граждани, да се обсъждат в механизъм, в който самият Израел няма място?

Кого санкционира Вашингтон и защо?

Държавният департамент на САЩ обяви в четвъртък нови ограничителни мерки срещу двама ливански политици — Слейман Антоан Франже и Махмуд Камати, — добавени в списъка на Специално определените граждани (SDN) към Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите. Санкциите са наложени на основание Президентска изпълнителна заповед 13224, която позволява на Белия дом да се прицелва в лица и организации, свързани с определени като терористични структури.

Франже е лидер на Движението „Марада“ и е заемал различни длъжности в ливански правителства. Освен това е бил кандидат за президент на страната, подкрепен от Хизбула, преди да се оттегли от надпреварата през 2024 г.

Камати пък е дългогодишен висш член на Хизбула с особено свеж принос: в началото на 2026 г. той призова за сваляне на ливанското правителство и в интервю за „Ал Джазира“ го сравни с колаборационисткия режим на Виши във Франция. Реториката е позната — когато не можеш да управляваш, обявяваш тези, които управляват, за предатели.

Мрежата на парите: как Хизбула превърна Ливан в банкомат

В санкционирания пакет попадна и други ливански гражданин — Уаел Константийн, заради тясната му връзка с вече санкционирания Ала Хасан Хамие, ръководещ международна мрежа в подкрепа на Хизбула, обхващаща Ливан, Сирия, Ирак и Оман. Организацията на Хамие набира средства, изпълнява договори и управлява фиктивни компании с цел генериране на приходи за терористичната структура. Пет от тези компании също са включени в последния пакет от санкции.

Американският говорител на Държавния департамент Томи Пигът формулира обвинението директно: „Тези функционери са използвали влиянието си, за да подкопаят целенасочено и системно авторитета на ливанската държава.“ Приравнявайки се с Хизбула, те „са попречили на ливанското правителство да упражнява пълен контрол върху своите територии и своето бъдеще“, се казва в изявлението.

Хизбула като стопанин на Ливан — с ирански документи за самоличност

Вашингтон не се церемони с оценката: „Хизбула е терористична организация, която поставя Иран, не Ливан, на първо място.“ Организацията е „най-голямата единична пречка пред възстановяването и бъдещето на Ливан“ и „държи държавата като заложник в перманентно състояние на конфликт“.

Санкциите идват на фона на американско-иранска сделка, включваща — наред с другото — прекратяване на сраженията между Израел и Хизбула в Южен Ливан и на натиска от страна на ливанското правителство за разоръжаване на организацията. Изявлението на Държавния департамент е категорично: Хизбула трябва да бъде разоръжена, инфраструктурата ѝ — демонтирана, а ливанската държава трябва да си върне контрола над собственота си страна.

Към онези, които продължават да осигуряват политическо прикритие и материална подкрепа на организацията, предупреждението е кратко: „Ще понесат последствията от своя избор.“

Американски граждани и компании са забранено да работят с лица и организации от списъка SDN, а активите им в САЩ са замразени.

Ливан отдавна живее в сянката на ислямистката терористична организация, която официално не е правителство, но на практика определя границите на суверенитета на страната. Докато Бейрут се опитва да постигне реален контрол върху собствената си територия, Вашингтон изглежда решен да стесни финансовото пространство на тези, които пречат на този процес — по един санкционен списък наведнъж.

„Ще го получим“, каза Тръмп пред журналисти, намеквайки, че Вашингтон очаква контрол върху чувствителния ядрен материал, който отдавна е сред най-спорните въпроси в разговорите между двете страни.

Изявлението идва на фона на месеци напрегнати преговори и взаимни заплахи, при които иранските ислямисти се опитват да използват регионалните конфликти като допълнителен лост за натиск.

Войната в Ливан – отделен въпрос или част от една и съща криза?

Тръмп ясно заяви, че иска конфликтът в Ливан да бъде отделен от ядрените разговори с Техеран.

„Бих искал да ги разделим, защото това са различни неща“, обясни американският президент.

Позицията му обаче се разминава с тази на иранските ислямисти, които настояват, че военните действия в Ливан и преговорите за ядрената програма са пряко свързани. Техеран отдавна използва подкрепяната от него терористична организация Хизбула, като инструмент за влияние в региона.

Тръмп предизвика допълнителен интерес с твърдението, че САЩ са разговаряли с „Хизбула“ за първи път. По-късно държавният секретар Марко Рубио уточни, че не е имало директни контакти, а съобщенията са били предавани чрез посредници от ливанското правителство.

Според президента е постигнато временно разбирателство за прекратяване на огъня.

„Те се съгласиха вчера да не стрелят, Израел също няма да стреля и ще видим какво ще стане“, каза той.

Конгресът изпраща предупреждение към Белия дом

Докато Белият дом говори за дипломатически пробив, в Конгреса нараства недоволството от американското участие във военните действия срещу Иран.

Камарата на представителите прие с 215 срещу 208 гласа резолюция, внесена от демократите, която цели да ограничи военните действия срещу Иран без изрично одобрение от Конгреса. Любопитното е, че четирима републиканци подкрепиха документа, което показва, че резервите към военната политика на администрацията вече не са само сред опозицията.

Макар резолюцията засега да има предимно символичен характер и да е малко вероятно да преодолее очакваното президентско вето, резултатът е пореден сигнал за нарастващо безпокойство във Вашингтон относно риска от по-мащабен конфликт в Близкия изток.

Сделка или нова криза?

Оптимизмът на Тръмп контрастира с реалността на терен. От една страна, Белият дом говори за напредък в ядрените преговори. От друга, Иран продължава да обвързва разговорите с военните събития в Ливан и дейността на своите марионетки.

Това означава, че дори евентуално споразумение за иранския обогатен уран няма автоматично да реши по-широките проблеми със сигурността в региона. Напротив – опитът показва, че режимът в Техеран рядко се отказва от възможността да използва едно напрежение, за да извлече отстъпки по съвсем друг въпрос.

Според автора фасадата на примирието окончателно се е разпаднала. Докато международните посредници продължават да говорят за деескалация, жителите на Северен Израел остават под постоянна заплаха от ракети и дронове.

Съществува ли изобщо примирие?

В публикацията се посочва, че през последните седмици „Хизбула“ е изстреляла стотици ракети и други боеприпаси по израелски населени места и военни позиции. Според редакцията това доказва, че организацията използва всяка пауза във военните действия не за мир, а за прегрупиране, превъоръжаване и подготовка на нови атаки.

Затова решението на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац да възобновят ударите по позиции на „Хизбула“ в квартал Дахия в Бейрут не се определя като ескалация, а като закъсняло признаване на действителността.

Авторът твърди, че всяко ново удължаване на примирието би представлявало сериозна грешка, тъй като би позволило на терористичната организация да укрепи военния си потенциал.

Вашингтон спира Израел?

Според коментара президентът на САЩ Доналд Тръмп е отменил планирани израелски операции в Бейрут след разговор с Нетаняху. Изданието критикува тази намеса и твърди, че Израел е поставен в унизителната ситуация да търси разрешение от съюзника си, за да защитава собствените си граждани.

Редакцията обвинява американската администрация, че поставя дипломатическите си цели в Ливан и преговорите с Иран над непосредствените нужди на израелската сигурност. Според автора тези дипломатически процеси така или иначе са блокирани и не оправдават ограниченията върху действията на Израел.

Особено остри са критиките към нежеланието на Вашингтон да допусне по-мащабни удари в южните квартали на Бейрут, които се смятат за основен център на „Хизбула“. Според публикацията това фактически предоставя безопасно убежище на ръководството на организацията и на част от нейната военна инфраструктура.

Какво иска „Хизбула“?

В коментара се твърди, че призивите на „Хизбула“ за пълно прекратяване на огъня са опит да бъде принуден Израел да изтегли силите си от буферната зона в Южен Ливан, без организацията да се откаже от способността си да атакува израелска територия.

Според автора приемането на ново удължаване на примирието би означавало размяна на сигурността на израелските граждани срещу краткотрайно и измамно спокойствие.

Призив за продължаване на операцията

Редакцията подкрепя последните действия на Израелските сили за отбрана и посочва завземането на стратегически позиции, включително района около крепостта Бофор, като необходима стъпка за трайно отслабване на „Хизбула“.

Авторът настоява въздушните удари срещу цели в Дахия да продължат без ограничения, тъй като според изданието именно там се намират командни центрове, складове за високоточни оръжия и подкрепяното от Иран ръководство на организацията.

Заключението на коментара е категорично: примирието е приключило, а Израел трябва да се откаже от опитите да съхрани дипломатическа конструкция, която според автора вече не съществува. В противен случай, предупреждава редакцията, цената ще бъде платена от жителите на Северен Израел, които продължават да живеят под заплахата от нови атаки.

Иран е прекратил преговорите със САЩ, докато Израел продължава военните си операции срещу терористичната организация „Хизбула“ в Ливан. Това твърди близката до Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР) агенция Tasnim.

Според публикацията Техеран настоява за незабавно прекратяване на израелските действия както в Ливан, така и в Ивицата Газа. Иранските представители заявяват, че няма да се върнат на масата за преговори, докато тези условия не бъдат изпълнени.

Заплахи за Ормузкия проток

Наред със спирането на разговорите, Иран е отправил и сериозна заплаха към международната търговия. Режимът в Техеран предупреждава, че може напълно да блокира Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световния износ на петрол.

Освен това са отправени заплахи и към протока Баб ел-Мандеб в южната част на Червено море. Районът вече беше превърнат в зона на постоянна опасност от подкрепяните от Иран хути, които през последните години извършваха ракетни атаки и нападения срещу търговски кораби.

Какво иска Техеран?

Според Tasnim иранските власти настояват за:

• Незабавно прекратяване на израелските операции в Газа и Ливан;
• Пълно изтегляне на израелските сили от районите в Южен Ливан;
• Включване на интересите на подкрепяните от Иран въоръжени групировки в евентуално споразумение със САЩ.

Техеран представя тези искания като позиция на „съпротивата“, но на практика става дума за защита на съюзниците на режима, сред които са терористичните организации „Хизбула“ и Хамас.

Нов спор около примирието

В понеделник иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че договореното примирие между САЩ и Иран обхваща „всички фронтове“, включително Ливан.

По думите му всяко нарушение на примирието срещу подкрепяните от Иран сили трябва да се разглежда като нарушение на цялото споразумение. Той предупреди, че САЩ и Израел ще носят отговорност за последствията.

„Хизбула“ иска място на масата

Междувременно израелската обществена телевизия KAN съобщи, че „Хизбула“ оказва натиск върху Техеран да гарантира включването на групировката във всяко бъдещо споразумение между Вашингтон и иранския режим.

Това развитие показва, че Техеран се опитва да обвърже ядрените и регионалните преговори със съдбата на своите въоръжени проксита в Близкия изток, докато Израел продължава операциите си срещу структури на „Хизбула“ в Ливан.

Американски представител заяви пред вестник Jerusalem Post, че САЩ „не очакват Израел да понася продължаващи нападения срещу своите цивилни граждани от терористична организация“. Според него най-бързият начин за намаляване на напрежението е Хизбула незабавно да прекрати обстрела срещу израелска територия.

Защо преговорите за пореден път удариха на камък?

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предложил схема за прекратяване на бойните действия на израелския премиер Бенямин Нетаняху и на ливанския президент Жозеф Аун.

Планът е бил сравнително прост: Хизбула спира всички атаки срещу Израел, а израелската армия се въздържа от разширяване на операциите си в Бейрут. Според американската страна това би създало условия за постепенно успокояване на ситуацията и реално прекратяване на бойните действия.

Ливанският президент се е опитал да придвижи предложението, но е срещнал съпротива от председателя на парламента и свързан с терористите от Хизбула Набих Бери. По информацията той е заявил, че може да „гарантира“ спазването на примирие от страна на Хизбула, но само ако Израел първи прекрати огъня.

Тази позиция обаче не впечатлява особено нито Вашингтон, нито Йерусалим. Причината е, че според Израел именно Хизбула започна настоящия кръг на сблъсъци на 2 март, както и предишната война през 2023 г.

Израел иска повече свобода на действие

Според източници от израелското ръководство висши представители на страната вече са поискали от американската администрация разрешение за разширяване на ударите срещу цели в Бейрут.

Израелските власти очевидно смятат, че моментът е благоприятен. Преговорите между Вашингтон и исямисткият режим в Техеран не постигат съществен напредък, а разговорите между Израел и Ливан също буксуват. При такава ситуация търпението към Хизбула изглежда все по-ограничено.

Накъде се развива конфликтът?

Последните изявления от Вашингтон подсказват, че американската администрация все по-открито поставя отговорността за ескалацията върху Хизбула. Макар официално САЩ да продължават да настояват за дипломатическо решение, сигналът към Бейрут и Техеран е трудно да бъде тълкуван двусмислено: ако ракетните атаки продължат, Израел вероятно ще получи значително по-широко поле за военни действия.