Хасан Али Махмуд Бдейр бе ключова фигура в структурата на „Хизбула“, отговаряща за връзките с палестинското направление, по-специално с „Хамас“. Предварителните данни сочат, че той е планирал сложна операция – вероятно отвличане или взривяване на самолет, излитащ от Кипър, популярна дестинация за израелските туристи. Близостта на острова до Израил (само 40 минути полет) го превръща в привлекателна мишена за терористични групировки като „Хизбула“ и техните ирански покровители. Операцията по ликвидирането му бе съвместна акция на израелската армия, Шабак (службата за вътрешна сигурност) и Мосад, което подчертава значимостта на заплахата.
Решението за незабавна ликвидация, бе взето с цел да се предотврати непосредственото осъществяване на терористичния акт. Кипърските специални служби, които отдавна си сътрудничат тясно с израелските, също изиграха роля в разкриването на плана. В момента те вероятно провеждат допълнителни действия по случая, но подробности все още не са оповестени.
Паралелно с операцията в Бейрут израелската армия значително разшири военните си действия в ивицата Газа. Войските навлязоха едновременно от север и юг, като коридорът Нацарим вече е под пълен контрол до морето, разделяйки анклава на две. Целта, според израелските власти, е да се усили натискът върху „Хамас“ за освобождаване на заложници. Въпреки предупрежденията към цивилното население да напусне северните райони, обстрелите продължават – последният бе насочен към Сдерот, което доведе до нови военни действия в района на Бейт Ханун.
„Хамас“ предложи сделка – пет живи заложници за 50 дни примирие, след което 11 заложници за 40 дни, но Израел отхвърли условията. Вместо това военната кампания за „максимален натиск“ продължава, като според наблюдатели терористичната групировка вече показва признаци на отстъпление, макар и минимални.
Междувременно „Хизбула“ обмисля преместване на операциите си в Ирак, за да избегне допълнителни удари по Ливан, което обаче може да предизвика напрежение със суннитските милиции там. Това разместване на силите показва, че терористичните мрежи търсят алтернативни бази в условията на засилен израелски натиск.
На фона на военните действия, в Турция се разигра напрегната ситуация с 160 израелски ученици и техните преподаватели. Групата, пътуваща за Полша на образователна екскурзия до бивши нацистки концлагери, бе принудена да кацне в Анталия поради техническа неизправност на самолета. Последва драма с втори неработещ самолет, а целият инцидент продължи около 20 часа. Враждебното отношение на Турция към Израил превърна ситуацията в изключително напрегната, но след намесата на Шабак (Шин Бет), Министерството на външните работи и Министерството на образованието учениците бяха благополучно евакуирани.
н.
]]>Сега, според нова информация, новите сирийски власти са получили достъп до различни архиви на режима на Асад, от които става ясно, че селитрата е била предназначена за Сирия, а прехвърлянето през Бейрут е било осигурено от Хизбула. Това е правено с цел да се прикрият следите и да не се разкрие истинското предназначение на толкова голямо количество химикал.
Оказва се, че селитрата не е била използвана за селскостопански цели, а за убиване на собственото население на Сирия. Както знаем, режимът на Асад вече е използвал примитивно химическо оръжие срещу цивилни, но в този случай методът е бил различен.
Според новата информация, селитрата е била поставяна в стандартни варели, заедно с метални късове и бензин, създавайки по този начин примитивна, но мощна бомба. Новите власти в Сирия са открили данни, показващи, че над мирното население са били използвани не по-малко от 50 000 такива бомби. Те са били хвърляни от хеликоптери, а взривовете не само са убивали хора, но и са разрушавали различни сгради. Режимът е решил да не харчи за авиационни бомби, а просто да унищожава собственото си население по най-примитивен начин, подобно на методите, използвани в Русия през 1999 г., когато към селитрата е бил добавян хексоген.
Историята с взрива в Бейрут придобива нови очертания, а новите сирийски власти обещават да разкрият редица нови факти по този случай, който изглеждаше почти забравен.
]]>Ситуацията ескалира, след като сирийски сили заловиха бойци на „Хизбула“, което доведе до сблъсъци с цел тяхното освобождаване. В резултат на това започнаха активни бойни действия, като се включиха тежка артилерия, ракетни установки и миномети. Групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“ също се намеси, придвижвайки се към границата, което допълнително изостри конфликта.
Ливанската армия, която по план трябваше да заеме позиции в южната част на страната, за да ограничи влиянието на „Хизбула“ и да осигури условия за изтегляне на израелските сили, вместо това беше въвлечена в конфликта със сирийските сили. Политическата ситуация в Ливан е изключително сложна – макар че „Хизбула“ вече няма блокиращо мнозинство в парламента, присъствието ѝ в правителството остава значително.
Същевременно държавното строителство в Ливан и Сирия изглежда като далечна перспектива. Управлението изисква административни и финансови усилия, които в момента липсват. Вместо това, и двете страни продължават да разчитат на военни действия, което е основното, което познават от последните десетилетия на конфликти.
Израел също е ключов фактор в региона. В момента израелските сили контролират буферна зона от 500-600 кв. км в източната част на Голанските възвишения и подножието на планината Хермон. Въпреки че израелската позиция официално подкрепя териториалната цялост на Сирия, на практика присъствието им в региона продължава, докато не бъде осигурена стабилност.
С наближаването на крайната дата за примирието в Ливан, 18 февруари, остава неясно дали Израел ще изтегли силите си или ще остане в региона за по-дълго време. Възможно е да има дипломатически договорености с международни сили, които да удължат примирието, но вероятността от нови сблъсъци остава висока.
Настоящата ситуация ясно показва, че Ливан и Сирия трябва да се съсредоточат върху изграждането на стабилни държавни структури, вместо да продължават да се впускат в безкрайни конфликти. Въпреки това, липсата на управленски кадри и нежеланието на военизираните фракции да отстъпят властта прави този процес изключително труден. Войната остава основният фактор, определящ политическата и военна реалност в региона, а перспективите за мир и стабилност остават неясни.
]]>