Според държавната информационна агенция WAM, мрежата е действала на територията на страната под прикритието на фиктивна търговска дейност. Целта ѝ е била да проникне в националната икономика и да изпълнява схеми, които застрашават финансовата стабилност.

Как е действала групата?

Държавният апарат за сигурност (SSA) посочи, че мрежата е следвала предварително подготвен стратегически план. Той е координиран с външни лица, свързани с Хизбула и Иран. Действията са нарушавали икономическите и правни норми.

Основните обвинения включват:

• Пране на пари
• Финансиране на тероризъм
• Заплаха за националната сигурност

Властите подчертаха, че всякакви опити за използване на икономиката или гражданските институции за терористични или подривни цели ще срещнат твърд отговор.

Защо ОАЕ реагираха толкова бързо?

ОАЕ ясно заявиха, че няма да толерират никаква външна намеса, която застрашава сигурността или стабилността им – независимо от източника или прикритието. Това действие показва решимост за защита на финансовата система и обществения ред.

Съобщението не уточнява броя на арестуваните или техните националности, но подчертава нулева толерантност към подобни заплахи.

ОАЕ продължават да предприемат строги мерки срещу всякакви опити за подкопаване на стабилността им.

Според вътрешен документ на Държавния департамент, целта е да се намали заплахата от атаки срещу САЩ, техните партньори и граждани. Директивата е датирана 16 март и е подписана от държавния секретар Марко Рубио. Тя е разпространена до всички дипломатически и консулски представителства.

Дипломатите трябва да предадат посланието на най-високо подходящо ниво до 20 март, като координират действията си с израелските си колеги.

Какво точно изисква документът?

В него се подчертава, че с повишения риск от атаки от Иран и свързаните с него терористични групировки, всички правителства трябва бързо да ограничат възможностите им да нападат.

Един от ключовите аргументи гласи, че иранският режим е по-чувствителен към колективни действия, отколкото към едностранни. Съвместният натиск има по-голям шанс да доведе до промяна в поведението на Техеран.

Обозначаването като терористични групировки би увеличило натиска върху ислямистката диктатура и би ограничило способността ѝ да финансира и организира терористични дейности по света.

Защо точно сега?

Директивата идва на фона на военни действия, започнали на 28 февруари между САЩ, Израел и Иран. Много съюзници не са били информирани предварително за операцията и проявяват колебание да я подкрепят.

Някои от тях вече отказаха да изпратят кораби за осигуряване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток – жизненоважен маршрут за световния петрол.

Какво представляват КСИР и Хизбула?

КСИР е елитна ислямистка военна сила, създадена да защитава шиитското духовенство в Иран. Тя контролира значителни части от иранската икономика и поддържа мрежа от прокси терористични групировки в региона.

Хизбула е шиитска паравоенна милиция в Ливан, която се издържа основно от Техеран, както и от голяма международна мрежа от дарители и мрежи за трафик на оръжие и наркотици.

И двете структури вече са обозначени като терористични от Съединените щати и някои други държави, но не от всички съюзници.

Какво казва Вашингтон?

Държавният департамент подчертава, че президент Тръмп е фокусиран върху постигането на мир в Близкия изток. Според говорител КСИР, Хизбула и другите ирански прокси групи дестабилизират правителства и подкопават регионалния мир.

Документът посочва примери как Техеран е атакувал съседни държави и призовава за общи действия, вместо отделни.

Миротворците на ООН – United Nations Interim Force in Lebanon (UNIFIL) отново се оказаха под обстрел в южната част на Ливан – и то цели три пъти в рамките на един ден. Според официалното съобщение стрелбата най-вероятно е била извършена от „въоръжени групи извън държавния контрол“, дипломатичният начин да се каже: някой въоръжен субект е решил да тества търпението на ООН.

Инцидентите са станали по време на патрули около базите на мисията в южната част на страната. На едно от местата куршумите са попаднали на едва пет метра от миротворците – разстояние, което трудно може да се определи като „случайно“.

Два от патрулите са отвърнали на огъня в рамките на самозащита, след което – почти сюрреалистично – са продължили планираната си дейност. Няма ранени.

Буферна зона, която все по-рядко изглежда „буферна“

Мисията на UNIFIL съществува от 1978 г. и има задачата да действа като буфер между Израел и Ливан и разоръжаване на терористични групировки и паравоенни милиции. На теория това означава стабилност. На практика – често означава да стоиш по средата, докато всички наоколо стрелят.

Настоящото напрежение е част от по-широкия конфликт в Близкия изток, който се разгоря след като подкрепяната от Иран шиитска групировка Хизбула атакува Израел в началото на март. Ударът беше представен като отмъщение за убийството на иранския върховен лидер Али Хаменей при съвместни американско-израелски удари.

Оттогава насам северната граница на Израел се превърна в сцена на почти ежедневни въздушни удари и ракетни атаки.

Кой стреля по ООН?

Въпросът е деликатен. В южен Ливан има достатъчно въоръжени групи, за да може почти всеки да каже „не сме ние“. А когато никой не поема отговорност, обикновено всички имат интерес ситуацията да остане мъглива.

Само два дни по-рано друга позиция на UNIFIL беше обстрелвана. Ливански държавни медии тогава обвиниха Израел, без да предоставят каквито и да било доказателства за това, но мисията на ООН засега се въздържа да посочи виновник.

По-рано този месец трима миротворци от ганайски контингент бяха ранени при друг инцидент. Ливанският президент Жозеф Аун директно посочи Израел като отговорен, но и този случай все още се разследва и няма реални доказателства за израелска причастност.

Предупреждение от ООН

По време на визита в Бейрут генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш заяви, че нападенията срещу миротворци са „напълно неприемливи“ и могат да се разглеждат като военни престъпления.

С други думи: когато дори хората със сините каски започнат да попадат под огън, ситуацията очевидно вече е излязла извън рамките на обичайното напрежение.

А това е особено тревожно, защото мандатът на мисията UNIFIL изтича в края на годината. И ако сегашната динамика се запази, възниква неудобният въпрос: ще има ли изобщо какво да буферира тази „буферна мисия“? Не е за пренебрегване и факта, че за почти 50 г. от както съществува UNIFIL не е изпълнил нито една от задачите, които е имал и многократно е бил уличаван в симбиоза с терористите.

Според източниците операцията ще има за цел не просто временен натиск, а систематично разграждане на позициите на шиитската групировка – включително складове за оръжие, командни центрове и пускови установки, разположени в ливански села близо до израелската граница.

Какво точно планира Израел?

Израелските власти разглеждат вариант армията да поеме контрол над целия район южно от река Литани – зона, която от години служи като ключова база за операции на „Хизбула“. Целта е бойците на организацията да бъдат изтласкани по-на север, далеч от границата с Израел.

„Ще направим това, което направихме в Газа“, заявявил високопоставен израелски служител пред Axios – намек за стратегия, при която районът се прочиства систематично от бойна инфраструктура и изглежда приблизително така:

Решението за подобна операция е започнало да се оформя след мащабна ракетна атака срещу Израел. По данни на израелските власти над 200 ракети са били изстреляни срещу страната в координация с иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.

„Преди тази атака бяхме готови за примирие в Ливан. След нея връщане назад няма“, заявяват източници от израелското ръководство.

Единна позиция в Израел – или не съвсем?

Интересното е, че самата израелска армия не изглежда напълно убедена в необходимостта от незабавна сухопътна операция. По информация на The Jerusalem Post военните по-скоро разглеждат конфликта с Иран като основния фронт, а случващото се в Ливан – като второстепенно направление, чиято цел е да държи „Хизбула“ под натиск.

Въпреки това политическото ръководство изглежда настроено значително по-решително.

Министърът на отбраната на Израел предупреди ливанския президент, че ако ливанската армия не предприеме действия срещу ракетните атаки на „Хизбула“, израелската армия ще започне мащабна операция, за да ги прекрати.

Ще се превърне ли Южен Ливан във втори Газа?

Ако планът бъде реализиран, това би означавало най-голямата израелска сухопътна операция в Ливан от близо две десетилетия. Районът южно от река Литани отдавна е смятан за ключов буфер между Израел и „Хизбула“, но на практика остава зона, в която арабските терористи са изграждали позиции десетилетия наред.

Сега Израел изглежда готов да промени това – дори и цената да бъде нова, голяма война по северната му граница.

Главатарят на Хизбула Наим Касем обяви, че групировката е готова за „дълга конфронтация“ с Израел, докато бойните действия между двете страни в Ливан се разширяват и стават все по-разрушителни.

В телевизионно обръщение Касем заяви, че организацията е подготвена за продължителна война и че израелските заплахи „не плашат никого“. По думите му конфликтът вече не е ограничена операция, а „екзистенциална битка“. Казано по-просто: никой не планира да си тръгва скоро от бойното поле.

Разрушени мостове и все по-висока цена

Израелските военни потвърдиха, че са разрушили мост над река Литани в южен Ливан. Според армията той е бил използван от бойци на Хизбула за придвижване между северната и южната част на страната.

Това е първият случай в настоящата кампания, в който Израел официално признава удар по гражданска инфраструктура.

Министърът на отбраната Израел Катц предупреди, че Ливан ще плаща „нарастваща цена“ — чрез разрушена инфраструктура и загуба на територия — докато Хисбула не бъде разоръжена.

На теория международното право забранява атаките срещу гражданска инфраструктура. На практика винаги съществува едно удобно уточнение: ако обектът има военно предназначение, правилата стават значително по-гъвкави.

Заплахи от „сценарий Газа“

Израелски самолети са разпръснали листовки над Бейрут, предупреждаващи, че страната може да бъде изправена пред разрушения, подобни на тези в ивицата Газа.

В тях се говори за „новата реалност“, постигната след войната с Хамас, като ливанците са призовани да окажат натиск върху Хисбула да се разоръжи. Част от листовките дори съдържат QR кодове към социални мрежи — модерна форма на психологическа война, в която пропагандата вече идва със сканиране.

Стотици хиляди бежанци и липса на подслон

Междувременно хуманитарната ситуация в Ливан се влошава бързо. Според властите около 800 000 души са били принудени да напуснат домовете си.

Министърът на вътрешните работи Ахмед Ал-Хаджар призна, че дори всички отворени убежища в Бейрут не могат да поберат потока от разселени хора. Мнозина спят по паркове, тротоари и всяко свободно пространство, което поне малко прилича на подслон.

По данни на ливанското здравно министерство от началото на боевете на 2 март израелските удари са убили 773 души.

Международният апел за помощ

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, който посети страната, поиска спешно 308 милиона долара международна помощ за справяне с хуманитарната криза.

„Солидарността на думи трябва да бъде подкрепена със солидарност в действия“, заяви той — дипломатичен начин да се каже, че съчувствието не плаща нито храна, нито палатки. Но удобно пропусна дори да спомене мисията на ООН – UNIFIL, която от 1978 г. „разоръжава“ терористите, а те все по-тежко въоръжени стават.

Според израелските военни именно през този мост бойци на групировката са преминавали, за да се позиционират за бойни действия. Освен това край съоръжението наскоро са били разположени ракетни установки, от които са извършени обстрели срещу израелска територия.

Мостът като военна цел – случайност или стратегия?

Унищожаването на инфраструктура не е нова тактика във военни конфликти, но този удар има и по-конкретна цел – да прекъсне логистичните маршрути на терористите от Хисбула. Ако няма мост, няма и удобен маршрут за бързо прехвърляне на техника, ракети и бойци.

От израелската армия твърдят, че групировката разполага с внушителен арсенал – над 1000 ракети с голям обсег и вероятно десетки хиляди по-късобойни. Това означава, че дори и след подобни удари възможността за нови атаки остава напълно реална.

Колко сериозни са загубите на „Хизбула“?

С други думи – мостът над Литани може и да е разрушен, но мостът към по-голяма война изглежда все още стои стабилно.

Какви мерки са взети за намаляване на риска за цивилни?

Според израелската армия, използвани са предварителни предупреждения, прецизни боеприпаси и въздушно наблюдение.

Каква е причината за операциите на IDF?

Ударите са част от текущите операции срещу Хизбула в отговор на атаките по Израел.

Преди атаката жителите на хотела са били предупредени и повечето са се евакуирали.

Кои са били убитите функционери?

Сред тях са висш офицер за разузнаване, старши палестински разузнавач и ключов отговорник за финансирането на терористични дейности. Последният е организирал прехвърлянето на 770 милиона долара от Иран към Хизбула през последната година. Убити са също поне двама други висши офицери.

Защо тези цели са толкова значими?

IDF подчертава, че тези лица са били основните оперативни дейци в сътрудничеството между Иран и Хизбула. Тяхното отстраняване ще затрудни координацията между двете страни за дълъг период.

Израелските сили продължават ударите срещу специалните части Радван на Хизбула и квартала Дахия в Бейрут. Не са дадени коментари относно възможни цивилни жертви, макар че има съобщения за около 10 ранени.

Според говорителя на ООН Стефан Дюжарик, генералният секретар е осъдил нападението и е настоял безопасността на служителите и обектите на организацията да бъде гарантирана при всички обстоятелства. Той подчерта, че виновните трябва да бъдат подведени под отговорност.

Кой всъщност стреля?

Любопитният детайл е, че въпреки категоричния тон на осъждането, все още не е ясно кой е открил огъня по базата на UNIFIL.

Ливанският президент обвини Израел, но самата мироопазваща мисия на ООН заяви, че тепърва ще извършва разследване. С други думи – фактите още се събират, но дипломатическите реакции вече са раздадени.

А атаката се е случила в момент, когато районът е бил под интензивен обстрел между израелската армия и бойци на „Хизбула“. Това означава, че източникът на огъня все още не е установен.

Какво прави UNIFIL в Ливан?

Мироопазващата мисия на ООН действа в южен Ливан от 1978 г. насам и служи като буфер между Израел и ливанската страна. Нейният мандат се основава на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, приета след войната между Израел и „Хизбула“ през 2006 г.

Същата резолюция стои и в основата на споразумението за прекратяване на огъня между двете страни през 2024 г. – документ, който на теория трябваше да предотвратява именно подобни ситуации.

Още осъждания и призиви

ООН призова страните в конфликта незабавно да намалят напрежението и да спазват задълженията си по резолюцията. Организацията също настоя за бързо разследване на серията от смъртоносни израелски удари в Ливан.

Но на този етап остава един неудобен въпрос:
докато се разменят обвинения и осъждания, никой все още не е установил кой точно е стрелял по базата на миротворците.

Новината бе съобщена от информационния министър Пол Моркос, според когото правителството е взело решение да „предотврати всякаква дейност“, която членове на иранската структура могат да извършват от ливанска територия. Ако такива лица бъдат установени, те ще бъдат предадени на съдебните органи и изгонени от страната.

Защо Бейрут изведнъж се сети за държавния суверенитет?

Решението идва на фона на рязката ескалация в региона. Подкрепяната от Техеран групировка Хизбула въвлече Ливан във войната в понеделник, след като атакува Израел.

Тази атака отвори нов фронт в и без това кипящия конфликт в Близкия изток и постави ливанското правителство в особено неудобна позиция: страната официално не е искала война, но на практика се оказва въвлечена в нея от въоръжена групировка, която има собствена армия, собствена политика и както се вижда – собствен външен спонсор.

Накратко: държава в държавата, която обича да взима решения вместо държавата.

Израел даде 24 часа

Междувременно Израел отправи директно предупреждение към представители на иранския режим в Ливан.

Говорителят на израелската армия Авичай Адраи заяви, че на такива лица се дават 24 часа да напуснат страната. В противен случай, по думите му, „няма да има безопасно място“ за тях.

Визите – новата бариера

Като допълнителна мярка Ливан обяви, че иранските граждани вече ще трябва да получават визи, за да влизат в страната.

Това може да изглежда като дребна бюрократична промяна, но всъщност е политически сигнал – Бейрут се опитва поне формално да затегне контрола върху присъствието на ирански структури в страната.

Разбира се, остава малкият детайл дали забраната ще промени нещо на терен. Но като жест е впечатляващо – особено след като Израел вече намекна, че ако иранските кадри не си тръгнат доброволно, може да им помогне… логистично.

Понякога международната политика работи така: първо идва предупреждението, после идва решението, а накрая всички се преструват, че това е било планът от самото начало.