Необичайна церемония в Южна Корея привлече вниманието на света, след като хуманоиден робот официално беше посветен като будистки монах. Събитието, което се проведе в будистки храм в страната, символизира все по-близкото взаимодействие между технологиите, изкуствения интелект и духовния живот.

Роботът, разработен от южнокорейски инженери и специалисти по изкуствен интелект, бе облечен в традиционни будистки одежди и участва в ритуал, наподобяващ посвещаването на истински монаси. Машината може да рецитира будистки сутри, да отговаря на въпроси за философията на будизма и да води кратки медитации за посетителите на храма.

Според представители на храма проектът има за цел да привлече по-младите поколения към будистките учения и да покаже как технологиите могат да бъдат използвани за духовно образование. Роботът няма да замени монасите, а ще изпълнява ролята на своеобразен „дигитален помощник“, който ще помага на посетителите да научат повече за религията и традициите.

Южна Корея е сред световните лидери в развитието на роботиката и изкуствения интелект. Страната вече използва роботи в хотели, ресторанти, болници и училища, а сега технологиите навлизат и в религиозния живот. Подобни експерименти вече са правени и в Япония, където будистки храмове използват роботи за четене на молитви и взаимодействие с вярващи.

Експерти коментират, че появата на „робот-монах“ поставя интересни въпроси за бъдещето на духовността в ерата на AI. Някои виждат в това модерна форма на общуване с религията, докато други се опасяват, че технологиите могат да отдалечат хората от традиционните човешки ценности.

Въпреки различните мнения, събитието предизвика огромен интерес в социалните мрежи, където видеа и снимки на робота-монах бързо станаха вирусни. Мнозина определиха гледката като сцена от научнофантастичен филм, която вече е реалност.

Докато на човека му е необходима почти година, за да направи първите си самостоятелни крачки, един нов хуманоиден робот успя да постигне стабилно ходене само за 48 часа. Става дума за HMND 01 Alpha – двукрак робот, разработен от британската компания Humanoid, който отбелязва сериозен пробив в обучението на роботи.

От първоначалната концепция до напълно функциониращ прототип са били нужни едва пет месеца – значително по-малко от обичайните 18 до 24 месеца в роботиката. Ключова роля за този впечатляващ напредък играят симулационните платформи на Nvidia – Isaac Sim и Isaac Lab. Чрез тях инженерите са успели да „свият“ близо 19 месеца обучение по придвижване в рамките на два дни чрез виртуално обучение с подсилване. Още преди да направи първата си реална крачка, роботът вече е натрупал милиони секунди виртуален опит.

HMND 01 Alpha е висок 179 сантиметра и може да носи товари до 15 килограма. Ръцете му са модулни – могат да бъдат снабдени както с петпръстна ръка за прецизни движения, така и с по-опростени захвати за тежка работа. Роботът разполага с камери, дълбочинни сензори и микрофони, които му позволяват да възприема обкръжаващата среда и да взаимодейства с хора.

Според основателя и главен изпълнителен директор на компанията, Артьом Соколов, Alpha е проектиран да отговори на реални предизвикателства както в индустриална, така и в домашна среда. Той подчертава, че в много производствени сектори съществуват сериозни недостиги на работна ръка, а милиони хора по света изпълняват физически изтощителни или монотонни задачи. В подобни условия роботите могат да осигурят ценна подкрепа.

В домашна среда Alpha би могъл да помага на възрастни хора или на хора с двигателни затруднения, като асистира при пренасяне на предмети, координация и изпълнение на ежедневни дейности. Впечатляващите му умения включват ходене по права и извита траектория, клякане, подскоци, странично движение, бягане, взаимодействие с хора, манипулиране на предмети и дори работа в синхрон с други роботи. Освен това той умее да възстановява равновесие след външен тласък.

Модулната конструкция позволява бъдещи надстройки да се извършват лесно – чрез подмяна на ръка, инструмент или дори „облеклото“ на робота. Така Alpha не е просто технологичен експеримент, а ясен поглед към бъдеще, в което хуманоидните роботи могат да се превърнат в ежедневни помощници както в работата, така и в дома.

Според него, въпреки че технически компании отдавна се опитват да създадат универсален робот, най-голямото предизвикателство досега е било не толкова хардуерът, колкото програмирането му. Благодарение на развитието на AI, този проблем вече може да бъде преодолян.

„Сега разполагаме с технология, която позволява на обикновените хора, а не само инженери по роботика, да програмират роботи по универсален начин,“ каза Лебаредиан.

Компании като Tesla вече показват напредък – нейният хуманоиден робот Optimus наскоро демонстрира способности да върши домакински задачи. Въпреки това, роботите все още имат много да учат.

Nvidia залага на обучение във виртуална среда, тъй като реалната би била прекалено бавна, скъпа и дори опасна. „Изкуственият интелект е жаден за данни. За да научим робота как да хване обект, трябва да създадем тази информация – тя не съществува свободно в интернет,“ обяснява той. Решението е използването на физически симулатори – така нареченият „възобновяем“ източник на данни.

След като роботът бъде обучен в симулации и премине успешно тестовете, той може да започне работа в индустриална среда. Там ще бъде допълнително „специализиран“ според нуждите на конкретната компания – по аналогия с нов завършил служител, който преминава през обучение, свързано с практиките и спецификите на дадена фирма.

Първите приложения на хуманоидните роботи се очаква да бъдат във фабрики и складове, където има най-голям недостиг на работна ръка. „Дори да създадем перфектен домашен робот, не е ясно дали хората ще искат такъв. Но индустрията със сигурност го иска – няма достатъчно млади хора, които да заменят пенсиониращите се квалифицирани работници,“ казва Лебаредиан.

Секторите, в които тези роботи могат да бъдат полезни в бъдеще, включват минната промишленост, ядрените централи, космическите мисии и грижата за възрастни хора.

По отношение на безопасността, Лебаредиан подчертава, че както автономните автомобили се възприемаха като научна фантастика, така и с роботите ще свикнем с времето – стига да се подлагат на щателни тестове и симулации преди реална употреба.

„Създаваме ядрени реактори и други опасни системи, но сме успели да ги направим безопасни. Можем да направим същото и с физическия AI,“ завършва той.