Сред атакуваните цели в Черно море са осем сухотоварни кораба, танкер-газовоз, два плаващи крана и буксир. В Азовско море е бил ударен и нефтен танкер.

172 руски кораба вече са извадени от строя

Според Бровди това е част от операция „Молочка“ (млекце), която продължава от 6 юли. По украински данни досега са извадени от строя общо 172 руски кораба – 118 в Азовско море и 54 в Черно море.

Украинската стратегия не е непременно да потапя плавателните съдове, а да ги направи неизползваеми за продължителен период. Морските дронове атакуват предимно рулевите рубки (мостикът) и системите за управление или тръбопроводите на танкерите. Така корабите губят способността си да плават самостоятелно и се нуждаят от продължителен ремонт.

Русия прехвърля дронови подразделения за защита на флота?

По думите на Бровди, Москва е била принудена да изтегли до 200 разчета от елитното подразделение за безпилотни системи „Рубикон“, за да охраняват плавателните съдове. Според него за защитата на т.нар. сенчест флот са привлечени още подразделения от 51-ва дивизия за противовъздушна отбрана и останалите сили на Черноморския флот.

Украинският командир заяви, че през оставащата част на юли и първата половина на август ударите срещу руските кораби ще продължат.

Защо тази морска кампания е толкова важна?

Основната цел на украинските удари е да затруднят руската военна логистика към окупирания Крим и да ограничат приходите от износ на руски енергоносители. Според Генералния щаб на Украйна атакуваните танкери превозват руски петрол и нефтопродукти, включително по маршрути, използвани за заобикаляне на международните санкции.

Украинските военни твърдят още, че фериботите, сухотоварните кораби и буксирите участват в снабдяването на руските въоръжени сили с техника, боеприпаси и други военни товари.

Военноморски анализатори отбелязват, че подобна интензивност на удари срещу корабоплаването няма аналог в последните десетилетия. Вместо да унищожават корабите, украинските сили все по-често ги извеждат от експлоатация, което създава сериозни логистични затруднения и увеличава разходите за Русия. В същото време независима проверка на всички обявени от Киев поражения не е възможна в условията на продължаващата война.

Украинските Сили за безпилотни системи твърдят, че са провели най-мащабната досега кампания срещу руски транспортни съдове в Азовско море. Според разпространената информация само за девет дни са били атакувани 116 кораба, използвани за превоз на петрол, горива, военни товари и снабдяване на окупираните територии.

Пред британския „Файненшъл Таймс“ старши анализаторът на компанията за морска сигурност Ambrey Томас Алекса определя случващото се като безпрецедентно. По думите му подобна концентрация на атаки не е наблюдавана никъде по света и по темпове надминава дори известната „танкерна война“ между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век.

Защо корабите не потъват?

Според анализа украинските морски дронове не се стремят непременно да потапят плавателните съдове. Вместо това ударите са насочени към мостика за управление и към ключови елементи от товарните системи.

Резултатът е, че корабите често остават на повърхността, но губят способността си да маневрират и да продължат плаването. Това означава продължителни ремонти, необходимост от извеждане в сух док и „временно“ отпадане от логистичната верига.

Целта – логистиката на руската армия

Украинският Генерален щаб заявява, че атакуваните танкери участват в износа на руски петрол, включително чрез схеми за заобикаляне на международните санкции. Фериботите, сухотоварните кораби и влекачите според Киев изпълняват задачи по снабдяването на руските въоръжени сили и окупационните формирования.

Операция с апетитно име и негладко изпълнение

Кампанията, кръстена от украинците „МоЛоЧКа“ (млекце), навлезе в нова фаза, след като през последните девет денонощия вече бяха поразени 116 плавателни съда в Азовско море. Командващият СБС Роберт Бровди, познат с позивната „Мадяр“, съобщи, че само в нощта на 15 юли са атакувани двадесет руски съда в Черно море — седемнадесет нефтени танкера, два газовоза и един влекач. Украинският мониторингов канал Supernova потвърждава поражението на поне седем от тях, а в удара е участвала и 412-ата отделна бригада за безпилотни системи „Немезида“.

Логиката зад ударите е поднесена от самия Бровди без излишна дипломация: малките и средни танкери, наричани от него „кораби-камили“, пренасят гориво от руските пристанища по Волго-Донския канал до големите танкери, чакащи на рейд в Черно море. Извеждането им от строя не изисква непременно потушаване — достатъчно е да превърнеш „сенчестия флот“ в редица от димящи корита, за да блокираш целия износ на суровина, която финансира войната.

Защо руските кораби изведнъж решиха да „изчезнат“?

Институтът за изучаване на войната (ISW) регистрира резултата от тази методична упоритост в цифри, които биха затруднили и най-верния кремълски пропагандист да намери оптимистична гледна точка. Броят на корабите с включени AIS-транспондери в Азовско море е спаднал с около 55 процента — от 267 в края на юни до 120 към 11 юли. Около Керч спадът е още по-драматичен — от 37 на 9 съда, тоест 75 процента. Част от флота е избягал в Черно море, друга част е изпратена на ремонт, а трета вероятно просто е изключила транспондерите, с надеждата, че невидимостта е равносилна на безопасност.

Русия реагира по начин, който издава повече паника, отколкото самообладание: спря корабоплаването по Азовско-Донския канал и престана да приема заявки за преминаване през Керченския пролив. Последствията опират директно до хляба на обикновените руснаци — през този маршрут преминава до 20 процента от зърнения износ на страната. Министерството на транспорта и Министерството на земеделието на Ростовска област вече твърдят, че търсят алтернативни маршрути за износителите, чиято жътвена кампания едва сега потръгна.

Санкции с двигател и перка

Докато западните санкционни пакети преминават през месеци на съгласувания, преговори и компромиси, украинските дронове налагат собствена, доста по-бърза версия на ограничителните мерки — директно върху палубите на танкери, построени още през 2000-те и превозващи нефт в заобикаляне на международните забрани. Резултатът е практическа блокада, за която не е нужен нито един подпис в Брюксел и преодоляването на вето на Орбан, Фицо или Радев.

За диктатора тази ситуация е поредното напомняне, че контролът над картата не означава контрол над морето. Крим остава зависим от горивни доставки, които все по-често пристигат не по вода, а с автоцистерни и вагони — превозни средства, вече също попаднали под прицела на СБС. Логистичният хаос се разраства методично, докато Москва продължава да говори за стабилност на фронта, сякаш стабилността не включва и собствения ѝ търговски флот.

Кой е „Yasa Polaris“ и защо се озова в новините

Танкерът „Yasa Polaris“ е бил ударен от дронове, докато се е приближавал към терминала на КТК. Chevron потвърди, че знае за случилото се, но побърза да увери, че инцидентът не се е отразил на оперативната дейност на компанията и на износа ѝ. Екипажът е в безопасност, корабът запазва устойчивост и вече се насочва към сигурно пристанище, докато компанията координира действията си с оператора на съда и компетентните органи. С други думи – всичко е под контрол, стига да не броите колко пъти вече се е налагало да се изписва тази реплика.

Съвпадение или установена практика?

През януари танкери, превозващи нефт от КТК, вече бяха атакувани в Черно море – тогава пострадаха няколко съда на подхода към терминала при Южна Озереевка, сред които и такъв, натоварен с чевъновски суровини. Атаките дойдоха на фона на рязък спад в добива на нефт и газов кондензат в Казахстан през първите дни на януари, а един от терминалите на КТК вече беше пострадал от удар на дрон още през ноември. Оттогава подобни инциденти край Новоросийск се превърнаха почти в постоянна рубрика на морските новини, а застрахователните премии за плаване в Черно море недвусмислено го отразяват.

Защо тази точка на картата е толкова ценна

Терминалът на КТК е ключова артерия за казахстанския износ – през него преминава около 80% от нефта на страната, добиван основно от находището Тенгиз на запад от Казахстан. Тръбопроводът свързва находището с морския терминал край Новоросийск, откъдето суровината поема към международните пазари. Акционери в консорциума са Русия с дял от 31%, Казахстан с 20,75%, Chevron с 15% и няколко частни компании – комбинация, която прави всеки удар в района едновременно въпрос на война, на дипломация и на счетоводен баланс.

Кой ще плаща сметката накрая

Русия трудно може да претендира за ролята на невинна страна, докато нейната територия и инфраструктура продължават да обслужват износа на суровини, подхранващи военната машина на Кремъл. В същото време именно през тази инфраструктура минава и казахстанският нефт, а Chevron не за първи път се оказва в положението да обяснява на инвеститорите си, че „всичко е наред“, докато корабите ѝ поемат удари в чужди териториални води. Дали подобни инциденти ще накарат компаниите да преосмислят логистиката си през руски терминали, засега остава отворен въпрос – но графикът на подобни атаки вече изглежда по-предвидим от официалните изявления след тях.

Помощникът на Владимир Путин и вечният пазител на държавните страшилки Николай Патрушев отново излезе на сцената с поредната порция тревожни откровения. Този път той обяви, че в европейските пристанища мистериозни сили минират кораби, които след това отплават към руски пристанища, превръщайки се в „плаващи бомби“.

Според Патрушев търговски съдове редовно пристигат в Русия с магнитни мини, закрепени към корпуса им. Разбира се, руските служби неизменно ги откриват и обезвреждат. Така историята удобно съчетава две задължителни съставки на кремълската пропаганда: всесилния външен враг и още по-всесилните руски служби, които винаги успяват да го надхитрят в последния момент.

Повод за новата версия на сюжета е случай от преди няколко седмици, когато ФСБ съобщи за открити магнитни мини на газовоз, пристигнал в Уст-Луга от Белгия. Без да представя публични доказателства, Москва побърза да обясни, че взривните устройства били произведени в страна от НАТО. А щом НАТО е намесено, следващата спирка по логическата линия очевидно е твърдението, че европейските пристанища са се превърнали в гигантски подводни работилници за саботаж.

Готви ли се Западът да повтори всички войни едновременно?

Патрушев не спря дотук. Според него Западът не само планира блокада на Русия в Балтийско и Черно море, но и разработва сценарии за удари по руски военноморски бази.

В неговия разказ западните „стратези“ непрекъснато изучават световните войни и мечтаят да затворят руския флот в пристанищата му. Звучи така, сякаш в Брюксел и Лондон няма по-важна задача от това да прекарват дните си в чертане на планове как да преследват всеки руски танкер от Балтика до Ламанша.

Разбира се, никакви доказателства за подобни подготовки не бяха представени. Но в света на Патрушев липсата на доказателства често изглежда като допълнително доказателство.

А защо британците не се уплашиха?

Особено колоритна беше историята за руски танкери, придружавани от военни кораби през Ламанша. Патрушев с гордост заяви, че нито един британски кораб или самолет не се е опитал да прехване конвоя.

Трудно е да се разбере защо това се представя като сензационен успех. Великобритания не е във война с Русия и международните морски маршрути не са бойно поле. Но в официалния кремълски разказ всяко събитие може да бъде превърнато в героична победа над враг, който дори не е подозирал, че участва в битката.

Колкото по-зле върви войната, толкова повече мини се появяват

През последните години руските власти систематично обясняват почти всеки проблем с дейността на външни заговорници. Ако не са украински диверсанти, са британски агенти. Ако не са британски агенти, са натовски мини. А ако няма мини, винаги може да се намери кибератака, саботаж или тайна операция на Запада.

Така вниманието удобно се отклонява от далеч по-прозаични въпроси: защо руският флот губи кораби в Черно, Азовско, Балтийско, Средиземно и Каспийско море, защо търговските маршрути стават все по-рискови и защо Москва е принудена да охранява собствените си танкери с военни съдове.

Когато фактите са неудобни, конспирациите остават най-надеждният спасителен пояс. А в това отношение Николай Патрушев продължава да бъде истински ветеран.

Ако си мислехте, че нощта от неделя срещу понеделник ще мине тихо по черноморското крайбрежие на Русия — грешахте. Украинските дронове отново намериха път към нефтената инфраструктура около Новоросийск. Спътниковите снимки на NASA FIRMS регистрираха множество мощни огнени огнища — в района на самото пристанище и на нефтобазата „Грушовая балка“, която е част от по-широкия нефтотоварен комплекс „Шесхарис“. Местни жители са заснели поредица от взривове и са коментирали с онази руска непринуденост: „Там вече час бомбардират. Просто всичко вече гори и дими.“

Нефтобазата „Грушовая балка“ не е случайна цел. Тя функционира като крупен преходен резервоарен възел — тоест склад, в който нефтът чака, докато бъде натоварен на танкери. И предвид факта, че в района вече са унищожени немалко резервоари при предишни удари, логично е да се предположи, че оцелялото съоръжение е работило на максимален капацитет. Удар по него означава директна загуба на суровина и капацитет за износ.

Туапсе беше само загрявката

Не трябва да се губи от поглед контекстът. Преди да дойде редът на Новоросийск, украинските дронове неведнъж посетиха съседния Туапсе — там горящият нефт буквално се стичаше по улиците и достигна морето. Сега заплахата се повтаря, но вече с нова адресна карта.

Географията тук играе ролята на безмълвен съучастник: всички засегнати обекти са на склон с изложение към морето. Рано или късно нефтът от разрушени резервоари ще намери пътя си надолу — към Черно море. А разливът се очертава точно в навечерието на курортния сезон. Жалко, че Путин вече почти не излиза от бункера си — при нормални обстоятелства плуването в нефтени петна щеше да е страхотна фотовъзможност.

Само Новоросийск ли гори — или това е по-голяма картина?

Същата нощ е нанесен удар по електрическа подстанция в окупирания Алчевск — съоръжение от 220 kV, което захранва и самия град, и местния металургичен комбинат. По данни от открити източници тя е основният разпределителен възел в района с мощност 500 MВА. Паралелно — в окупирания Мариупол също е горяла подстанция след поредица от взривове. Местен жител е коментирал сухо: „Много хубаво гори. Много черно.“

Дори Z-каналите вече виждат системата

Рядко се случва руските пропагандни телеграм-канали сами да обясняват как Украйна ги бие системно — но понякога реалността е толкова очевидна, че дори те не могат да я заобиколят. Един от по-популярните Z-ресурси публикува детайлен анализ на украинската стратегия за изолиране на Крим:

Първо — остров Змийний и морски коридор за Одеса. После — удари по Черноморския флот и постепенното му изтласкване от западната акватория. След това — атаки по Кримския мост и нефтопреработвателните заводи, което създаде хроничен горивен дефицит. И накрая — натиск върху сухопътните пътища за снабдяване, включително удар по моста при Чонгар, който „временно“ е парализирал трафика към полуострова.

„Всички тези операции са свързани помежду си и подчинени на една цел — изолирането на окупирания полуостров“, пише Z-каналът с нотка на явно смущение.

Одеският анализатор Игор Димитриев добавя историческата перспектива: Крим никога не е бил „непотопяем самолетоносач“ — напротив, в минали войни полуостровът неизменно се е оказвал капан за онези, които са го отбранявали. По негова оценка Украйна не цели щурм на Крим, а нещо по-болезнено за Москва — да направи военното му ползване просто невъзможно.

Под ударите са попаднали танкерите Altura, Velora и James II. Последният, плаващ под флага на Палау, е бил атакуван на около 80 километра северно от района Тюркели, докато се е движел без товар. Другите два танкера — под флага на Сиера Леоне — са били ударени по време на операция по прехвърляне на товари между кораби. Звучи като поредния „невидим“ инцидент около руския петролен флот, който уж не съществува, но постоянно попада под санкции и експлозии.

Турските власти са изпратили катери на бреговата охрана към района. По данни на Tribeca няма пострадали сред екипажите. Нито Украйна, нито Русия са коментирали атаките, а турското министерство на транспорта предпочете дипломатично мълчание.

Санкции, Иран и сенчестият петролен флот

И трите танкера имат история, свързана с износ на руски петрол и нефтопродукти. Altura и Velora са превозвали товари на „Роснефт“ и се намират под санкциите на Европейския съюз от октомври 2025 г. По-късно ограничения срещу тях наложиха и Великобритания, Швейцария и Канада.

Любопитен детайл е, че двата кораба се свързват с мрежа от компании, асоциирани с Ектор Варела де Леон и Мохаммад Хосейн Шамхани — син на съветник на върховния лидер на Иран. Точно така: руски петрол, ирански връзки, офшорни схеми и танкери под екзотични флагове. От ноември 2025 г. Altura и Velora се управляват от турската компания Pergamon Denizcilik Isletmeleri.

Черно море става все по-опасно?

Атаките показват, че Черно море продължава да се превръща в зона с нарастващ риск за корабоплаването, особено за т.нар. „сенчест флот“, използван от Москва за заобикаляне на западните санкции. След серията ограничения срещу руския енергиен износ Кремъл все по-често разчита на мрежи от стари танкери, офшорни компании и посредници с неясна собственост.

А когато около подобни кораби започнат да избухват дронове, застрахователите и превозвачите много бързо си припомнят, че „евтиният“ руски петрол понякога идва на доста висока цена.

Според украинските ВМС руски дрон „Шахед“ е атакувал сухогруза KSL Deyang край Одеса. Корабът е собственост на китайска компания, плава под флага на Маршаловите острови, а целият екипаж е от китайски граждани. За щастие няма жертви, но самият факт звучи като сюжет, написан от чиновник, който е объркал списъка с „приятели“ и „мишени“.

Москва пак стреля „по навигация“?

Сухогрузът е отплавал от руския порт Кавказ и е пътувал към Румъния. Тоест — кораб, тръгнал от руска територия, е бил атакуван от руски дрон. Човек започва да се пита дали в руските военни щабове картите вече се рисуват с флумастери от детска градина.

Украинските власти отбелязаха, че под атаката са попаднали и граждански съдове под флаговете на Панама и Гвинея-Бисау. Без пострадали, но с още един ясен сигнал към света: Черно море все повече прилича на зона, в която руските дронове действат по принципа „каквото уцели — уцели“.

Точно преди срещата с Китай. Какъв чудесен тайминг

Особеният вкус на ситуацията идва от факта, че инцидентът става буквално ден преди визитата на Путин в Китай. В Кремъл обясняват, че темите щели да бъдат „всестранното партньорство“ и координацията по международни въпроси. Което вероятно вече започва с уточнението: „Моля, не стреляйте по нашите кораби поне докато сме на масата за преговори.“

Особено неудобно изглежда и времето на посещението — веднага след визитата на Доналд Тръмп в Пекин. Така Москва, вместо да демонстрира стабилен съюз с Китай, внезапно показа, че руската военна машина е способна да създава проблеми дори на собствените си партньори.

„Непобедимата“ армия и вечната бъркотия

Това не е първият случай, в който руски удари засягат цивилни кораби в района на Одеса. Разликата е, че този път мишената се оказа свързана с Китай — държавата, без чиято подкрепа Кремъл щеше да усеща санкциите доста по-болезнено.

Но вероятно в Москва скоро ще обяснят, че всичко е било „провокация“, „техническа грешка“ или любимото универсално оправдание — „не всичко е еднозначно“. Защото когато една армия започне да обстрелва и партньорите (господарите) си, вече не говорим за военна стратегия, а за летяща лотария с експлозиви.

Според официалното съобщение на оперативния щаб, „отломките“ от БЛА са паднали директно върху танкера, причинявайки щети на палубната надстройка. Екипажът на кораба е бил евакуиран незабавно за безопасност. В резултат на удара е започнал пожар на борда, но предварителните данни сочат, че няма пострадали хора. На мястото на инцидента работят оперативни и спешни служби, които оценяват щетите и „предприемат необходимите мерки за овладяване на ситуацията“.

Пристанище Туапсе е ключов обект за експорта на нефтопродукти от Русия. Терминалите в него обработват товари от Туапсинския нефтопреработвателен завод (НПЗ) и самарската група НПЗ на компанията „Роснефт“. Според данни от отраслови източници, през ноември 2025 г. експортните количества нефтопродукти от пристанището могат да достигнат около 895 000 тона, което е леко увеличение спрямо планираните 888 000 тона за октомври.

За периода от януари до септември 2025 г. общият обем на експорта на нефтопродукти през пристанище Туапсе е достигнал 7,124 милиона тона, според същите източници. Този удар може да окаже влияние върху логистиката и доставките, макар че все още няма официални оценки за продължителността на ремонта или потенциалните загуби.

Властите в Краснодарския край твърдят, че ситуацията е „под контрол“, а разследването на причините за падането на отломките от БЛА продължава.

Заплаха за крайбрежието

Петното се движи към Крим и може да удари крайбрежието северно от Анапа. Инцидентът се случи на 29 август при зареждането на турски танкер. Цинизмът се състои в това, че правителствените агенции продължават да уверяват, че „всичко е под контрол“. Оказва се, че експортната артерия на страната пропуква по шевовете.

Втора катастрофа за девет месеца

Това вече е втората голяма катастрофа за девет месеца: през декември миналата година над четири хиляди тона мазут се изляха в морето в Керченския проток. Тогава птиците и рибите умряха, морето почерня, а щетите за околната среда бяха оценени на почти 1 милиарда долара. Днес ситуацията рискува да се повтори.

Екологична криза

Черно море, което и без това е едно от най-замърсените морета в света, отново става жертва на безотговорното управление на руските нефтени оператори. Последиците за морската екосистема могат да бъдат катастрофални — замърсяването с нефт води до унищожаване на морския живот, увреждане на крайбрежните екосистеми и дългосрочни щети за рибарството и туризма в региона.

Повтарящите се инциденти разкриват системни проблеми в руската нефтена инфраструктура и липса на адекватни мерки за предотвратяване на подобни катастрофи. Докато властите минимизират мащабите на бедствието, Черно море продължава да плаща цената за тази безотговорност.