Резолюцията, предложена от Гана, призовава държавите членки на ООН да обмислят извинение за търговията с роби и да допринесат за фонд за репарации, без да посочва конкретна сума. Тя беше приета с 123 гласа „за“ и само 3 „против“ — от страна на САЩ, Израел и Аржентина. Въздържали са се 52 държави, сред които Великобритания и страните членки на Европейския съюз.

За разлика от резолюциите на Съвета за сигурност, тези на Общото събрание не са правно обвързващи, но носят тежестта на глобалното обществено мнение.

Гласът на Африка

„Нека бъде записано, че когато историята ни призова, ние направихме това, което беше правилно за паметта на милионите, претърпели унижението на търговията с роби“, заяви президентът на Гана Джон Махама пред събранието.

Външният министър на страната Самюел Окудзето Аблаква уточни, че африканските лидери не искат пари за себе си: „Искаме справедливост за жертвите — образователни фондове, фондове за обучение и развитие.“

Между 1500 и 1800 г. около 12–15 милиона души са заловени в Африка и откарани в Америка, където са принудени да работят като роби. Смята се, че над два милиона са загинали по време на пътуването. Резолюцията, подкрепена от Африканския съюз и Карибската общност, констатира, че последиците от робството продължават да се усещат под формата на расово неравенство и изостаналост, засягащи африканците и хората от африкански произход по целия свят.

Противоположни позиции

Великобритания, една от основните сили, участвали в трансатлантическата търговия с роби, заяви, че признава огромните страдания, причинени на милиони хора, но британският посланик в ООН Джеймс Кариуки посочи, че резолюцията е „проблематична от гледна точка на формулировките и международното право“. „Нито едно отделно множество злодеяния не следва да се счита за по-значимо или по-малко значимо от друго“, каза той.

Американският посланик Дан Негреа заяви от своя страна, че САЩ „не признават правото на репарации за исторически грешки, които не са били незаконни по международното право към момента на извършването им“, и определи резолюцията като „цинично използване на исторически несправедливости като лост за преразпределение на съвременни ресурси“.

Негреа също така отхвърли критиките на президента Махама към администрацията на Тръмп за „нормализиране на заличаването на черната история“, като заяви, че Тръмп е „направил повече за чернокожите американци от всеки друг президент“.

Връщане на откраднати артефакти

Резолюцията призовава и за връщане на културни артефакти, иззети по време на колониалната епоха.

„Искаме връщането на всички онези заграбени артефакти, които представляват нашето наследство, нашата култура и духовна идентичност“, подчерта Аблаква.

Кампанията за репарации набира значителна инерция през последните години — „репаративната справедливост“ беше официалната тема на Африканския съюз за 2025 г., а лидерите на Британската общност съвместно призоваха за диалог по въпроса.