„Изкуственият интелект прави правенето на филми много по-лесно“

Според Лукас изкуственият интелект прави правенето на филми много по-лесно. За да илюстрира колко безсмислена смята съпротивата срещу технологията, режисьорът прибягна до сравнение с прехода от каруци към автомобили – хора, категорично убедени, че конят е по-сигурният избор, защото колите се развалят, изискват гориво и рано или късно ще бъдат превърнати в оръжия, с които се убива. Лукас определи подобни възгледи като нещо, срещу което просто няма какво да се направи, и добави, че това е прогресът, това е бъдещето.

Не че режисьорът пренебрегва рисковете напълно – просто смята, че решението идва от същия източник като проблема. По думите му, ако човек иска технология, която да разпознава фалшиво съдържание и да проследява произхода му, изкуственият интелект може да свърши именно тази работа, тъй като хората, меко казано, не са достатъчно способни за подобна задача сами.

Лукас не е единственият инсайдер от галактиката на „Междузвездни войни“

Оказва се, че ентусиазмът по изкуствения интелект в средите около франчайза не е изолиран случай. Британският режисьор Гарет Едуардс, който стои зад „Рог 1: История от Междузвездни войни“ и съвсем скоро зад „Джурасик свят: Прераждане“, е още по-краен в оценката си – определя генеративния изкуствен интелект като изключително полезен инструмент, макар и с доста цветиста лексика.

Разбира се, не всички в бранша са убедени. Кристофър Нолан, режисьор на „Одисея“, наскоро отбеляза, че рядко е виждал технология, толкова успешно възприета от инвеститорите на Уолстрийт, колкото категорично отхвърлена от публиката – особено от по-младите зрители, които вече имат готов термин за продуктите на изкуствения интелект и той не звучи ласкателно. Стивън Содърбърг пък зае по-предпазлива позиция, признавайки, че се намираме едва в началото на процеса и че само след няколко години може да гледаме на цялото явление просто като на отминала мода.

Защо режисьорът на „Междузвездни войни“ мрази фокус групите?

Отделно от темата за изкуствения интелект, Лукас насочи острието на критиката си и към друга холивудска практика – тестовите прожекции и фокус групите. Според него зрителят рядко знае какво точно иска да види, а когато дадено герой не се харесва на публиката, за режисьора това е повод за анализ, не за паника. Проблемът, твърди Лукас, идва от студиата, които вземат погрешните изводи от подобна обратна връзка и позволяват на феновете буквално да режисират филма вместо истинските творци.

Иронията, разбира се, е трудна за подминаване – човекът, чиято собствена трилогия с приквели предизвика едни от най-разгорещените фенски реакции в историята на киното, сега поучава индустрията да не се вслушва прекалено в публиката. Дали изкуственият интелект ще замести и фокус групите, или просто ще създаде нов повод за спорове около бъдещето на филмовото производство, засега остава отворен въпрос.

Според Институт за изучаване на войната (ISW) Русия масово е започнала да разпространява AI-генерирани клипове, в които уж руски части поставят знамена и превземат украински населени места. Само че има един дребен проблем — в много случаи „героичните кадри“ са толкова реални, колкото и руските обещания за „тридневна операция“.

Флагът е забит. Ама къде точно?

Най-пресният пример е от село Пискуновка в Донецка област. Руски канали публикуваха видео, в което уж украински войници от 81-ва аеромобилна бригада се предават и вдигат руски флаг. Украинският център за борба с дезинформацията обаче обяви клипа за генериран с AI.

С други думи — фронтовата линия вече минава не само през окопите, а и през видеоредакторите. Следващата стъпка вероятно е виртуален парад на Червения площад с дигитален Жуков и CGI танкове, защото реалните май свършиха.

Когато настъплението зацикли, започва монтажът

Данните на украинския проект DeepState показват доста по-малко героична картина. През април Русия е завзела 141 кв. км украинска територия — един от най-слабите резултати от март 2025 г. насам. За армия, която постоянно разказва как „всичко върви по план“, това звучи като план, написан на салфетка след третата бутилка водка.

И точно тук AI идва като спасителен пояс за пропагандата. Анализаторите от ISW смятат, че Кремъл води координирана информационна кампания, чиято цел е да надуе реалните резултати до размерите на „историческо настъпление“. Реалността обаче остава по-скромна: малки групи войници се промъкват през отделни участъци, забиват знаме, снимат клип и интернет вече получава „освобождаване на населено място“.

Победа на пиксели и филтри?

Още от лятото на 2025 г. руските части масово използват тактиката на „инфилтрация“ — малки групи, които се промъкват през украинските позиции и снимат доказателства за „напредък“. Това често не води до реален контрол върху терена, но за Телеграм каналите и вечерните новини явно е достатъчно.

Получава се странна война: едната страна праща дронове, другата — монтажисти. И ако темпото продължи така, скоро руското министерство на отбраната може да обяви, че е превзело половин Украйна… в 4K резолюция.

В проучването са участвали 668 потребители на ChatGPT от САЩ и Великобритания, които доброволно са предоставили историята на своите разговори. Изследователите са анализирали над 62 000 чат сесии, използвайки машинно обучение и психологически модели.

Какво може да разпознае AI

Изследването е фокусирано върху т.нар. „Голяма петорка“ в психологията – пет основни личностни характеристики:

• дружелюбност;
• съвестност;
• емоционална стабилност;
• екстровертност;
• отвореност към нови преживявания.

AI моделът е бил особено успешен при разпознаването на дружелюбност и емоционална стабилност, докато по-трудно е оценявал съвестността.

Участниците са преминали и стандартни психологически тестове, което е позволило на учените да сравнят реалните резултати с прогнозите на AI системата.

Колкото повече чатове – толкова по-точен анализ

Един от най-интересните изводи е, че AI става по-прецизен, когато има достъп до по-дълга история на разговорите. Това означава, че колкото повече човек използва чатботове, толкова по-лесно могат да бъдат разкрити неговите личностни особености.

Според учените, дори темите, стилът на писане и начинът на задаване на въпроси могат да разкрият психологически модели и емоционално състояние.

Потенциални рискове

Изследователите предупреждават, че макар рискът за отделния човек да изглежда ограничен, мащабното използване на подобни технологии може да създаде сериозни проблеми.

Сред възможните опасности са:

• манипулация чрез персонализирана пропаганда;
• разпространение на дезинформация;
• психологическо профилиране;
• злоупотреба с лични данни.

Експерти по дигитална етика от години предупреждават, че AI системите могат да извличат чувствителна информация дори без потребителите да я споделят директно.

Нужда от защита на личните данни

Авторите на проучването смятат, че резултатите могат да помогнат за създаването на по-добри инструменти за защита на потребителите. Сред идеите са системи, които автоматично да премахват идентифицираща информация от разговорите с AI.

Междувременно регулаторите в Европа и САЩ все по-често обсъждат правила за прозрачност и защита на данните при използване на генеративен изкуствен интелект.

AI и психологията

Технологиите за анализ на поведение вече се използват в маркетинга, социалните мрежи и онлайн рекламата. Новото проучване показва, че чатботовете могат да се превърнат в още по-мощен инструмент за психологически анализ.

Според учените това подчертава колко важно е потребителите да бъдат внимателни каква информация споделят с AI системите, дори когато разговорите изглеждат напълно неформални.

Новото правило – наречено „обещание за защита на платците“ – изисква компаниите, които изграждат AI инфраструктура, да финансират сами електроенергията си. Превод: носите си и тока.

„Имаме стара мрежа, тя не може да поеме тези числа“, заяви Тръмп. Решението му? Ако трябва – стройте си собствена електроцентрала.

AI бумът: кой плаща сметката?

Фактите са неприятно конкретни. По данни на Lawrence Berkeley National Laboratory потреблението на ток от центровете за данни в САЩ се е удвоило между 2018 и 2024 г. и може да се утрои до 2028 г.

Междувременно цената на електроенергията на дребно е стигнала 17,24 цента за киловатчас – с около 6% повече на годишна база. В зоната на PJM Interconnection – най-големия мрежов оператор в страната – цените за капацитет скачат от 28,92 до 329,17 долара за мегават-дневен период. Това не е корекция. Това е експлозия.

А Тръмп беше обещал да намали сметките за ток наполовина. Вместо това те тръгнаха нагоре – благодарение на индустрия, която тренира алгоритми с апетита на малка държава.

Big Tech: „Ще си плащаме, обещаваме“

Любопитното е, че част от технологичните гиганти вече бяха започнали да се застраховат публично.

Microsoft заяви през януари, че ще плаща достатъчно високи тарифи, за да покрива напълно разходите на своите центрове за данни.

OpenAI увери, че няма да позволи дейността ѝ да повишава цените на електричеството за потребителите.

Anthropic пък обяви, че ще финансира 100% от необходимите подобрения по мрежата за свързване на своите центрове.

С други думи – Белият дом формализира нещо, което индустрията вече усещаше като неизбежно.

Ще паднат ли цените или това е политически оптимизъм?

Администрацията твърди, че ако новите клиенти влязат в мрежата правилно и при наличие на излишен капацитет, цените дори могат да паднат. Теорията звучи логично: повече потребители, по-добро разпределение на разходите.

На практика обаче няколко щата вече обсъждат временно спиране на строежа на нови центрове за данни. Причината е проста – местните общности не са във възторг от перспективата да финансират чуждия дигитален апетит.

Белият дом настоява PJM Interconnection да проведе извънреден търг, в който технологичните компании да наддават за дългосрочни договори за ток. Целта: предвидимост на цените и по-малко изненади в сметките.

Тръмп обещава, че „няма да има поскъпване“, а в някои случаи дори ще има поевтиняване. Дали това ще стане, зависи не от лозунги, а от капацитет, инвестиции и суровата физика на енергетиката.

Финансовата консултантска компания Deloitte Australia ще възстанови частично сумата от 440 000 австралийски долара (около 290 000 щатски долара), платени от австралийското правителство за доклад, който е изпълнен с очевидни грешки, генерирани от изкуствен интелект. Сред проблемите са фабрикувана цитат от решение на федерален съд и препратки към несъществуващи академични изследвания.

Докладът на компанията за Министерството на заетостта и трудовите отношения първоначално е публикуван на уебсайта на ведомството през юли. Ревизирана версия е публикувана в петък, след като Крис Ръдж, изследовател в областта на здравното и социалното право от Университета в Сидни, алармира медиите, че докладът е „пълен с фабрикувани препратки“.

Какво е установено

Deloitte е прегледала 237-страничния доклад и „потвърдила, че някои бележки под линия и препратки са били неправилни“, съобщи министерството във вторник.

„Deloitte се съгласи да възстанови последната вноска по договора“, се казва в изявлението на министерството. Точната сума ще бъде оповестена след възстановяването на средствата.

Помолена да коментира неточностите в доклада, Deloitte заяви пред Асошиейтед прес, че „въпросът е разрешен директно с клиента“. Компанията не отговори на въпроса дали грешките са генерирани от изкуствен интелект.

Проблемът с „халюцинациите“ на AI

Склонността на генеративните системи с изкуствен интелект да измислят информация е известна като „халюцинация“.

Докладът е преглеждал използването на автоматизирани санкции в IT системите на министерството в австралийската система за социални грижи. Ведомството заяви, че „съдържанието“ на доклада е запазено и няма промени в препоръките му.

Ревизираната версия включва разкритие, че генеративна AI езикова система, Azure OpenAI, е използвана при написването на доклада.

Откритите грешки

От доклада са премахнати цитати, приписани на федерален съдия, както и препратки към несъществуващи доклади, приписани на експерти по право и софтуерно инженерство.

Ръдж заяви, че е открил до 20 грешки в първата версия на доклада.

Първата грешка, която му направила впечатление, погрешно посочвала, че Лиза Бъртън Крофорд, професор по публично и конституционно право в Университета в Сидни, е написала несъществуваща книга със заглавие, предполагащо, че е извън нейната област на експертиза.

„Веднага разбрах, че или е халюцинирано от AI, или е най-добре пазената тайна в света, защото никога не бях чувал за книгата и звучеше нелепо“, каза Ръдж.

Сериозни последици

Работата на негови академични колеги е използвана като „знаци за легитимност“ – цитирана от авторите на доклада, но не и прочетена, заяви Ръдж. Той добави, че смята неправилното цитиране на съдия за по-сериозна грешка в доклад, който ефективно представлява одит на правната съобразност на министерството.

„Те са изопачили съдебно дело и са измислили цитат от съдия и си помислих: това всъщност е по-важно от егото на академиците. Става въпрос за неправилно представяне на закона пред австралийското правителство в доклад, на който то разчита. Затова смятах, че е важно да защитим добросъвестността“, каза Ръдж.

Политическа реакция

Сенаторът Барбара Покок, говорител на партията на Зелените по въпросите на публичния сектор, заяви, че Deloitte трябва да възстанови цялата сума от 440 000 австралийски долара.

Deloitte „е злоупотребила с AI и го е използвала много неподходящо: неправилно е цитирала съдия, използвала е несъществуващи препратки“, каза Покок пред Австралийската Broadcasting Corporation. „Имам предвид неща, заради които студент от първи курс би имал сериозни проблеми.“

Случаят поставя важни въпроси за използването на изкуствен интелект в професионални консултантски услуги и необходимостта от задълбочена проверка на съдържание, генерирано от AI системи.

Какво е Macrohard?
С името си, което е шеговита препратка към Microsoft, Macrohard е сериозен опит на Мъск да предложи алтернатива на съществуващите AI решения като Copilot на Microsoft и OpenAI. Мъск, дългогодишен критик на неконтролирания изкуствен интелект, залага на потенциално по-безопасен, с отворен код и децентрализиран подход. Компанията вече е регистрирана като LLC в Делауеър, а в САЩ е подадена заявка за търговска марка. „Името е шега, но компанията е истинска“, заяви Мъск.

Целта на Macrohard
Macrohard цели да разбие монопола в AI индустрията и да „върне изкуствения интелект в ръцете на хората“. Докато Microsoft разчита на партньорството си с OpenAI, Мъск се стреми да създаде конкурентна платформа, която да дава приоритет на прозрачността и безопасността. Според изявленията му компанията ще се фокусира върху иновации, които да балансират технологичния прогрес с етичните съображения.

AI сблъсъкът започва
Създаването на Macrohard бележи началото на нова глава в надпреварата за AI надмощие. Дали компанията ще остане само мем или ще се превърне в следващия голям играч в индустрията?

Новостта на AI чатботите прави хората по-уязвими
„Тези AI чатботи все още са относително нови, което може да направи хората по-малко наясно, че може да има скрити мотиви в дадено взаимодействие“, каза в изявление Уилям Сеймур, лектор по киберсигурност в Кингс Колидж Лондон.
За изследването учените от Кингс Колидж Лондон изградиха AI модели, базирани на отворения код от Le Chat на Mistral и две различни версии на AI системата Llama на Meta. Те програмираха разговорните изкуствени интелекти да се опитват да извличат личните данни на хората по три различни начина:

Мамейки потребителите да разкрият информация, привидно за тяхна собствена полза
Използвайки взаимни тактики за накарване на хората да споделят тези детайли, например като предоставят емоционална подкрепа

Методологията на изследването
Изследователите помолиха 502 души да тестват чатботите – без да им казват целта на изследването – и след това ги накараха да попълнят анкета, която включваше въпроси дали техните права за сигурност бяха зачетени.

„Приятелското“ поведение създава комфорт
Те установиха, че „злонамерените“ AI модели са невероятно ефективни в осигуряването на лична информация, особено когато използват емоционални призиви за да мамят хората да споделят данни.
Чатботите, които използваха емпатия или емоционална подкрепа, извличаха най-много информация с най-малко възприети нарушения на сигурността от участниците, установи изследването. Това вероятно се дължи на факта, че „приятелското“ поведение на тези чатботи „създаваше усещане за рапорт и комфорт“, казаха авторите.
Те описаха това като „тревожен парадокс“, при който AI чатботите се държат приятелски, за да изградят доверие и да формират връзки с потребителите – и след това използват това доверие, за да нарушат тяхната поверителност.

Директните въпроси също работят
Забележително е, че участниците също разкриваха лична информация на AI модели, които ги питаха директно за нея, въпреки че съобщаваха, че се чувстват неудобно да го правят.
Участниците най-често споделяха възрастта, хобитата и страната си с AI, заедно с пола, националността и длъжността си. Някои участници също споделиха по-чувствителна информация, като здравословното си състояние или доходи, отбелязва докладът.
„Нашето изследване показва огромната пропаст между осведомеността на потребителите за рисковете за поверителността и начина, по който след това споделят информация“, каза Сеймур.

Персонализацията „надвишава опасенията за поверителността“
AI компаниите събират лични данни по различни причини, като персонализиране на отговорите на техните чатботи, изпращане на известия до устройствата на хората и понякога за вътрешни пазарни изследвания. Някои от тези компании обаче са обвинени, че използват тази информация за обучение на своите най-нови модели или че не отговарят на изискванията за поверителност в Европейския съюз.
Например миналата седмица Google беше критикуван за разкриването на частни чатове на хората с ChatGPT в резултатите от търсенето си. Някои от чатовете разкриваха изключително лични детайли за пристрастяване, злоупотреба или проблеми с психичното здраве.
Изследователите казаха, че удобството от AI персонализацията често „надвишава опасенията за поверителността“.

Препоръки за защита
Те предложиха функции и обучение, които да помогнат на хората да разберат как AI моделите могат да се опитват да извличат тяхната информация – и да ги направят предпазливи при предоставянето й.
Например подтиквания могат да бъдат включени в AI чатовете, за да покажат на потребителите какви данни се събират по време на техните взаимодействия.
„Трябва да се направи повече, за да се помогне на хората да забележат признаците, че може да има повече в едни онлайн разговор, отколкото изглежда на пръв поглед“, каза Сеймур.
„Регулаторите и доставчиците на платформи също могат да помогнат, като правят ранни одити, като бъдат по-прозрачни и като поставят по-строги правила за спиране на скритото събиране на данни“, добави той.

Това изследване подчертава важността на образованието на потребителите и необходимостта от по-строги регулации в областта на AI технологиите. Докато тези инструменти предлагат безпрецедентни възможности, те също така носят значителни рискове за поверителността, които трябва да бъдат внимателно управлявани.

Случаят звучи като сценарий на евтин политически сериал: анонимен актьор използва AI за генериране на глас, който достатъчно прилича на този на сенатор Рубио — така, че трима външни министри, един американски губернатор и още един конгресмен да се вържат на шоуто. Каналът на комуникация? Приложението Signal. Инструментите? Гласови съобщения, фалшиви текстове и гениално самочувствие.

Марко, ти ли си това… или просто звучи като теб?

Според вътрешна телеграма на Държавния департамент, намеренията на този фалшив „Рубио“ били ясно злонамерени: да се получи достъп до чувствителна информация или акаунти, използвайки AI за измамна дипломация. Или по-просто казано — да се използва гласът на човек, който така или иначе рядко казва нещо смислено, за да се добие достъп до неща, които наистина имат стойност.

Разбира се, Рубио не е реалният държавен секретар. Но явно някой някъде си е казал: „Кой в САЩ има достатъчно плитка политическа дълбочина, че никой да не се усъмни, ако звучи като глас от GPS навигация с амбиции?“ И voilà — Рубио.

Технологията побеждава, логиката капитулира

AI имитацията не е новост, но е показателно колко малко е нужно, за да бъде излъган дори висш дипломатически персонал. Да, става дума за хора, които би трябвало да могат да разпознаят фалшив глас, особено ако звучи като Марко Рубио, опитващ се да обясни външна политика.

Държавният департамент реагира, като изпраща предупреждение до всички посолства и консулства с препоръка да информират партньори и да внимават за фалшиви акаунти и фалшификации. Разбира се, успокоението е, че „няма директна киберзаплаха за Департамента“. Но ако някой министър е отговорил с „Hi Marco, great to hear from you, let’s talk policy“ — информацията може вече да е потекла.

Русия, разбира се — вечно подозрителна

Втора част от телеграмата описва сходна кампания от април, приписвана на хакери, свързани с руското външно разузнаване. Те също се представяли за служители на Държавния департамент — този път чрез имейли с фалшиви адреси „@state.gov“, логота и дори документация. Професионално, почти елегантно — за разлика от AI-Рубио, който звучи като GPS с лоша връзка.

Иронията на новия свят

В свят, в който изкуственият интелект може да звучи като Марко Рубио, но не може да замести истинска дипломация, остава само едно: да се запитаме не как AI ще застраши сигурността, а каква точно е сигурността на хората, които така лесно се подвеждат от глас, който дори истинският Рубио не би разпознал като свой.

Сега си представете следното: някой AI бот от Москва решава да се представи за Линдзи Греъм. На кого ще звъни тогава? На Макрон? На папата? Или направо на Елън Мъск, за да обсъдят бъдещето на дипломацията в метавселената?

P.S. Ако някой ден ви се обади Рубио и звучи сякаш чете от сценарий, написан от ChatGPT… спокойно. Може и да е истинският.

Камера за всеки модел
Дизайнът ще варира – при Series камерата може да е в екрана, а при Ultra – отстрани. Това обещава повече от снимки – AI ще анализира света около вас директно от китката. След години на слухове, Apple залага на камерите, за да задържи лидерството си. Ще видим ли първите кадри през 2027 г.?