Проектът, обявен като петгодишна научна инициатива, има за цел да създаде огромни биологични бази данни и нови технологии за наблюдение на клетките – от молекулярно до тъканно ниво. Събраните данни ще бъдат предоставени свободно на научната общност по света, за да се ускори изследователската работа.

Според Biohub, ако подобни AI модели станат достатъчно точни, те биха могли да позволят симулиране на заболявания „в компютърна среда“, без нужда от лабораторни експерименти във всяка стъпка. Това би дало възможност за откриване на причините за болести и ускоряване на разработването на терапии.

Организацията вече твърди, че е събрала една от най-големите бази данни с единични клетки в света и е изградила специализирана изчислителна инфраструктура за биологични изследвания. Част от финансирането – около 100 милиона долара – ще бъде насочено към външни изследователи и институции.

Сред технологичните партньори на проекта са компании като Nvidia, която предоставя хардуер и платформи за изкуствен интелект, както и научни институции, работещи в областта на биологията и медицината.

Подобни усилия се наблюдават и в други технологични компании. Alphabet чрез проекта Isomorphic Labs, базиран на изследванията на DeepMind, разработва системи за откриване на нови лекарства чрез изкуствен интелект. От своя страна Microsoft развива модели за медицински изображения, геномика и анализ на клинични данни.

Експертите подчертават, че това е една от най-бързо развиващите се области в науката – т.нар. „AI-управлявана биология“. Въпреки огромния потенциал, учените предупреждават, че точността на подобни модели зависи от количеството и качеството на данните, а човешката биология е изключително сложна система, която все още не може да бъде напълно цифрово пресъздадена.

Макар амбицията „да се ускорят или дори предотвратят всички болести“ да е изключително мащабна, експертите я разглеждат по-скоро като дългосрочна научна цел, отколкото като краткосрочно постижение.