„В момента разполагаме с дронове с обхват над 3000 километра. Тази година ще имаме такива с 4000 километра, а догодина — от 5 до 10 хиляди“, заяви украинският президент. Ако тези думи се сбъднат, Русия ще се сблъска с неприятен геометричен факт: практически цялата ѝ територия, от Калининград до Чукотка и Камчатка, ще попадне в обхвата на украинските удари!

Защо Кремъл вече не може да разчита на далечния тил?

Дълго време огромната територия на Русия се възприемаше от Москва като естествена защита — стратегически тил, в който военното производство и складовете с техника се смятаха за недосегаеми. Точно тази увереност Зеленски обяви за приключила на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли, само ден след като украински дронове удариха Омския нефтопреработвателен завод — най-мощния в Русия — от разстояние 2500 километра. „Напълно разрушихме самата представа на Русия за съществуването на стратегически тил… Дълго време Русия смяташе за свое предимство огромната територия — дълбок тил, в който можеше безопасно да разполага военно производство, да съхранява техника и всичко, от което зависи воденето на война, убедена, че никой не може да стигне дотам. Но ние успяхме“, заяви той пред събралите се лидери.

Логиката зад тези удари, поне според украинския президент, не е просто демонстративна. Далекобойните атаки би трябвало да вдигат цената на войната за Москва достатъчно осезаемо, за да ускорят евентуалното ѝ приключване — макар че досегашният опит с руската упоритост подсказва, че бункерният леприкон Владимир Путин трудно се впечатлява от изгорели резервоари, докато военната му „икономиката“ все още намира начини да не рухне съвсем.

Съвместен завод в Съединените щати и обмен на боен опит

Зеленски разкри и подробности за задълбочаващото се военнотехническо сътрудничество с Вашингтон. По думите му Украйна вече споделя с американските партньори уникален боен опит в използването на морски, въздушни и далекобойни дронове — опит, натрупан по най-тежкия възможен начин, в реални бойни условия. Двете страни планират и съвместно производство на безпилотни системи, включително изграждане на завод на американска територия, а документацията по сделката вече е на финална фаза.

За държава, която в началото на пълномащабното нашествие разчиташе основно на западни доставки, подобно партньорство изглежда символично — Украйна вече не е просто получател на помощ, а износител на технологии и практически знания, придобити на бойното поле.

От тестове до удари по цялата територия на Русия

Развитието на украинската програма за далекобойни безпилотници не е внезапно хрумване. Още през март 2025 година Зеленски обяви успешни тестове на дрон с обхват от 3000 километра. Ударът по Омския НПЗ на 6 юли тази година показа, че тези възможности вече не са теория, а практика с конкретни, осезаеми последици за руската рафинираща индустрия.

На 10 юли украинският президент подписа указ за създаване на специално командване за далекобойно въздействие върху Русия в рамките на Въоръжените сили на Украйна. Задачата на новата структура е да съсредоточи наличните ресурси с цел допълнително намаляване на военния потенциал на агресора — с други думи, институционализиране на подхода „ако не можем да достигнем фронта бързо, ще достигнем тила“.

Сроковете от 5000 до 10 000 километра може да се окажат оптимистични, но едно вече е факт: всеки следващ километър обхват отнема на Кремъл поредното късче от илюзията за неприкосновена дълбочина.

„Изкуственият интелект прави правенето на филми много по-лесно“

Според Лукас изкуственият интелект прави правенето на филми много по-лесно. За да илюстрира колко безсмислена смята съпротивата срещу технологията, режисьорът прибягна до сравнение с прехода от каруци към автомобили – хора, категорично убедени, че конят е по-сигурният избор, защото колите се развалят, изискват гориво и рано или късно ще бъдат превърнати в оръжия, с които се убива. Лукас определи подобни възгледи като нещо, срещу което просто няма какво да се направи, и добави, че това е прогресът, това е бъдещето.

Не че режисьорът пренебрегва рисковете напълно – просто смята, че решението идва от същия източник като проблема. По думите му, ако човек иска технология, която да разпознава фалшиво съдържание и да проследява произхода му, изкуственият интелект може да свърши именно тази работа, тъй като хората, меко казано, не са достатъчно способни за подобна задача сами.

Лукас не е единственият инсайдер от галактиката на „Междузвездни войни“

Оказва се, че ентусиазмът по изкуствения интелект в средите около франчайза не е изолиран случай. Британският режисьор Гарет Едуардс, който стои зад „Рог 1: История от Междузвездни войни“ и съвсем скоро зад „Джурасик свят: Прераждане“, е още по-краен в оценката си – определя генеративния изкуствен интелект като изключително полезен инструмент, макар и с доста цветиста лексика.

Разбира се, не всички в бранша са убедени. Кристофър Нолан, режисьор на „Одисея“, наскоро отбеляза, че рядко е виждал технология, толкова успешно възприета от инвеститорите на Уолстрийт, колкото категорично отхвърлена от публиката – особено от по-младите зрители, които вече имат готов термин за продуктите на изкуствения интелект и той не звучи ласкателно. Стивън Содърбърг пък зае по-предпазлива позиция, признавайки, че се намираме едва в началото на процеса и че само след няколко години може да гледаме на цялото явление просто като на отминала мода.

Защо режисьорът на „Междузвездни войни“ мрази фокус групите?

Отделно от темата за изкуствения интелект, Лукас насочи острието на критиката си и към друга холивудска практика – тестовите прожекции и фокус групите. Според него зрителят рядко знае какво точно иска да види, а когато дадено герой не се харесва на публиката, за режисьора това е повод за анализ, не за паника. Проблемът, твърди Лукас, идва от студиата, които вземат погрешните изводи от подобна обратна връзка и позволяват на феновете буквално да режисират филма вместо истинските творци.

Иронията, разбира се, е трудна за подминаване – човекът, чиято собствена трилогия с приквели предизвика едни от най-разгорещените фенски реакции в историята на киното, сега поучава индустрията да не се вслушва прекалено в публиката. Дали изкуственият интелект ще замести и фокус групите, или просто ще създаде нов повод за спорове около бъдещето на филмовото производство, засега остава отворен въпрос.

Китай направи важна крачка в развитието на своята космическа програма, след като за първи път успешно извърши контролирано връщане и кацане на първата степен на ракета-носител за многократна употреба. Досега подобна технология беше овладяна единствено от американските компании SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос.

Изстрелването на ракетата „Чанчжън-10B“ ( 10B) беше извършено в петък от космодрума Уънчан на остров Хайнан от държавната корпорация China Aerospace Science and Technology Corporation (CASC). След като изведе полезния товар по зададената траектория, първата степен се отдели, извърши контролиран вертикален спуск и успешно се приземи върху морска платформа.

Какво означава този успех?

Разработчиците планират още до края на годината да започнат повторното използване на първите степени, което би намалило значително разходите за космически изстрелвания – основното предимство на ракетите за многократна употреба.

Новината беше посрещната положително и от инвеститорите. Акциите на китайската компания China Spacesat поскъпнаха с максимално допустимите за деня 10% след успешното изпитание.

Китай продължава да разширява възможностите на своята космическа програма. През май пилотираният кораб „Шънчжоу-23“ с трима тайконавти успешно се скачи с националната орбитална станция „Тянгун“, а мисията се превърна в 40-ия пилотиран полет в историята на китайската космическа програма.

Израелските спътници са заснели територията на Иран повече от 50 000 пъти по време на операция „Ревящ лъв“, продължила около 40 дни. Данните, разкрити от Jerusalem Post, показват мащаба на разузнавателната кампания, стояща зад една от най-интензивните военни операции в историята на конфликта между двете държави.

Статистиката означава, че израелските спътници са правили средно над 1 000 снимки дневно на различни обекти в Ислямската „република“. Това е повече от четири пъти над нивото, регистрирано по време на войната през юни 2025 г., когато са били направени около 12 000 сателитни снимки.

Според публикацията дори тези 12 000 изображения от миналата година са обхванали десетки милиони квадратни километри иранска територия както през деня, така и през нощта. При сегашната операция общата площ на наблюдение вероятно е надхвърлила стотици милиони квадратни километри.

50 000 снимки, 18 000 бомби и хиляди цели

На 9 април израелската армия публикува и други обобщени данни за войната. Сред тях е информацията, че за 38 дни са били хвърлени около 18 000 бомби.

Това е приблизително пет пъти повече от използваните боеприпаси по време на 12-дневната кампания срещу Иран през юни 2025 г.

Ударите са били нанесени в рамките на около 1 000 въздушни вълни, като бойните самолети са изпълнили приблизително 8 500 отделни мисии. В хода на операцията са извършени над 10 800 атаки срещу около 4 000 различни цели.

Военните уточняват, че тези цели са включвали общо около 6 700 отделни компонента. Например една военна база може да се счита за една цел, но да съдържа множество сгради, складове, командни пунктове или други обекти за поразяване.

Какво показва този мащаб?

Тези цифри разкриват колко критична роля играе космическото разузнаване в съвременните конфликти. За да бъдат поддържани хиляди прецизни удари в продължение на седмици, е необходимо непрекъснато наблюдение на терена, проследяване на придвижвания и актуализиране на списъците с цели почти в реално време.

Без подобен поток от данни дори най-модерната авиация би действала значително по-трудно. В случая израелските спътници са осигурявали постоянна картина на случващото се на територията на Иран, докато режимът в Техеран се опитваше да укрива военни обекти и да прехвърля техника между различни райони.

Израел и САЩ разделят задачите

По време на по-голямата част от конфликта Израел и Съединените щати са координирали действията си, като са разпределили зоните на операция.

Израелската авиация е съсредоточила усилията си основно върху западните, северните и централните части на Иран, включително района на Техеран. Американските сили са действали предимно в южните райони на страната и по ключовите морски маршрути.

На 6 април американското Централно командване (CENTCOM) съобщи, че е нанесло удари по над 13 000 цели в Иран. Въпреки това експерти отбелязват, че броят на целите не може да бъде сравняван директно, тъй като Израел и САЩ използват различни методики за тяхното отчитане.

Едно обаче изглежда безспорно – операция „Ревящ лъв“ се превърна не само във въздушна кампания с огромен мащаб, но и в демонстрация на това докъде е достигнала способността за наблюдение от космоса през XXI век.

Колко струва упорството в провала?

Изявлението на Дуров дойде на фона на затягане на контрола върху интернет трафика в Русия и ограничения за социалните мрежи за деца във Великобритания — макар тези две неща да нямат особено много общо помежду си, освен че и двете касаят достъп до Интернет. Докато британските мерки целят защита на непълнолетни, руските и иранските усилия имат друга насока: да решат кой смее да говори свободно онлайн. Иронията е, че колкото повече държавата хапе VPN-а, толкова повече той се превръща в нещо като обществена услуга по подразбиране.

Кой всъщност вдигна ръка на срещата?

На закрито съвещание на руския регулатор Роскомнадзор (Федералната служба за надзор в сферата на връзките, информационните технологии и масовите комуникации) с водещи IT-компании повод за разговор станали оплакванията на бизнеса от честите сривове в работата на GitHub и PyPI — платформи, без които съвременното програмиране на практика не съществува, но които редовно попадат под ножа на блокировките. На срещата беше обсъдена и идеята за единен държавен VPN, предназначен специално за разработчици — тоест официално узаконена пробивна вратичка, докато всички останали продължават да си проправят път контрабандно.

Председателят на асоциацията „Отечествен софтуер“ Наталия Каспирска не пропусна да попита присъстващите кой от тях лично ползва Telegram. Вдигнаха ръка абсолютно всички. Представител на Роскомнадзор отвърнал хладно, че щом услугата работи безпроблемно за тях, не би трябвало да има за какво да се притесняват — реплика, която звучи горда сама по себе си, но издава доста точно цялата философия на руския цифров контрол: правилата важат за останалите. Каспирска изрази съмнение, че Telegram и VPN-ите могат да бъдат напълно блокирани, и добави, че разширяването на системите за филтриране на трафик влошава работата на самата мрежова инфраструктура, без да отнема достъпа на тези, които наистина искат да го ползват.

Все по-скъпа стена, която не спира никого

Парите, разбира се, продължават да текат. До 2030 година Москва планира мощността на комплексите за технически средства за противодействие на заплахите (ТСПУ) да нарасне два и половина пъти, а за модернизацията на инфраструктурата са предвидени близо 84 милиарда рубли. Целта на властите е до края на 2026 година почти целият интернет трафик на руските потребители да минава през тази система за наблюдение и филтриране — амбициозен план, чийто практически резултат досега се изразява главно в по-бавен достъп до Интернет за обикновените граждани.

През март министърът на цифровото развитие Максут Шадаев обяви, че една от задачите на ведомството е намаляването на употребата на VPN услуги. Статистиката обаче върви в обратната посока: само през март 2026 година руснаците са изтеглили VPN приложения 9,2 милиона пъти — четиринадесет пъти повече, отколкото година по-рано, а за период от дванадесет месеца общите изтегляния достигат 35,7 милиона. С други думи, всяка рубла, инвестирана в блокирането, изглежда се връща обратно под формата на нова вълна изтегляния.

Москва и Техеран продължават да наливат държавни средства в система, която сама по себе си произвежда търсенето, което би трябвало да унищожи. Дали при следващото съвещание на Роскомнадзор отново ще се вдигнат всички ръце в залата, остава отворен въпрос — но залозите не изглеждат особено рискови.

Технологичният гигант Apple представи дългоочакваните си разработки в сферата на изкуствения интелект по време на годишната конференция за разработчици WWDC. Основният акцент в събитието беше поставен върху новата версия на гласовия асистент Siri, който вече ще разполага с разширени AI възможности и по-дълбока интеграция в екосистемата на компанията.

Конференцията имаше и символично значение, тъй като това беше последната WWDC, водена от главния изпълнителен директор Тим Кук преди официалното предаване на поста на Джон Търнъс през септември.

Siri AI – по-интелигентен и по-персонализиран асистент

Новият Siri, наречен Siri AI, е създаден с идеята да бъде по-полезен в ежедневието на потребителите. Асистентът ще може да анализира съдържанието, показвано на екрана на устройството, както и информация от различни Apple продукти, използвани от един и същ потребител.

Благодарение на тези възможности Siri ще може да изпълнява по-сложни задачи. Например асистентът ще създава менюта за събития, ще събира рецепти от интернет или от съобщенията на потребителя и ще изпраща покани до приятели директно от групови чатове.

Apple демонстрира и функция, при която камерата на устройството работи в комбинация със Siri. Насочвайки камерата към определен обект, потребителите ще могат да получават информация за него – например хранителната стойност на дадено ястие или допълнителни детайли за предмети от ежедневието.

Новата система за визуално разпознаване ще анализира и изображенията, които се показват на екрана. Така Siri ще може да отговаря на практични въпроси – например дали определен багаж отговаря на изискванията за ръчен багаж при полет или дали туристически обувки ще се поберат в него.

Акцент върху поверителността

По време на представянето Apple подчерта, че подходът ѝ към изкуствения интелект е различен от този на част от конкурентите. Според ръководителя на софтуерното подразделение Крейг Федериги, целта не е разработването на AI „само заради самия AI“, а създаването на технологии, които да бъдат реално полезни за хората.

Компанията заяви, че поставя защитата на личните данни в центъра на новите функции. Част от обработката на информацията ще се извършва директно на устройствата, а при по-сложни задачи ще се използват специализирани облачни решения с допълнителни механизми за сигурност.

Нови възможности за обработка на снимки

Apple представи и подобрения в инструментите за редактиране на изображения. Сред тях е функция за пространствено прекадриране, която позволява композицията на снимката да бъде коригирана след заснемането ѝ, сякаш камерата е била позиционирана по различен начин.

Тези възможности са част от стремежа на компанията да интегрира генеративен изкуствен интелект в ежедневните приложения, използвани от милиони потребители.

Siri AI първоначално няма да бъде достъпен навсякъде

Apple обяви, че Siri AI ще бъде пуснат в тестова версия по-късно през годината. Компанията уточни, че услугата първоначално няма да бъде достъпна в Европейския съюз и Китай, докато не бъдат финализирани необходимите регулаторни процедури.

Очаква се новият асистент да бъде интегриран в различни устройства от екосистемата на Apple, включително iPhone, iPad и Mac.

Краят на една ера за Apple

Тим Кук използва сцената на WWDC, за да благодари на разработчиците и потребителите за подкрепата през годините. Той определи работата си начело на Apple като „честта на живота си“.

Кук обяви оттеглянето си по-рано тази година, с което приключва 15-годишният му мандат като главен изпълнителен директор. Под негово ръководство пазарната стойност на компанията нарасна до трилиони долари, а Apple затвърди позицията си като една от най-влиятелните технологични компании в света.

Негов наследник ще бъде Джон Търнъс, който работи в Apple повече от 25 години и през последните години ръководи инженерните екипи, разработващи iPhone, iPad и Mac.

Предстоящата смяна на ръководството съвпада с период, в който изкуственият интелект се превръща във водеща технологична тенденция, а Apple се стреми да засили присъствието си в тази област чрез новото поколение Siri и останалите AI инструменти.

Северна Корея официално представи нова инсталация за производство на материали, използвани при създаването на ядрени оръжия. По време на посещение на обекта лидерът Ким Чен-ун заяви, че страната ще разширява ядрените си сили „с експоненциални темпове“, подчертавайки намерението на Пхенян да увеличи както количеството, така и качеството на своя ядрен арсенал.

Според севернокорейската държавна агенция KCNA новото съоръжение използва „по-съвременни технологии“ за производството на ядрени материали. В публикуваните снимки се вижда голяма зала с центрофуги, което кара експертите да предполагат, че става въпрос за завод за обогатяване на уран – ключов елемент при производството на ядрено гориво за оръжия.

Производственият капацитет се е удвоил

По време на инспекцията Ким Чен-ун заяви, че капацитетът на страната за производство на материали за ядрени оръжия се е увеличил повече от два пъти през последните пет години. Той е наредил допълнително разширяване на производствените мощности в рамките на нов петгодишен план за укрепване на ядреното възпиране на страната.

Според анализатори новата инсталация вероятно се намира в района на ядрения комплекс Йонбьон – основният център на севернокорейската ядрена програма. Международни наблюдатели от години следят засилената активност в този комплекс, включително изграждането на нови сгради за обогатяване на уран.

Част от дългосрочна стратегия

Разкриването на новия завод не е изолиран ход. След провала на преговорите между Северна Корея и Съединените щати през предходните години Пхенян постепенно ускори развитието на своята ядрена програма. Ким Чен-ун многократно е заявявал, че ядрените оръжия са основната гаранция за сигурността на страната и възпирането на потенциални противници.

На проведено същия ден заседание на висши военни и партийни ръководители са били обсъдени мерки за ускоряване на развитието на ядрените сили както в количествено, така и в качествено отношение. Според държавните медии са взети „важни и отговорни решения“ за бъдещото развитие на програмата.

Колко ядрени оръжия притежава Северна Корея?

Точният размер на севернокорейския ядрен арсенал остава неизвестен. Международни експерти смятат, че страната вече разполага с приблизително 50 ядрени бойни глави, а при продължаващо производство на обогатен уран и плутоний този брой може да нараства значително през следващите години. Някои оценки предполагат, че Пхенян би могъл да притежава материал за над 100 ядрени оръжия.

Въпреки че Северна Корея не е извършвала ядрен опит от 2017 г., международните агенции за сигурност продължават да отчитат развитие на ракетните и ядрените ѝ способности. Това поддържа напрежението в Източна Азия и остава един от най-сериозните въпроси в глобалната система за неразпространение на ядрени оръжия.

Разкриването на новата инсталация изпраща ясно послание, че Пхенян няма намерение да забавя развитието на ядрената си програма, независимо от международните санкции и дипломатическия натиск.

Ново изследване показва, че съществуващите соларни мощности в Европа вече са донесли икономии за милиарди евро през първите месеци на 2026 г. Анализът подчертава нарастващото значение на слънчевата енергия за енергийната сигурност на континента, особено в период на нестабилни цени на изкопаемите горива и засилени усилия за намаляване на въглеродните емисии.

Според експертите соларните електроцентрали са помогнали за значително ограничаване на разходите за внос на природен газ и въглища, като същевременно са намалили натиска върху електроенергийните пазари. Благодарение на рекордното производство на електроенергия от слънце през пролетните и летните месеци, много европейски държави са успели да покрият значителна част от потреблението си чрез възобновяеми източници.

Рекордно производство на електроенергия

През последните години Европа отбелязва бърз ръст на инсталираните фотоволтаични мощности. Данни на енергийни анализатори показват, че през 2025 г. Европейският съюз е добавил десетки гигавати нови соларни мощности, което позволява през 2026 г. производството на електроенергия от слънце да достигне рекордни стойности.

В някои държави слънчевата енергия вече осигурява значителен дял от електричеството през дневните часове, като в определени периоди надминава производството от въглищни и газови електроцентрали.

Намаляване на разходите за енергия

Една от основните причини за финансовите ползи е т.нар. „мерит ордър ефект“ – когато евтината електроенергия от възобновяеми източници понижава цените на пазара. Тъй като слънчевите електроцентрали не използват гориво, те могат да произвеждат електричество на значително по-ниска цена от традиционните централи.

Това води до намаляване на средните цени на електроенергията и до по-малка зависимост от вноса на енергийни суровини. Анализаторите изчисляват, че спестените средства през 2026 г. вече се измерват в милиарди евро.

Ползи за климата и енергийната сигурност

Освен икономическите ефекти, увеличаването на производството на слънчева енергия допринася и за намаляване на емисиите на парникови газове. По-малкото използване на въглища и природен газ означава по-ниски въглеродни емисии и по-бърз напредък към климатичните цели на Европа.

Експертите отбелязват също, че разширяването на възобновяемите енергийни източници подобрява енергийната независимост на континента. След енергийната криза от последните години много европейски държави ускориха инвестициите в соларни паркове, вятърни електроцентрали и системи за съхранение на енергия.

Предизвикателствата остават

Въпреки положителните резултати, секторът продължава да се сблъсква с редица предизвикателства. Сред тях са необходимостта от модернизиране на електропреносните мрежи, увеличаване на капацитета за съхранение на енергия чрез батерии и подобряване на трансграничните връзки между отделните държави.

Специалистите подчертават, че за да се използва максимално потенциалът на слънчевата енергия, Европа трябва да продължи инвестициите в енергийна инфраструктура и нови технологии.

Поглед към бъдещето

Очакванията са соларната енергия да продължи да увеличава дела си в европейския енергиен микс през следващите години. Намаляващите разходи за фотоволтаични панели, по-високата ефективност на системите и нарастващият обществен интерес към чистата енергия правят сектора един от най-бързо развиващите се в света.

Според анализаторите резултатите от 2026 г. показват, че инвестициите в слънчева енергия не само подпомагат борбата с климатичните промени, но и носят реални икономически ползи за европейските държави и потребители.

Британската служба за вътрешно разузнаване MI5 отправи сериозно предупреждение за нова шпионска тактика, използвана от китайски разузнавателни структури. Според съвместен бюлетин на разузнавателния алианс „Пет очи“ (Five Eyes), китайски агенти се представят за специалисти по подбор на персонал и публикуват фалшиви обяви за работа в популярни платформи като LinkedIn, Indeed и Upwork.

Целта на операцията е да бъдат идентифицирани и привлечени лица с достъп до чувствителна държавна, военна, политическа или икономическа информация, която впоследствие може да бъде използвана в интерес на китайското разузнаване.

Как действа схемата?

Според разузнавателните служби операцията започва с публикуването на привлекателни обяви за позиции като анализатори, консултанти, изследователи или експерти по международни отношения.

След подаване на кандидатурата агентите внимателно анализират автобиографиите на кандидатите, за да установят дали те имат достъп до ценна информация или професионални контакти в държавната администрация, армията, научните среди или стратегически индустрии.

Следват онлайн интервюта, по време на които кандидатите биват разпитвани за професионалния си опит и достъпа си до определени сфери на дейност.

На последния етап кандидатите получават задачи за изготвяне на анализи и доклади по теми като международни отношения, отбранителна политика, сигурност или геополитика. За тези материали се предлагат възнаграждения, достигащи до 1000 долара на доклад.

Разузнавателните служби предупреждават, че така постепенно може да се стигне до изискване за предоставяне на непублична или класифицирана информация.

Кои са потенциалните мишени?

Според MI5 рисковите групи включват:

• държавни служители с достъп до секретна информация;
• военнослужещи и ветерани;
• служители на отбранителната индустрия;
• учени и университетски изследователи;
• експерти от аналитични центрове (think tanks);
• консултанти по сигурността и международните отношения.

Разузнавателните агенции предупреждават, че дори лица без пряк достъп до държавни тайни могат неволно да предоставят ценна информация чрез професионалните си контакти и познания.

Конкретни примери

През 2024 г. британските власти публично посочиха два профила в LinkedIn, за които се твърди, че са използвани от китайското Министерство на държавната сигурност. Профилите са действали под имената Аманда Цю и Шърли Шен.

Изследователят Саймън Уелбанд, работещ за британския депутат Нийл О’Брайън, съобщи, че е получил предложение за работа от един от тези профили. Според него съобщението е било написано на лош английски език, но е изглеждало достатъчно убедително, за да подведе по-малко опитни кандидати.

„Ако сте млад специалист и тепърва навлизате в професията, лесно бихте могли да приемете подобно предложение за напълно легитимно“, коментира О’Брайън.

Растящи опасения за шпионаж и киберзаплахи

През последните години западните разузнавателни служби многократно предупреждават за засилени опити за икономически, политически и технологичен шпионаж.

През 2023 г. ръководителите на разузнавателните служби от алианса Five Eyes определиха Китай като едно от най-големите дългосрочни предизвикателства пред националната сигурност на държавите членки.

В отговор британското правителство инвестира значителни средства в модернизиране на криптираните комуникационни системи и засилване на защитата срещу кибератаки и чуждестранно влияние.

Китай отхвърля обвиненията

Китайското посолство в Лондон категорично отхвърли обвиненията. Според официалната позиция на Пекин твърденията на Five Eyes представляват „злонамерена клевета“ и „напълно неверни обвинения“.

Китайските представители заявиха, че именно държавите от разузнавателния алианс извършват широкомащабни шпионски операции по света и обвиниха западните служби в политизиране на темата за националната сигурност.

Въпреки това MI5 и партньорските служби призовават служителите в чувствителни сектори да бъдат особено внимателни към неочаквани предложения за работа, контакти от непознати лица и искания за изготвяне на анализи по стратегически теми.

Инцидентът е станал около 21:00 местно време по време на т.нар. „статичен огнен тест“ — процедура, при която двигателите се запалват преди реален полет. Според компанията всички служители са били евакуирани навреме и няма пострадали.

Основаната през 2000 г. от Джеф Безос компания определи случилото се като „аномалия“. В публикация в социалната мрежа X Безос заяви, че причината за експлозията все още не е ясна.

„Много тежък ден, но ще възстановим всичко необходимо и ще се върнем към полетите. Струва си“, написа милиардерът.

От местните служби за извънредни ситуации уточниха, че няма опасност за населението. На място са изпратени аварийни екипи, а Военно-космически сили на САЩ и Федерална авиационна администрация анализират данните, за да установят точната причина за взрива.

Поредният проблем за космическата компания?

Инцидентът идва само месец след друг сериозен неуспех за Blue Origin. Тогава най-новата ракета на компанията — New Glenn — бе временно спряна от полети след проблем при изстрелване на сателит на AST SpaceMobile. Ракетата не успя да изведе полезния товар в планираната орбита.

Иронията е, че през ноември миналата година Blue Origin отпразнува успешен тестов полет на New Glenn и първото успешно кацане на използваем ускорител. Космическата индустрия обаче рядко прощава самоувереността — а още по-рядко техническите грешки.

Космосът не прощава

Ръководителят на НАСА Джаред Айзъкман коментира, че разработването на тежки ракети е „изключително трудно“, а космическите полети са „безмилостни“.

Случилото се вероятно ще доведе до ново забавяне на програмата на Blue Origin, която се опитва да настигне SpaceX в надпреварата за търговски космически полети. Засега обаче компанията на Безос има по-неприятната задача — да обясни защо стартовата площадка се е превърнала във вулкан.