Цените на бензина в Русия достигнаха безпрецедентни нива, като цената на А95 надхвърли 80 000 рубли за тон, отбелязвайки абсолютен рекорд. Въпреки че ръстът на дребно е по-бавен, той е стабилен – след скок от 7,2% от края на юли. Въпреки това, нито едно официално руско медийно издание не посочва истинската причина за това поскъпване: систематичното разрушаване на руските нефтопреработвателни заводи в резултат на украински атаки с дронове.
Атаките на Украйна и техните последици
Украинските дронови атаки са прецизни и редовни, а ефектът от тях се натрупва с времето. Това се отразява директно върху цените на горивата, което руснаците усещат на бензиностанциите. В публичното пространство обаче се изтъкват други обяснения – сезонно търсене, ремонти на заводи, експортна привлекателност или намаляване на продажбите на борсата. Тези фактори обаче не са нови за Русия. През август 2023 г., както и в предишни години, са провеждани подобни профилактични ремонти, а търсенето на горива е нараствало по време на жътвата, без това да води до драстични скокове в цените от десетки проценти.
Истината е, че през 2025 г., заради продължаващите атаки срещу обекти от енергийния сектор, Русия се сблъсква с безпрецедентен и бърз ръст на цените. От началото на годината цената на А95 се е увеличила с 46%. Това не е следствие от сезонност, а от загубата на преработвателни мощности. Властите признават, че заводите временно излизат от производствения процес заради „неочаквани ремонти“. Въпросът е защо тези ремонти станаха толкова масови именно сега?
Неубедителни обяснения и провал на мерките
Министерството на енергетиката на Русия твърди, че има достатъчно запаси от горива, но в същото време съобщава за пускането на резервни мощности. Това косвено потвърждава, че основните производствени мощности са недостъпни. В резултат, в редица региони на Русия цените на бензина са се увеличили значително само за седмица, а въведената от правителството забрана за износ на горива не даде никакъв ефект.
Властите настояват, че компенсационният механизъм ще защити пазара. В миналото този механизъм наистина успяваше да задържи цените, докато производственият капацитет беше непокътнат. Сега обаче този капацитет е системно подкопаван, което не може да бъде компенсирано с финансови мерки. Когато физическата възможност за преработка на нефт е ограничена, регулаторните инструменти са безсилни. Цените продължават да растат, защото наличното гориво намалява. Това вече не е въпрос на логистични разходи, а на системна криза.
Стратегическият подход на Украйна
Украйна действа стратегически, като избягва атаки срещу нефтени кладенци, които не биха дали бърз ефект. Вместо това тя се фокусира върху нефтопреработвателните заводи – ход, който се оказва изключително ефективен. Унищожаването дори на една производствена линия води до дефицит в преработката, повишава цените на борсата и оказва натиск върху пазара на дребно. Нито компенсационните механизми, нито забраните за износ могат да компенсират загубата на оборудване.
Тази стратегия разкрива уязвимост на Русия, която има реални последици. Когато обикновеният руснак не може да си позволи да зареди колата си или да купи основни продукти, той започва да се пита дали войната си заслужава, когато нейните последици удрят директно по джоба му. Отговорът на този въпрос може да се окаже изключително неприятен за Кремъл.
