Американският президент Доналд Тръмп отправи предупреждение за „тежки последствия“, ако руският диктатор Владимир Путин попречи на постигането на мир в Украйна. В същото време той заяви в сряда, че след планираната среща между двамата в Аляска в петък може бързо да последва втора, в която да участва и украинският президент Володимир Зеленски.
Тръмп не уточни какви точно биха били тези последствия, но намекна за икономически санкции, ако разговорите с Путин не дадат резултат. Коментарите му идват на фона на виртуална среща с европейски лидери и Зеленски, която вдъхна известна надежда в Киев, че срещата в Аляска няма да доведе до компромиси за сметка на Украйна или за опити за разделяне на територията ѝ.
Предупреждения и надежди преди срещата в Аляска
Русия обаче вероятно ще се противопостави решително на исканията на Украйна и Европа. През юни 2024 г. Путин заяви, че позицията на Москва остава непроменена. На въпрос дали Русия ще понесе последствия, ако не се съгласи да прекрати войната след срещата в петък, Тръмп отговори: „Да, ще има.“ Попитан дали става дума за санкции или мита, той добави: „Няма нужда да казвам, ще има много тежки последствия.“
Тръмп определи срещата в Аляска като „подготовка на почвата“ за бързо последваща втора среща, в която да участва и Зеленски. „Ако първата среща мине добре, ще имаме бърза втора“, каза той, добавяйки, че би искал тя да се проведе почти веднага, ако Путин и Зеленски са съгласни той да присъства.
Европейските „червени линии“
Преди срещата в Аляска европейските лидери и Зеленски проведоха видео разговор, организиран от Германия, за да очертаят „червени линии“. Тръмп определи разговора като „много добър“ и „изключително приятелски“. Френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че Тръмп е подкрепил идеята Украйна да участва във всички преговори, свързани с отстъпване на територии, и е подчертал, че само украинският президент може да преговаря за тях.
Германският канцлер Фридрих Мерц, домакин на виртуалната среща, подчерта, че принципът за ненакърнимост на границите чрез сила трябва да остане в сила. „Ако няма напредък от руска страна в Аляска, САЩ и ние, европейците, трябва да увеличим натиска“, каза той, добавяйки, че Тръмп споделя тази позиция.
Военна и дипломатическа ескалация
Срещата между Тръмп и Путин цели обсъждане на край на конфликта, който продължава три години и половина и е най-големият в Европа от Втората световна война. Тръмп преди това е заявявал, че двете страни ще трябва да разменят територии, за да спрат боевете, които са отнели десетки хиляди животи и са разселили милиони.
На фона на интензивна дипломация Зеленски посети Берлин за виртуални срещи с европейски лидери и Тръмп. Той и европейците изразиха опасения, че размяна на територии може да остави Русия с близо една пета от Украйна, което би възнаградило Москва за 11-годишните ѝ опити да завземе украински земи, включително три години пълномащабна война, и би могло да насърчи Путин да продължи експанзията си на запад.
Руските сили наскоро направиха значителен пробив в Източна Украйна, което според Зеленски е опит да се увеличи натискът върху Киев за отстъпване на територии. „Казах на американския президент и всички наши европейски колеги, че Путин блъфира“, заяви Зеленски, отбелязвайки, че Русия се опитва да покаже, че „може“ да окупира цяла Украйна.
Позиции и условия
По време на разговора с Тръмп са обсъдени възможни градове за провеждане на тристранна среща в зависимост от изхода на разговорите в Аляска. Европейските лидери, опасявайки се да не разгневят Тръмп, многократно са изразявали подкрепа за усилията му, но подчертават, че не трябва да се сключва сделка за Украйна без нейно участие.
Проучване на Gallup от миналата седмица показа, че 69% от украинците подкрепят преговорен край на войната възможно най-скоро, но анкетите сочат също, че украинците не желаят мир на всяка цена, ако това означава големи отстъпки.
Русия, от своя страна, продължава да настоява Украйна да изтегли силите си от четири региона, за които Москва претендира, но не контролира изцяло, и да се откаже официално от плановете си за присъединяване към НАТО. Киев отхвърли тези условия, определяйки ги като равносилни на капитулация.
