На 11 септември 2001 г. човечеството беше изтръгнато от илюзията, че световният ред е стабилен и сигурен. В рамките на часове небето над Ню Йорк и Вашингтон се превърна в сцена на невъобразим терор. Четири самолета, отвлечени от членове на „Ал Кайда“, бяха превърнати в оръжия срещу цивилни. Двете кули-близнаци на Световния търговски център рухнаха, оставяйки след себе си над 3000 жертви и незараснали рани в сърцето на свободния свят.
Трагедията бе шокираща не само с мащаба си, а и с факта, че повечето от извършителите бяха граждани на Саудитска Арабия – страна, която и днес продължава да е люлка на най-мракобесните течения в исляма. Уахабизмът – официалната религиозна доктрина там – е идеологическа почва, от която израстват джихадизмът и яростната омраза към всичко различно.
Дори две десетилетия след 11 септември, в кралството, най-голямото „престъпление“ остава отстъплението от исляма – акт, наказван със смърт. Докато светът почита жертвите на терора и се опитва да защити свободата и човешките права, в Рияд продължава да се насажда атмосфера на религиозен тоталитаризъм, който ражда фанатици.
Възпоменанието за 11 септември не е само спомен за миналото, а и предупреждение за настоящето. То ни напомня, че свободата не е даденост, а ценност, която трябва да се защитава от онези, които искат да я унищожат. Почитта към жертвите на тази трагедия е и дълг – да не затваряме очи пред корените на омразата, а да ги назоваваме ясно, дори когато това е неудобно за някого.
Днес светът отдава чест на жертвите и героите от 11 септември. Но и пита: докога ще търпим лицемерното мълчание пред държави, които проповядват нетърпимост и произвеждат терор, докато претендират да бъдат „партньори“ на Запада?
11 септември ни научи, че истинската война не е само срещу терористите с ножове и самолети. Тя е срещу идеологията, която ги ражда!
