От десетилетия арабският свят подкрепя „палестинската кауза“ като инструмент за дестабилизиране на Израел, инвестирайки огромни средства и ресурси в подкрепа на групировки, като Хамас. Тази стратегия, често представяна като „борба за права и свобода“, е била разглеждана, като една от най-дългосрочните и „успешни“ инвестиции в тероризма срещу еврейската държава. Но последните действия на Израел в Газа, особено вълната от разрушаване на сгради, предизвикват нарастващ страх сред арабските поддръжници на тази стратегия, че тяхната „инвестиция“ е на път да пропадне. Опасността „палестинците“ да станат истински „бежанци“, като напуснат еврейската държава и се върнат обратно в арабските страни, от които са били и наети за „палестинци“ става напълно реална.
Разрушаването на Газа Сити: Стратегически удар и паника сред ислямските страни
На 5 септември Израел започна интензивна военна кампания, насочена към разрушаването на високи сгради в Газа Сити, като една от първите цели беше 15-етажната кула „Муштаха“. Според израелската армия тези сгради, включително кулата „Муштаха“, са били използвани от Хамас за наблюдение и атаки срещу израелски сили. В рамките на две седмици около 20 високи сгради в града са били разрушени, а израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че общо 50 „терористични кули“ са били унищожени. Тази кампания, последвана от наземна офанзива, е част от по-широките усилия на Израел да отслаби Хамас след атаките на групировката на 7 октомври 2023 г., при които загинаха 1200 души и бяха отвлечени 251 заложници.
За арабските страни, които от години финансират и въоръжават Хамас и други групировки в Газа, тези действия предизвикват тревога. Разрушаването на инфраструктурата, която е служила като прикритие за техните операции, заплашва да подкопае влиянието им в региона. Сградите, често представяни като жилищни, според израелската армия са били използвани за военни цели, включително за укриване на подземна инфраструктура и поставяне на капани. Това поставя под въпрос ефективността на дългогодишната стратегия за използване на цивилни обекти като щит за терористични дейности.
„Палестинската кауза“ като инструмент на терора
За мнозина в арабския свят „палестинската кауза“ е била удобен начин за насочване на общественото недоволство и поддържане на антиизраелски настроения. Финансирането на групи като Хамас е било не само идеологически, но и стратегически ход, целящ да държи Израел под постоянен натиск. Въпреки това, масираните разрушения в Газа Сити, включително в квартали като Зейтун, Туфах и Шейх ал-Радван, показват, че Израел вече не се колебае да предприеме решителни действия срещу тези структури, независимо от цивилните жертви или международния натиск.
Шади Салама Ал-Райес, бивш банков служител, който загуби дома си в кулата „Муштаха“, описва ужаса от разрушаването на сградата, в която е инвестирал спестяванията си от десетилетие. „Никога не съм мислил, че ще напусна Газа Сити, но експлозиите не спират“, споделя той, докато се подготвя да избяга на юг. Историята му е отражение на страха сред местните, но за арабските спонсори на Хамас този страх е по-скоро свързан с потенциалната загуба на контрола над „палестинската“ карта, която са използвали толкова дълго.
Реакцията на международната общност
Офисът на ООН за правата на човека изрази загриженост, че разрушаването на сгради може да представлява опит за трайно изселване на населението от Газа Сити, което според тях би могло да се равнява на етническо прочистване. Въпреки това, израелският военен говорител подполковник Надав Шошани отхвърля тези твърдения, заявявайки, че целта е унищожаването на военната инфраструктура на Хамас, а не разрушаването на Газа като цяло. Той подчерта, че сградите са били законни военни цели, одобрени от разузнавателни и юридически служители.
Международните критики, включително доклад на ООН, обвиняващ Израел в геноцид, не успяват да променят решимостта на израелската армия. Това допълнително засилва опасенията на арабските държави, че тяхната дългогодишна стратегия за използване на Газа като плацдарм за терористични атаки срещу Израел е изправена пред провал. Разрушаването на ключови обекти, които са служили като прикритие за Хамас, застрашава не само тяхното влияние, но и способността им да продължат да манипулират общественото мнение чрез „палестинската кауза“.
Какво следва за Газа и арабската стратегия?
Разрушаването на високи сгради и цели квартали в Газа Сити не е просто военна операция – то е сигнал, че Израел е готов да предприеме безпрецедентни мерки, за да прекъсне хватката на Хамас. За арабските държави, които са инвестирали милиарди в подкрепа на терористични групировки, това е тревожен знак. Тяхната „инвестиция“ в „палестинците“ като инструмент за натиск срещу Израел е изправена пред риска да се срине заедно с кулите в Газа.
Докато жители като Ал-Райес и хиляди други напускат Газа Сити, за да търсят убежище в южните райони, арабските лидери са изправени пред дилема: да продължат ли да финансират проваляща се стратегия или да преосмислят подхода си към конфликта. Междувременно Израел продължава своята офанзива, решена да унищожи военния потенциал на Хамас, независимо от цената. За арабския свят това може да означава край на една ера – ерата, в която „палестинската кауза“ беше най-успешният им инструмент за пропаганда и терор срещу Израел.
След разгрома на арабските страни в „Шест дневната война“ от Израел през 1967 г., те започват да търсят друга, освен чисто военната тактика за унищожаването му. С помощта на съюзника си СССР и неговите стратези от КГБ, решават да преминат към любимата на марксистко-ленинистите „партизанска, революционна борба“. Съветските стратези по това време, все-още са се придържали към марксизма и чак след неговият окончателен провал сред арабите преминават към ислямизма. Така, за да вкарат идеологическа съставляваща измислят националност „палестинци“ и кауза – „Освобождение на Палестина“. Съответно за „обединяващ орган“, по подобие на Комунистическият интернационал, създават ООП (Организация за освобождение на Палестина). Тази организация цели обединяването на множество отделни до тогава въоръжени милиции, създадени от отделните арабски страни, в обща организация, ръководена от роденият в Египет и обучен от КГБ марксист и терорист – Ясер Арафат, до тогава главатар на египетската въоръжена милиция – Ал Фатх.
До 1967 г. арабските наемници сражаващи се срещу Израел, са се самонаричали „федаини“ и единствената им прокламирана от тях самите цел е била унищожаването на еврейската държава. След като арабските страни осъзнават, че на чисто геноцидалните им намерения светът не гледа с добро око, измислят и налагат наратива за „палестинците“, който обаче далеч не се споделя от повечето терористични групировки. Например създаденият през 80-те години на миналият век – Хамас, който владее ивицата Газа, винаги е твърдял, че има само една цел и тя е унищожаването на евреите и тяхната държава. Хамас е част от влиятелната в ислямският свят организация „Мюсюлманско братство“ (Братя мюсюлмани). Ако си задавате въпросът, защо терористите от Хамас са толкова близки до сърцето на турският президент или емирът на Катар, връзката е именно „Братя мюсюлмани“
Ако пък си мислите, че руската връзка е спекулация, то проверете как се води официалната длъжност на главатарите на повечето арабски, терористични организации. Ще се изненадате, но напълно нетипичното звание „генерален секретар“ е дадено на почти всеки главатар. От ООП, до Хисбула в Ливан, почти всичките са „генерални секретари“.
Как катарските пари, в офшорните сметки на европейски политици, легитимират арабския терор над Израел
В последните години Катар успя да изгради имидж на „модерен посредник“ в Близкия изток, но зад лъскавите фасади на небостъргачите в Доха се крие далеч по-мрачно лице. Докато светът се впечатлява от луксозните инвестиции и спонсорства, катарският режим щедро финансира организации, политици и медии, които пряко или косвено поддържат терористични структури, включително Хамас.
Тук идва европейският елемент – офшорните сметки на корумпирани политици и чиновници, които охотно и явно вземат страната на терористите, в замяна на добре подсигурено бъдеще в някой карибски рай. Те помагат и на Доха да легитимира своята роля като „необходим посредник“ и да омекоти критиките към връзките ѝ с терористите.
Резултатът? Европа, която иначе претендира да е бастион на демокрацията и върховенството на закона, на практика улеснява същите сили, които ежедневно обстрелват израелски градове и издигат култ към омразата. Легитимацията идва не чрез открито одобрение, а чрез мълчаливо съгласие и лицемерни декларации за „баланс“.
Истината е проста: когато политическата класа приема катарските чекове, тя става съучастник в терора. А докато европейските офшорни сметки пълнеят, тунелите на Хамас в Газа продължават да се строят.
