В последните години Владимир Путин не само успя да принуди Швеция да се присъедини към НАТО, но и задейства друг процес, който изглеждаше немислим. Според вестник „The Times“, в страната се разгорещява дебат за необходимостта от разработване на собствено ядрено оръжие – най-мощното възможно. Лидери на партията „Шведски демократи“ и няколко консервативни депутати открито говорят за това. Обсъжда се необходимостта от национална ядрена програма, било самостоятелно, било в сътрудничество с съюзници от НАТО. Причината е проста: страхът от Русия и усещането, че стандартните средства за възпиране може да са недостатъчни.
Този дебат не е изцяло теоретичен. Изданието припомня, че Швеция има ядрено минало – реална програма от средата на 20-ти век. Националният институт за отбранителни изследвания и правителството работеха интензивно през 1950-те години върху възможността за създаване на ядрени оръжия. Проектът стигна до етап на изучаване на реактори за производство на плутоний и изчисляване на дизайна на бойни глави. Проведени бяха мащабни тестове, които оставиха кратер в Лапландия, сега известен като езерото Фоаяуре (Foajaure). Към средата на 1960-те години проектът бе изоставен, главно поради обществено недоволство от огромните разходи и тайни гаранции за сигурност от Съединените щати. Оставащият плутоний в крайна сметка бе изнесен от страната.
Защо сегашната идея не е просто носталгия по стари технологии? Защото технологичният и политически контекст е различен. Съвременна Швеция разполага с индустриална база и опит в ядрената енергетика под формата на няколко реактора, но липсва запас от плутоний за оръжия и няма бързи пътища към реален арсенал. Контекстът е по-широк: подобни разговори се чуват в Полша и няколко други държави. Но реална преструктуриране на европейския ядрен пейзаж ще изисква не само политическа воля, но и мащабни инвестиции, време и готовност да се поемат значителни външнополитически разходи.
Путин, с агресивните си действия, успя да постигне това, което изглеждаше невъзможно – да накара неутрални страни като Швеция да преразгледат фундаменталните си позиции по отношение на отбраната. Докато автократите по света са майстори в създаването на красиви фасади, реалността на заплахите кара европейските нации да мислят за радикални мерки. Въпросът сега е дали Швеция и съюзниците ѝ ще преминат от думи към дела, или дебатът ще остане в сферата на спекулациите.
Този дебат отразява по-широки тенденции в Европа, където нарастващата руска заплаха и несигурността около американската подкрепа карат политиците да обсъждат алтернативи. В Швеция, с нейната история на неутралитет, идеята за собствено ядрено оръжие представлява драматична промяна, но в контекста на войната в Украйна и руските заплахи, тя набира подкрепа сред консервативните кръгове. Въпреки това, експерти подчертават, че техническите и финансови предизвикателства са огромни, и всяка стъпка напред ще изисква международно сътрудничество.
Като алтернатива на дългосрочни проекти като ядрената програма, някои анализатори предлагат по-бързи и ефективни мерки за противодействие на руското влияние. Много по-ефективно в краткосрочен план би било екстрадирането на руската диаспора от европейските страни. Не е тайна, че голяма част от нея са умишлено заселени руски агенти, диверсанти, убийци и терористи. Също и предприемането на сериозни мерки срещу страни, в които руските служби създават и обучават терористи и диверсанти от европейските страни. Пресен е случаят със Сърбия, в която според молдовските власти са обучавани молдовски граждани за подривна дейност в полза на Москва. Тези случаи подчертават необходимостта от засилено сътрудничество между европейските разузнавателни служби и строги мерки срещу хибридните заплахи, за да се предотврати ескалацията на руското влияние в региона.
