„Палестина“ – съветско-арабското оръжие срещу Израел
Когато в началото на миналия век Съветският съюз и арабските държави започват да търсят начин да спрат изграждането на еврейската държава, те откриват „перфектния инструмент“ – изкуствено създаденото палестинско „национално движение“. Оттогава до днес „палестинската кауза“ е не толкова борба за независимост, колкото политическа ракета земя–земя, насочена срещу Израел.
Последният епизод в тази безкрайна драма дойде с новината, че Саудитска Арабия и още няколко арабски и мюсюлмански държави приветстват новия план на Доналд Тръмп за Газа. Според официалната информация от Рияд, външните министри на Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Индонезия, Пакистан, Турция, Катар и Египет аплодирали „лидерството на Тръмп“ и „искрените му усилия“ за мир.
Разбира се, в текста на съвместното им изявление прозира добре познатият арабски сценарий: никакво изселване на палестинците, никаква анексия на Западния бряг, а вместо това – поредната международна „посредническа мисия“ и неизбежното заклинание за „две държави“. Т.е. отново и отново: легитимация на палестинския проект, роден от Москва и подхранван от арабските столици, като начин да се блокира Израел и да му се вмени вина.
Планът на Тръмп предвижда спиране на огъня, освобождаване на заложници и постепенно изтегляне на Израел от Газа. В добавка – временна международна стабилизационна сила и дори преходна власт, оглавявана лично от Тръмп, заедно с Тони Блеър. На хартия изглежда амбициозно, но в реалност – класическият капан: Израел трябва да отстъпи, а палестинците – да запазят и легитимират своята роля на вечния „потиснат народ“.
Истината е проста: „Палестина“ не е народна мечта, а геополитическо оръжие. Ако палестинците утре бъдат интегрирани в богатите арабски държави, каузата ще загине, а с нея – и най-ефективният инструмент срещу Израел. Затова и арабските дипломати така усърдно повтарят мантрата за „две държави“ – защото едната държава (Израел) трябва да бъде постоянно изнудвана и атакувана чрез другата (фикцията „Палестина“).
