Има една неудобна истина за човешката природа: ние обожаваме победителите и им прощаваме всичко. Когато някой успява, никой не пита с какви средства. Стив Джобс е бил забележително неприятен човек по всяка стандартна мярка — но той е Стив Джобс, така че ексцентричността му се е превърнала в любопитна черта на гений. Когато директорът на автомивката хвърля обувки по служителите, попада в черни списъци. Когато стартъп-милиардер прави същото, то е „нестандартен мениджмънт“.
Същата логика важи и за войните. Ако изглеждаш като победител — или поне успяваш да убедиш достатъчно хора, че си такъв — никой не задава неудобни въпроси. Поне не веднага. Именно затова 2025 г. беше особено опасна година: Путин изглеждаше като победител. И изглеждането се оказа почти толкова важно, колкото и действителното положение на нещата.
Ауратата на успеха — как диктаторът почти убеди всички
Когато Доналд Тръмп встъпи в длъжност, той незабавно скара всички американски съюзници, наскача на Зеленски в Овалния кабинет и блокира военната помощ за Украйна. Изрази дълбоко безразличие към Северноатлантическия договор за отбрана (НАТО) и към евентуалното руско поглъщане на балтийските държави. Но по-важно от всичко това се оказа нещо друго — неговата зашеметяваща наивност. Тръмп жадуваше Нобелова награда за мир толкова силно, че охотно ретранслираше всякакви небивалици, предавани му от Путиновия пратеник Дмитриев чрез Кушнър и Уитков. Тунел от Аляска до руския далечен изток, търговски оборот, превишаващ многократно целия руски брутен вътрешен продукт, Тръмп Тауър в Москва, инвестиции в окупирани украински територии — висококачествен боклук, сервиран в прекрасно опакована кутия.
Кулминацията дойде в Анкоридж, където Путин се появи с почести, червен килим и авиошоу, и не даде абсолютно нищо в замяна. По-късно Макрон разкри, че европейски лидери пътували до Вашингтон, за да се противопоставят на предложения, предвиждащи Украйна да отстъпи територии, които дори не са окупирани от Русия. Никой руски император или съветски генерален секретар в историята не е изглеждал така, сякаш контролира американски президент. За Путин беше час на триумф. И триумфът, без значение дали е реален, произвежда последователи.
Тъй като фронтът буксуваше, но аурата блестеше, се появи нова порода „реалисти“ — хора, убедени, че Путин така или иначе ще спечели, и следователно всеки, който му се противопоставя, само увеличава броя на жертвите. Дори руски независими журналисти с добра репутация сменяха позициите си под влияние на излъчваната от Кремъл аура на неизбежна победа.
И тогава нещата се промениха
Усещането за успех — за разлика от самия успех — е крехко. Разпада се при достатъчно последователен поток от лоши новини.
Украйна систематично удря руски петролни рафинерии. Заместник-министър-председателят на Русия Александър Новак публично призна спадове в производството поради „непланирани ремонти“ на рафинерии, без да уточни причините. Дни по-късно Министерството на енергетиката официално потвърди: „Компаниите в сектора на горивата и енергетиката са изправени пред засилени вражески въздушни удари, водещи до временни усложнения в доставките.“ Превод от бюрократски: Украйна запали рафинериите им, и те вече не могат да го крият.
Само за август украинските удари са засегнали 14 рафинерии, а общо 21 от 38-те големи руски рафинерии са поразени от началото на 2025 г. В Крим руските окупационни власти ограничиха продажбата на бензин до 20 литра на клиент. В пристанищния комплекс Туапсе на Черно море производителността е спаднала до 9% от нивата отпреди година.
На губещите не им прощават — нито вкъщи, нито в чужбина
Психологията на поражението е огледален образ на психологията на победата. Когато всички вярват, че си победител, малко пропуски могат да бъдат представени като временни трудности. Когато всички вярват, че губиш — всеки нов пропуск само потвърждава неизбежното. И тогава парадоксът на общественото възприятие заработва в обратна посока: ако изглеждаш като губещ, губиш много по-бързо, отколкото би трябвало.
Бившият американски помощник-държавен секретар за Европа и Евразия Даниъл Фрид заяви пред Kyiv Post, че Русия вече не е просто в застой — тя започва да губи. „Тръмп обича победителите. Украйна печели. Путин започва да изглежда като губещ“, каза Фрид.
Самото мислене на Тръмп за войната се е променило — конфликтът е „очовечен“ за него. „Тръмп се изгори с Иран и сега разбира, че без да упражни натиск върху Путин, няма да получи това, което иска“, коментира бивш украински служител пред The Economist.
Не е без значение, че Тръмп-Путин „романсът“ беше изграден върху образа на Путин като силен мъж, способен да контролира трудни ситуации. Путин беше обещал, че ще достигне административните граници на Донецка област до есента на 2025 г. Сега е лятото на 2026 г. Донецката административна граница не е по-близо, но рафинерията в Москва вече гори.
Bloomberg съобщава, че руски финансови чиновници казват на Путин, че войната е станала икономически неустойчива. Русия продължава да се бори и с проблеми с живата сила: по данни на западни разузнавателни служби, страната вече губи повече хора, отколкото успява да набере, въпреки значителни стимули.
Украйна, от своя страна, вече не моли — тя изисква. Президентът Зеленски открито заплашва с удари по белоруска територия и промишлени съоръжения, подпомагащи руските военни усилия. Европейските партньори на Украйна, изглежда, са се съвзели от шока на Тръмп и ускоряват доставките — от пари до оръжия и компоненти за тях.
Ето го парадокса в цялата му простота: когато рафинериите горят, а опашките пред бензиностанциите се удължават, хората разбират, че са сами. А когато хората разбират, че са сами, започват да спестяват — и с това доближават кризата, от която се страхуват.
Губещите не се съдят. Те просто са изоставени — от чуждите партньори, от собствените граждани, и накрая от елитите, чийто инстинкт за оцеляване е единственото нещо, което работи безотказно в Русия на Путин.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
