Откритие на древни пчелни гнезда, запазени във фосили, разкрива изненадващо и досега неизвестно поведение на тези насекоми. За разлика от популярната представа за пчелите като обитатели на сложни кошери по дърветата, около 90% от всички пчелни видове са самотни и изграждат гнездата си в почвата, в изгнили дървета или в кухи растителни стъбла.
Наскоро обаче учени се натъкнаха на изключително необичаен избор на място за гнездене: вътрешността на варовикова пещера на карибския остров Испаньола. Там, сред хиляди вкаменелости на кости – включително от вече изчезнали животни – изследователите открили миниатюрни древни пчелни гнезда, изградени в празните зъбни кухини на кости. Това е първият известен случай, в който пчели са използвали кости за гнездене и снасяне на яйца, според проучване, публикувано в списание Royal Society Open Science.
Вкаменелостите датират отпреди около 20 000 години и запълват важна празнина в познанията за пчелите в Карибския регион. Досега всички други фосили на пчели от този район са били откривани в кехлибар и са на възраст около 20 милиона години.
Пещерата, в която е направено откритието, съдържа пластове фосили от над 50 различни вида – включително гризачи, птици и влечуги. Учените смятат, че в миналото там е живяло семейство кукумявки, които са оставяли костите на плячката си, а други животни вероятно са попаднали в пещерата и не са успели да излязат. Защитената среда е допринесла за изключително доброто запазване на находките.
При по-внимателно изследване на костите учените забелязали странни отлагания в зъбните кухини, напомнящи гнезда на насекоми. Компютърна томография разкрила, че кухините са запълнени с кални структури със загладени вътрешни стени – характерен белег за пчелни гнезда. За разлика от осите, които използват слюнка и растителни влакна, пчелите изграждат гнездата си от уплътнена почва и покриват вътрешността с восъкоподобен секрет.
Особено впечатляващо е, че в една-единствена зъбна кухина са открити следи от до шест поколения пчели, което предполага дългосрочно и вероятно колективно използване на едно и също място за гнездене. Това подсказва, че пещерата е осигурявала стабилни условия – постоянна влажност, защита от атмосферни влияния и хищници.
Поради влажната среда телата на самите насекоми не са се запазили, което не позволява да се определи точният вид на пчелите. Не е ясно и дали става дума за вече изчезнал вид или за такъв, който съществува и днес. Засега единственото доказателство за тяхното присъствие са самите гнезда, които вече са класифицирани като нов вид следови фосили с името Osnidum almontei.
Според независими учени откритието е ценен пример за т.нар. „скрито биоразнообразие“ – случаи, при които поведението на древни организми е запазено във фосилни следи, дори когато самите организми липсват. То показва колко гъвкави и адаптивни са били пчелите още в древността.
Изследователите планират допълнителни проучвания в района, за да установят дали подобно поведение може да се наблюдава и в други пещери или острови. Откритието напомня, че дори добре познати групи животни могат да крият изненадващи тайни за своето минало и еволюционно развитие.
