Удар в Каспийско море: Отмъщение за Керченския инцидент от 2018 година

Onotnik

Силите за специални операции в Каспийско море поразиха руски кораб проект 22460 „Охотник“. Корабът е атакуван от няколко FP2 дрона с бойна глава над 100 кг. „Охотник“ представлява модерен руски патрулен кораб от второ поколение, съчетаващ способности за охрана на морската граница, патрулиране и контрол на морската обстановка. Тези кораби разполагат с въоръжение и оборудване за изпълнение на широк спектър от задачи в крайбрежните води.

До днес са построени и въведени в експлоатация 14 кораба от този тип. Кой точно от тях е поразен, засега е неизвестно, но мнозина украинци трябва да помнят кораб от този проект с името „Изумруд“. Важно е да се подчертае, че това е същото онова корабче на ФСБ, което заедно с други руски кораби таранира украинския буксир в Керченския пролив през 2018 година.

IR

Предистория: Азовско море преди и след 2014 година

Азовско море до началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 година беше вътрешно море на Русия и Украйна, в което нямаше военна активност на Украйна. След окупацията на Крим и началото на войната преди 11 години обаче украинското крайбрежие на Азовско море се озова под руска заплаха и стратегията беше преразгледана.

През 2016 година в Бердянск започна изграждането на военноморска база и беше открит вербовъчен център на ВМС. Строителството на обекта продължи до пълномащабното руско нашествие.

През пролетта на 2018 година Русия с издигането на арките на Керченския мост започна блокада на Азовско море. Конструкцията ограничи възможността на кораби с височина над 33 метра да преминават под него. Руснаците обаче не спряха дотук. Прехвърляйки от Каспийско море ракетни десантни кораби, те започнаха да тормозят корабите, насочващи се към Мариупол и Бердянск. Украинските задържаха по няколко денонощия, чуждестранните внимателно проверяваха.

През септември същата година военноморското присъствие на Украйна в Азовско море трябваше да се усили. Базата в Бердянск стана военноморска база „Изток“. Военните кораби се доставяха по суша. На 23 септември от Одеса до Мариупол вече по море през Керченския пролив преминаха издирвателно-спасителният кораб „Донбас“ под ескорта на морския буксир „Корец“.

Нощта на 25 ноември 2018: Керченският инцидент

В нощта на 25 ноември 2018 година също беше планирано преминаване по море през пролива от Одеса до Мариупол на буксира „Яни Капу“ и два малки бронирани артилерийски катера „Бердянск“ и „Никопол“. Украинските кораби имаха пълно право да влязат в своето пристанище. Русия беше предупредена за преминаването.

Към 2018 година все още действаше договорът между Украйна и Русия за сътрудничество в използването на Азовско море и Керченския пролив. Освен това, според Конвенцията за морско право, държавите, граничещи с проливи, не трябва да препятстват транзитното преминаване през тях и спирането не се допуска. Русия обаче, в противоречие с международното право, след окупацията на Крим реши, че проливът е нейна територия.

Тараненето на украинските кораби

Около 4:00 часа сутринта на 25 ноември „Бердянск“ предаде на руските гранични служби и на пристанищата в Керч и Кавказ уведомление за намерението да премине през Керченския пролив. Получиха се потвърждения, те съществуват и до днес, и украинските кораби започнаха да се движат.

В 8:30 часа сутринта към украинските кораби се приближиха руски кораби тип „Собол“, издирвателно-спасителният „Дон“, катери клас „Мангуст“ и корабът „Суздалец“. Тогава руснаците започнаха да таранират „Яни Капу“.

От прихванатите аудиозаписи, публикувани от Генералния щаб на ВСУ, става ясно, че заповедта да се таранират и колкото е възможно повече да се повредят украинските кораби е дошла от ръководството на граничната служба на Русия.

Когато руските кораби се опитваха да таранират украинските, корабът „Дон“ получи пробойна на десния борд след сблъсък с руския кораб „Изумруд“ – факт, който Русия се постара да скрие. Сблъсъкът между руските кораби също е записан в аудиоприхващането, обнародвано от Генералния щаб на ВСУ.

През деня в небето се появиха руски ударни хеликоптери Ка-52. Руснаците акостираха на плитчина под Керченския мост сухотоварен кораб „Нейма“, като по този начин блокираха преминаването през пролива.

Обстрелът и пленяването

Вечерта украинските кораби започнаха да се движат в обратна посока, докато руснаците, заплашвайки с оръжие, изискваха спирането им. След като „Яни Капу“, „Никопол“ и „Бердянск“ напуснаха 12-милната зона, руските гранични служби откриха огън по тях.

Повредените от руснаците „Никопол“ и „Бердянск“ спряха. Спиране извърши и „Яни Капу“. В 21:00 часа украинските кораби бяха превзети от руски спецназ. Отвлякоха ги в Керч. 24 украински моряци бяха взети в плен, трима от тях бяха ранени.

В Украйна пленниците се върнаха едва на 7 септември 2019 година в рамките на размяна с Русия. „Никопол“, „Бердянск“ и „Яни Капу“ край нос Тарханкут в открито море руснаците върнаха на 18 ноември 2019 година – след като разграбиха всичко възможно от тях.

През лятото на 2019 година СБУ задържа руския танкер „Нейма“, блокирал украинските военни кораби в Керченския пролив.

Отмъщението идва

Минаха повече от 7 години от онези събития и руският флот, както военен, така и сенчест, вече не се чувства толкова уверено, както преди. Корабите и танкерите стават мишена на силите за отбрана практически във всички възможни морета. Черноморският флот беше принуден да избяга от Крим и да се скрие в Новоросийск. Истината е, че това не помогна – ЧФ понася загуби и там.

През 2018 година така наречената свръхдържава устрои празник във връзка с атаката срещу украинския флот. От 2022 година руският флот вече няма поводи за радост, само поводи за траур.

Впрочем, това още не е краят.

Споделете с приятелите си