В началото на 2026 г. геополитическата ситуация в Близкия Изток остава напрегната, с множество потенциални конфликти, които могат да ескалират. Военният анализатор Давид Шарп сподели своите прогнози за развитието на събитията. Според него, регионът няма да бъде спокоен, а Израел може да предприеме инициативи за решаване на натрупаните проблеми. Шарп подчертава, че макар да е трудно да се предскаже точната последователност на събитията, някои фронтове са по-актуални от други. Нека разгледаме ключовите точки от неговата анализа.
Ливан: Най-вероятната точка на ескалация
Според Шарп, ливанският фронт е най-вероятен за активизация. Основният проблем е свързан с „Хизбала“ – организацията, която не е постигнала консенсус с ливанското правителство относно разоръжаването си. Въпреки твърденията на Ливан, първият етап на разоръжаване южно от река Литани не е завършен, а вторият етап северно от Литани и южно от Авали все още не е започнал.
Анализаторът отбелязва, че Израел, вероятно с подкрепа от САЩ, стои пред избор: да остави времето да тече и да рискува нарастване на заплахата или да „помогне“ на процеса чрез военни действия. Това може да включва операции за отслабване на „Хизбала“, с цел да се принуди организацията и ливанското правителство към по-голяма сговорчивост. Ако в следващите дни или седмици не настъпи пробив в дипломатията, ескалацията е почти неизбежна. Шарп подчертава, че досегашните дипломатически и военни мерки не са дали видим резултат, което увеличава вероятността за активни бойни действия.
Иран: Стратегическа заплаха с неясна хронология
Иран представлява една от най-сериозните стратегически заплахи за Израел, но времето на потенциални действия е неясно. Шарп обяснява, че инициатива от израелска страна би се случила само при наличие на сериозни причини, като допълнителна заплаха, разкрита от разузнаването. Ако Иран не предприеме „безумни“ стъпки като директна атака, развитието зависи от външнополитическата конюнктура, включително позицията на САЩ.
В контекста на настоящите протести в Иран, Шарп обсъжда ролята на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Според него, КСИР разполага с достатъчно физически ресурси за потушаване на безредиците, но на първо място се задействат полицейски сили и „Басидж“ – масово опълчение, свързано с КСИР. Иранското ръководство предпочита „тихо“ разрешаване без кръвопролития, за да избегне по-големи ескалации. Ако протестите продължат, ще се задействат по-тежки мерки, включително военни формирования.
Шарп подчертава, че исторически режимът е потушавал протести с жестокост, включително с хиляди жертви. Моралното състояние на силовите структури остава високо, а лоялността към властта – ключов коз. Въпреки това, настоящата ситуация показва стратегическо въздържане, за да се избегнат допълнителни усложнения.
Други фронтове: Сирия, Хусити и свързани заплахи
Сирийският фронт, който беше активен по време на войната, сега е по-малко актуален. Вероятността за атаки от сирийска страна или израелска инициатива е по-ниска, макар че заплахи от по-далечни направления остават.
Йеменските хусити, водени от Абделмалик ал-Хуси, продължават да представляват заплаха. Те реагират остро на израелски действия и вероятно ще се включат в ескалации на други фронтове. Израел също има „въпроси“ към тях, което не изключва превантивни мерки.
Шарп споменава и иракските милиции, които са в дилема между лоялност към Иран и иракското правителство. В случай на ескалация, те могат да се активизират, което ще усложни регионалните връзки.
Прогноз за 2026 г.: Динамичен и неспокоен период
В заключение, Шарп прогнозира, че 2026 г. ще бъде „не скучна“ и „идва ли тиха“. Вероятността за операция срещу Ливан и „Хизбала“ е висока, а ирански инциденти – възможни. За Газа Израел е на прага на сериозни решения, особено ако „Хамас“ откаже разоръжаване. Позицията на САЩ ще бъде ключова.
Регионалните връзки – като тези с иракски милиции и хусити – ще продължат да функционират, потенциално водейки до верижни реакции. Въпреки това, Израел влиза в годината с предимства във военен и външнополитически план. Шарп подчертава необходимостта от „чистка на авгиевите обори“ – решителни действия за намаляване на заплахите, вместо пасивно наблюдение.
Тази прогноза подчертава сложността на Близкия Изток, където дипломатията и военните действия са тясно преплетени. Събитията в региона ще зависят от множество фактори, включително международната подкрепа и вътрешните динамики в страни като Иран и Ливан.
