Протестите в Иран, които представляват най-голямата вълна на обществено недоволство от години, са довели до смъртта на най-малко 2571 души, съобщи базираната в САЩ правозащитна група HRANA в сряда.
Според HRANA, от общия брой жертви са потвърдени 2403 протестиращи, 147 лица, свързани с правителството, 12 деца под 18 години и 9 цивилни, които не са участвали директно в протестите. Тези цифри идват в момент, когато иранските власти за първи път официално признаха мащаба на насилието. Във вторник ирански официален представител заяви, че около 2000 души са загинали по време на повече от две седмици на национални безредици.
Протестите бяха предизвикани от тежки икономически условия и представляват най-големия вътрешен проблем за иранските управляващи от поне три години насам. Те се развиват на фона на засилващ се международен натиск, включително след удари от Израел и САЩ през миналата година, които допълнително усложниха ситуацията в страната.
Международни реакции и обвинения
Американският президент Доналд Тръмп призова иранците да продължат протестите си във вторник, обещавайки, че „помощта е на път“. Когато бе попитан какво точно означава това, Тръмп отговори на репортерите, че те трябва да го разберат сами. Той също така подчерта, че сред опциите, които се обмислят за наказване на Иран заради репресиите, е и военна акция.
От своя страна, иранските официални лица обвиниха САЩ и Израел в подклаждане на насилието в страната. Те твърдят, че жертвите са причинени от „терористични оперативни“, които получават указания от чужбина за подбуждане на безредици.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро също се изказа остро по повод ситуацията. В сряда той заяви, че Франция подозира, че репресиите в Иран са най-бруталните в съвременната история на страната. „Това, което подозираме е, че това са най-жестоките репресия в съвременната история на Иран и тя трябва да спре“, подчерта Баро.
Протестите не са изолирани инциденти, а резултат от натрупани социално-икономически проблеми, включително инфлация, безработица и ограничения върху гражданските свободи. Те представляват сериозен тест за стабилността на ислямисткият режим в Техеран, който се сблъсква с нарастващо вътрешно недоволство на фона на международни санкции и дипломатическо напрежение.
