Европейският съюз най-сетне успя да свърже двата края. След поредица от разногласия, вето и компромиси, посланиците на страните членки постигнаха политическо съгласие за 21-ия пореден пакет санкции срещу Русия. Новината дойде в четвъртък от четирима европейски дипломати, цитирани от информационни агенции, слагайки край на почти двумесечна сага, в която идеята за нови ограничения многократно се разбиваше в различните национални интереси на страните от общността.
Пътят дотук едва ли може да се нарече елегантен. Опит за одобрение на пакета се провали в средата на юли, след което на 22 юли посланиците отново не успяха да намерят обща позиция, като този път пречка се оказаха възраженията на Гърция. Преди това пък бункерният маниак Владимир Путин можеше спокойно да наблюдава как България, Италия и Франция изразяват резерви по отделни ограничения. Ако някой се чудеше дали единодушието е силната страна на Съюза, отговорът засега остава риторичен.
Какво влиза в пакета, а какво отпада
Според двама европейски дипломати новият пакет предвижда замразяване на таван на цените на руския петрол за срок от дванадесет месеца, вместо неговото допълнително занижаване, което се обсъждаше в по-ранни версии на документа. Предвидено е и изключение със срок от една година, с автоматично подновяване, което ще позволи транспортирането на руски втечнен природен газ (ВПГ) до трети страни.
Тук се крие и най-любопитната подробност – в окончателния, съкратен вариант на пакета не е включена забраната за морски превоз на руски ВПГ, която фигурираше в по-ранните проекти. Гърция, като основен оператор на подобни превози в рамките на ЕС, ще може необезпокоявано да продължи доставките на гориво до трети държави. Явно аргументите на Атина за собствения ѝ флот са тежали повече от аргументите за натиск върху Кремъл – поне в тази конкретна точка.
Първоначалните амбиции на Брюксел бяха доста по-солидни. Според по-ранни съобщения на европейски чиновници, пакетът трябваше да удари сериозно по така наречения „сенчест флот“ на Русия – танкерите, с които Москва заобикаля санкциите върху износа на петрол. Планираше се разширяване на списъка с още тридесет плавателни съда, покрай вече санкционираните шестстотин тридесет и два, както и ограничения върху корабите, подпомагащи флота чрез бункероване и обслужване.
Защо пакетът се смали толкова много?
В обсъжданията присъстваха и мерки срещу руски банки, финансови институции и военно-промишлени компании, както и срещу фирми, търгуващи с откраднато украинско зърно. Обмисляше се дори пълна забрана за предоставяне на услуги с криптоактиви на трети страни – мярка, представена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като начин за прекъсване на каналите за заобикаляне на санкциите чрез криптоинфраструктура. Според източници, цитирани от Ройтерс, това е трябвало да се превърне в най-мащабния пакет финансови санкции срещу банки до момента.
От тази амбициозна конструкция накрая е останало доста по-скромно ядро. Практиката показва, че колкото по-мащабен е замисълът на дадена мярка на входа на процеса, толкова по-вероятно е тя да претърпи забележимо смаляване, докато премине през ситото на двадесет и седем национални интереса. Точно затова изданието „Известия“ цитира европейски дипломатически източник, който предполага, че двадесет и първият пакет може да се окаже последният от подобен мащаб. Идеята е Брюксел да се откаже от практиката да одобрява едри секторни блокове санкции и вместо това да се съсредоточи върху разширяване на черните списъци с физически и юридически лица, както и върху борбата със заобикалянето на вече наложените ограничения.
Какво следва оттук нататък
Съгласно изявленията на дипломатите, до края на деня в четвъртък трябва да приключи техническата работа по пакета, след което ще стартира писмена процедура по неговото окончателно утвърждаване от Съвета на ЕС. Формалността звучи безобидно, но именно тук предходни опити за одобрение на пакета вече веднъж се бяха провалили, така че последна изненада не е напълно изключена.
Междувременно доходите на Кремъл от износа на енергоносители вече показват сериозен спад – по данни на Европейската комисия те са намалели с около четиридесет процента спрямо предходни периоди в началото на 2026 година. Дали свиването на настоящия пакет ще намали, или ще запази темпото на този натиск, е въпрос, чийто отговор ще проличи в следващите месеци през реалните числа на руския бюджет, а не през заглавията на пресконференциите в Брюксел.
Отделно, докато дипломатите в Брюксел уточняваха последните детайли около таваните на цените и изключенията за втечнения газ, украинската армия продължава да удря по руската военна и енергийна инфраструктура – доказателство, че натискът върху режима на Путин идва не само от заседателните зали, но и директно от бойното поле.
