Доналд Тръмп твърди, че Иран „иска да говори“. Американското разузнаване пък твърди, че режимът в Техеран е по-слаб, отколкото е бил когато и да било след Ислямската революция от 1979 г. А междувременно един самолетоносач на САЩ паркира в Близкия изток с онази дипломатичност, която тежи около 100 000 тона.
Според Тръмп, иранските власти многократно са търсили контакт и настоявали за разговори. „Те искат сделка. Знам го“, уверява президентът, докато в същото време Вашингтон не изключва нова военна интервенция заради кървавото потушаване на протестите в Иран.
Ситуацията напомня класическа сцена от геополитически уестърн: едната страна предлага диалог, другата демонстративно размахва флота. Разликата е, че тук „лошият“ е ислямистка теокрация, която стреля по собствените си граждани, а „добрият“ не крие, че крайната цел може да бъде край на ислямистката диктатура.
Самолетоносачи, заплахи и революционна реторика
Ударна група, водена от самолетоносача USS Abraham Lincoln, вече е в близкоизточни води. Точната ѝ позиция е тайна, но посланието е пределно ясно. Иран отговаря по учебник: говорители на Революционната гвардия заплашват, че ако американски кораб „направи грешка“, ще бъде атакуван, а консервативната преса в Техеран обещава „мащабен отговор“, включително затваряне на Ормузкия проток.
В столицата се появява и билборд с „унищожен“ американски самолетоносач — класическа иранска форма на стратегическо възпиране, тип „плакат вместо реална мощ“.
„Най-слабата точка“ от 1979 г. насам
По информация на New York Times, Тръмп е получил няколко разузнавателни доклада, според които властта на режима в Техеран е в най-уязвимото си състояние от падането на шаха насам. Сенатор Линдзи Греъм го формулира без излишна дипломация: целта е „краят на режима“.
Аргументът е прост и брутален — ако днес спрат да убиват протестиращи, но останат на власт, ще започнат пак утре.
Хиляди убити, десетки хиляди арестувани
Правозащитни организации описват настоящата вълна от репресии като най-кървавата в историята на Ислямската република. Според Human Rights Activists News Agency (HRANA), потвърдените жертви са над 6 000, като повечето са протестиращи, включително деца. Арестуваните са над 41 000, а реалният брой на загиналите може да е многократно по-висок.
Триседмичното интернет затъмнение допълнително затруднява проверката на данните, но улеснява едно друго нещо — опита на ислямистите да скрият мащаба на клането.
Активисти твърдят, че „силите за сигурност“ нахлуват в болници, за да арестуват ранени протестиращи. Министерството на здравеопазването, разбира се, уверява, че няма от какво да се страхуват — изявление, което тежи приблизително колкото иранските обещания за мир.
Преговори или край на режима?
Официално канал за комуникация между Техеран и Вашингтон съществува. Неофициално обаче всички знаят, че разговорите вървят паралелно с подготовка за сценарии, които не включват маса за преговори, а списъци с цели.
Иранският режим е изправен пред класическа дилема: ако отстъпи — рискува да се срути отвътре; ако не отстъпи — рискува да бъде бутнат отвън. А Тръмп, верен на стила си, държи и моркова, и тоягата, като междувременно обяснява, че „армадата“ до Иран е „по-голяма от тази до Венецуела“.
Историята показва, че ислямистките диктатури рядко падат от диалог. Обикновено падат, когато вече не могат да стрелят достатъчно бързо.
