Историята за „неуспешния пуч“ в Китай очевидно приключи толкова бързо, колкото и започна – без преврати, без танкове по „Тянанмън“, без революционна романтика. Но само на пръв поглед. Под повърхността се оказа, че вътрешнопартийните фракции са се сблъскали челно, а армията — вместо да стои над схватката — е била въвлечена в нея. В Китай това не е новина. Новината е, че този път някой проговори публично и остави писмо, което звучи повече като политическо завещание, отколкото като оправдание.
Става дума за генерал Чжан Юся — човек от върха на военната пирамида, около когото се завъртяха слуховете за вътрешен конфликт, заговор и чистка. Писмото му, оставено за публикуване при арест или ликвидация, хвърля светлина върху теми, които иначе щяха да бъдат погребани под познатата лавина от „борба с корупцията“ и „вражеско влияние“.
Вината, която генералът признава — и тази, която отказва
Чжан категорично отхвърля обвиненията в корупция и заговор, но признава друго — мълчаливо съучастие. По собствените му думи, той е подкрепил конституционните промени, с които Си Дзинпин концентрира властта в ръцете си. Армията е дала решаващата подкрепа, без която този демонтаж на колективното управление нямаше как да мине.
Генералът описва шока си от унизителното изваждане на Ху Дзинтао от партийния конгрес — жест, който в китайската политическа култура не е просто скандал, а предупреждение. Ако така се отнасят към бивш генерален секретар, какво остава за всички останали.
Войната като личен проект
Най-важната част от писмото обаче е свързана с войната — и то с две войни едновременно.
Чжан директно заявява:
– инициативата за война с Тайван идва от Си, не от армията;
– скритата подкрепа за войната на Путин срещу Украйна е политическо решение на върха.
Генералът признава, че е сгрешил, подценявайки Украйна и надценявайки Русия. Очакваният „блицкриг“ се превърна в кървава блатна война, която остави Китай в неприятната позиция да бъде мълчалив съучастник на губещ. Резултатът? Европа, Украйна и в крайна сметка, дори самата Русия станаха враждебни към Китай.
По отношение на Тайван Чжан е пределно ясен:
войната би била катастрофа. Япония и САЩ се намесват, китайската инфраструктура по крайбрежието е унищожена за часове, активите на страната — замразени, а партията — делегитимирана. Накратко: край на китайската държава в сегашния ѝ вид.
Армията на партията или личната армия на Си?
Една от най-тежките критики в писмото е насочена към превръщането на Народноосвободителната армия от институция на държавата в лична гвардия на диктатора. Назначенията вече не се правят по компетентност, а по лоялност. Позната схема, нали?
Чжан сравнява ситуацията с Културната революция и предупреждава: днес, при свободен поток на информация, култът към личността не ражда обожание, а омраза.
Обвиненията — по сталински учебник
Генералът точно предсказва какви обвинения ще му бъдат повдигнати:
– работа за чужди разузнавания;
– корупция;
– държавна измяна.
И не греши. Преди публикуването на писмото именно това се случва. Особено комично звучат обвиненията, че е предавал на САЩ „ядрени тайни“ — в момент, когато американската ядрена индустрия е технологично с много десетилетия пред китайската. Но в комунистическите режими логиката никога не е била задължителна.
Финалът: „Императоре, слез от трона“
В края на писмото Чжан отправя директно послание към Си Дзинпин:
– да се оттегли;
– да не започва войни;
– да уважава международния ред;
– да върне обещаните реформи.
Това не е призив за преврат. Това е смъртна присъда, написана с хладен разум. В Китай подобно нещо не се прощава. Никога.
