В последните месеци напрежението между САЩ и Иран ескалира значително, като президентът Доналд Тръмп търси начини да смаже режима в Техеран, без да се стига до продължителна военна конфронтация. Според информация от американски официални лица, цитирана от вестник The Wall Street Journal (WSJ), Тръмп е наредил на своя екип да разработи план за решителна операция, която да нанесе сериозен удар на ислямската република, но да избегне дълготрайна война в региона.
Фонът на конфликта и военните подготовки
Президентът Тръмп е изпратил значителни военни сили на Близкия Изток, включително атомния самолетоносач Abraham Lincoln, който оглавява групата. Тази стъпка е част от стратегията за засилване на американското присъствие в региона, където Иран се обвинява в подкрепа на терористични групи, разработка на ядрено оръжие и жестоко потискане на вътрешни протести. Според източниците на WSJ, целта на потенциалната операция е да принуди Иран да направи отстъпки към САЩ – включително отказ от ядрена програма и спиране на преследването на протестиращи граждани.
В края на декември в Иран избухнаха масови антиправителствени протести, които бяха потиснати с крайна жестокост от страна на властите. Официалните данни сочат за над 3100 загинали, а според агенция Reuters, целта на Тръмп е да създаде условия за смяна на политическото ръководство в страната. Това включва натиск върху режима на аятоласите, който отхвърля обвиненията за стремеж към ядрено оръжие.
Варианти за военна интервенция
Сред обсъжданите опции е така нареченият „голям план“, разработен съвместно от Белия дом и Пентагона. Той предвижда серия от мощни бомбардировки срещу ключови обекти на режима и Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) – елитна военна структура, която играе централна роля в поддържането на властта. Този подход цели да нанесе достатъчно щети, за да принуди Техеран към преговори и отстъпки.
По-малко мащабен вариант включва удари по символични цели, които да оставят пространство за ескалация, ако Иран не се съгласи на условия, приемливи за САЩ. Освен това, Тръмп е обсъждал използването на заплаха с военна сила като инструмент за дипломатически натиск, без непременно да се стига до реални удари.
Една от по-амбициозните идеи е операция за залавяне на върховния лидер аятолах Али Хаменеи, подобна на акциите срещу венецуелския президент Николас Мадуро. Според източниците на WSJ, това би било изключително сложно поради строгата охрана на Хаменеи и географското разстояние на Техеран от бреговата линия. Дори при успех, свалянето му не гарантира положителна промяна – контролът може да премине към висши членове на КСИР, които да поддържат или дори да засилят твърдата политика на режима.
Актуални военни движения и дипломатически маневри
В петък Военноморските сили (ВМС) на САЩ започнаха да заемат бойни позиции в очакване на потенциална операция срещу Иран. Един от есминците, част от групата на Abraham Lincoln, акостира в израелското пристанище Ейлат. Освен това, многоцелеви изтребители F-15E на американска база в Йордания бяха приведени в готовност, както съобщава The New York Times.
На този фон се развиват и дипломатически инициативи. Секретарят на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани посети Москва за среща с президента Владимир Путин. Визитата беше обявена постфактум от Кремъл, който не разкри детайли от разговорите. Според посланика на Иран в Русия Казем Джалали, основните теми са били „важни регионални и международни проблеми“, както и „разширяване на двустранното сътрудничество“. Това посещение подсказва опитите на Техеран да търси помощ от Русия в условията на нарастващото напрежение със САЩ.
Рискове и перспективи
Стратегията на Тръмп за бърза и решителна акция срещу Иран цели да избегне повторение на продължителни конфликти като тези в Ирак и Афганистан, но носи значителни рискове. Ескалацията може да доведе до регионална нестабилност, особено ако КСИР поеме по-активна роля. В същото време, дипломатическите усилия на Иран с партньори като Русия показват, че Техеран се опитва да консолидира подкрепа срещу американския натиск.
