Взаимното проникване на различни сфери на знанието понякога поражда неочаквани резултати. Учените, разработили теорията на суперструните, може би са заели термини от музиката, за да опишат природата на частиците. Подобно смесване на различни области може да доведе до причудливи наименования и концепции, особено когато специалист в една област се налага да се занимава с нещо съвсем различно.
Путин и тръбната обсесия
През първите две десетилетия на управлението си Путин беше обсебен от тръби – не обикновени тръби, а магистрални с голям диаметър, по които газ и петрол течаха към Европа. Животът му наистина се превърна в „тръба“. На тържествени церемонии винаги присъстваха музиканти с духови инструменти, но Путин вероятно харесваше не толкова звука, колкото самия вид на тръбите, които асоциираше с петрол, газ и огромни пари.
През третото десетилетие на управлението си обаче Путин реши да стане „владетел на морето“, започвайки с Азовско и Черно море. Очакваше всичко да се случи като с магия, но реалността се оказа съвсем различна – наложи се да се впрегне в голяма и незкончаема „тридневна“ битка.
Тръбните атаки
Войната не протече според първоначалния план и трябваше да се измисли нещо ново. Тогава Путин си спомни за тръбите. Ако през тях може да минава газ, то може да мине и пехота. Казано-сторено – десетки и стотици войници потеглиха през тръбите, строго и изключително в поза на рак. Това е руското военно изкуство, синтезирано с тръбния опит.
Когато загубите от тези тръбни атаки станаха неприлични, вместо да се прекрати практиката, преминаха от газови тръби към канализационни и дренажни тръби. Отказът от подобни методи не се обмисля – напротив, практиката се разширява към други подземни комуникации.
Украйна стана първата в света страна, която създаде безпилотните сили като отделен вид войска, а руснаците веднага копираха това. Сега обаче се носят слухове, че може да се създаде още един вид войска – тръбните. Вярно, името все още не е измислено, защото „тръбни“ звучи твърде близо до „трупни“, а това не е добре.
Иранският контейнеровоз-самолетоносач
Втората история е свързана с друг утилитарен предмет – контейнера. Той е толкова обичаен, че може да се види навсякъде и на всякакъв транспорт. Именно тази обичайност го прави идеално прикритие за по-сериозни дейности.
Един от най-мощните американски оръжейни системи е ракетният разрушител клас „Арли Бърк“. На борда си той има 96 универсални пускови установки и една от най-съвършените в света системи за управление на огъня. Последният спуснат на вода миналата година кораб от този клас струва над 2,5 милиарда долара.
Русия и страните от „оста на злото“ обаче строят оръжията си по принципа „евтино и сърдито“. Още от Втората световна война стана ясно, че залагат на масовост, а не на качество. Те и до днес наричат Т-34 „най-добрият танк на войната“, въпреки че това беше рядък боклук, който отстъпваше на всички германски аналози. Единственото безусловно предимство беше масовостта.
Русия не можа да създаде нещо подобно на американските разрушители, нито пък Иран. Затова те стигнаха до извода, че могат да направят разрушител от контейнеровоз. На напълно граждански кораб се монтират контейнери, вътре в които са скрити пускови установки. Тъй като корабите за превоз на контейнери са с големи габарити, ракетният залп може да бъде впечатляващ. Друг е въпросът, че така се игнорират останалите бойни качества, необходими за ефективност и живучест.
„Мъченик Багери“
Иранската инженерна мисъл отиде още по-далеч. Буквално вчера стана известно, че в условията на заплаха от американска авионосна ударна група иранците направиха ход с коня. В морето излезе иранският самолетоносач, чието име се превежда като „Мъченик Багери“.
Да, не сте се ослушали – Иран има самолетоносач, и за разлика от руския „Кузнецов“, той излезе в морето на собствен ход. Вярно, не отиде особено далеко – спътниците го засякоха на 5 км от пристанището. Отстрани на самолетоносача е изписана цитата на генерала: „Оттук ще заплашваме шведите“.
Дори самите руснаци не нарекоха „Кузнецов“ самолетоносач, защото разбираха последствията. Ако го бяха класифицирали като чист самолетоносач, целият свят щеше да им се смее. Затова това чудо на техниката нарекоха „авионосен крайцер“.
Още от Втората световна война беше известно, че основното оръжие на самолетоносача са самолетите на палубната авиация, но те не могат да решават всички задачи по защитата на самия кораб. Затова инженерите не претъпкаха кораба с допълнителни въоръжения, оставяйки ги минимални, а задачата за защита беше делегирана на корабите от ескорта.
СССР обаче не успя да създаде пълноценен разрушител, затова ескортирането на чист самолетоносач беше невъзможно. Оттук и необходимостта от монтиране на въоръжение, което да позволи самоотбрана. Освен това собственото авиокрило се оказа толкова непълноценно, че само възторжен глупак можеше да му довери защитата на кораба.
Иранското чудо
Иранският самолетоносач обаче надмина дори „Кузнецов“. Тук всичко е прекрасно – и външният вид, и пълната липса на палубна авиация. Иранците заявиха, че ще използват този плаващ съд за изстрелване на безпилотници. Разбира се, да изведеш ударния кораб на 5 км от брега и да изстрелваш дронове от него е „гениално“ решение – нали на брега няма място за изстрелване на дронове оттам.
От друга страна, може би има друг разчет. Представете си, че от американски самолетоносач излита F-18 или F-35. Ако пилотът види отгоре иранския самолетоносач, той просто ще излезе от строя за 5-10 минути поради смях. А знаем, че времето в боя е скъпоценно.
Моралът
Каква е моралът на тази история? Той е прост. Ако днес те са преработили контейнеровоз в самолетоносач и разрушител, какво може да се очаква утре? Инженерната мисъл там действа неумолимо и все още не е стигнала до кутии за обувки или нещо подобно. Но очевидно това предстои.
По текст на Антиколорадос
