Русия отново е в ролята на изненадания герой в собствената си геополитическа трагикомедия. Този път сцената е Венецуела, а главният оплаквач — неизбежният Сергей Лавров, който заяви, че руските компании били „откровено“ изтласквани от страната след свалянето на президентя-узурпатор Николас Мадуро.
Да, правилно: Москва е шокирана, че след като режимът, с който е правила сделки, е паднал, а новите хора не бързат да постилат червен килим за „Роснефт“ и компания.
„Нашите компании ги махат!“ — жалва се Лавров
В интервю за RT руският външен министър заяви, че веднага след събитията във Венецуела някой се опитвал да „махне“ руските фирми оттам. Разбира се, според него това не е резултат от логиката на новата власт, а поредната американска интрига.
Вашингтон, твърди Лавров, бил виновен, защото:
- налагал санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“
- заплашвал с мита държави, които купуват руски енергоносители
- и като цяло се държал така, сякаш Русия не е вечен собственик на чужди нефтени кладенци
Москва е възмутена — все едно някой е прекъснал „братското сътрудничество“ с електрошок.
„Росзарубежнефть“: Това си е наше, честно!
Държавната компания „Росзарубежнефть“, която управлява руските активи във Венецуела, побърза да увери, че ще продължи да изпълнява задълженията си и да развива съвместните предприятия с местната страна.
Фирмата подчерта, че активите били придобити „на пазарни условия“ и в пълно съответствие със законите на Боливарианската република.
Превод: „Купихме го съвсем законно, моля, не ни го взимайте, ние само малко петролче си смучехме.“
Русия участваше в проекти с венецуелската PDVSA — държавната нефтена компания, която дълго време беше в категорията „приятели на Москва по санкции“.
Партньорство до първия преврат
През пролетта на 2025 г. Русия и Венецуела подписаха договор за стратегическо партньорство. По това време в страната работеха пет съвместни предприятия, а Русия дори изпревари САЩ като основен доставчик на нафта за венецуелската нефтохимия.
Всичко вървеше чудесно — докато не се оказа, че стратегическите партньорства са стабилни само докато президентът не бъде арестуван посред нощ.
Мадуро – арестуван, Венецуела – под американски надзор
На 3 януари американските военни заловиха Николас Мадуро и съпругата му и ги изведоха в САЩ, където са обвинени в „наркотероризъм“.
Президентът Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон ще управлява Венецуела, докато не се осъществи „преход на властта“.
Новият временен лидер Делси Родригес обещала да отвори енергийния сектор за американски компании и да даде преференциален достъп до добива.
И тук идва истинският проблем за Москва:
Когато американците влизат през вратата, руснаците обикновено излизат през прозореца.
Русия губи още една „сфера на влияние“
Случаят Венецуела е поредният пример как руската външна политика се крепи върху лични приятелства с диктатори, които изглеждат вечни… докато не ги натоварят на самолет за Флорида.
Лавров може да се оплаква колкото иска, но реалността е проста:
- Русия инвестира в режими, не в държави
- и когато режимът падне, пада и „бизнесът“
- а после идва традиционното: „виновни са американците“
