В последно време геополитическата ситуация на Близкия изток се развива с бързи темпове, особено след събитията от 7 октомври 2023 г. и последвалата война. В интервю с експерта по Близкия изток Дина Лиснянска, водено от Сергей Услендер, се обсъждат ключови въпроси като отношенията между арабските държави и Иран, ситуацията в Сирия и формирането на нови алианси. Интервюто разкрива защо арабските страни, традиционно виждащи Иран като враг, сега се опитват да го „защитят“ от потенциална война. В тази статия ще обобщим основните точки от разговора, фокусирайки се върху историческия контекст, текущите интереси и бъдещите перспективи.
Историческият конфликт и промяната в динамиката
Конфликтът между персите (Иран) и арабите датира от над 1400 години, коренен в етнически, религиозни и геополитически различия. Шиитският Иран и сунитските арабски държави, като Саудитска Арабия, са в постоянна борба за влияние. След Арабската пролет през 2011 г., Саудитска Арабия стана доминираща сила, което доведе до „студена война“ с Иран. Тази война се развиваше на няколко нива: геополитическо съперничество, теологическо противопоставяне между шиити и сунити, както и етническа вражда.
Преди десетина години Иран атакува саудитски нефтени съоръжения, което накара Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) да се сближат с Израел – общ враг на Иран. Принципът „врагът на моя враг е мой приятел“ работеше перфектно. Иран се превърна в „лепило“, което обединяваше тези страни.
Сега, след две години война след 7 октомври и отслабването на Иран (особено след кратката война през юни), ситуацията се промени. Арабските държави, включително Саудитска Арабия и дори Турция (макар и неарабска), не виждат Иран като главна заплаха. Напротив, те се опитват да предотвратят война, която би довела до падане на режима на аятоласите. Защо? Защото новото правителство в Иран вероятно би било проамериканско, превръщайки страната в прокси на САЩ. Това би нарушило баланса, насочвайки американските интереси срещу Саудитска Арабия и други арабски държави, въпреки споразуменията от ерата на Тръмп.
Освен това, арабските лидери се връщат към старата парадигма: Израел е „дестабилизаторът“ на региона, а не Иран. Те искат стабилност, за да инвестират и да развиват икономиката. Иран служи като буфер срещу Израел, предотвратявайки доминацията му. Саудитският външен министър наскоро заяви, че Иран е „по-умерен“ сега и че война би дестабилизирала региона.
Ситуацията в Сирия: Кюрдите и друзите под заплаха
Сирия е ключов геостратегически център – който контролира Сирия, контролира Близкия изток. Сегашният лидер Ахмед ал-Джулани (от групировката Хайат Тахрир ал-Шам, свързана със салафити) обединява страната чрез насилие, особено срещу кюрдите. Кюрдските територии в Североизточна Сирия (Рожава) падат една след друга, а кюрдите са жертви на масови убийства. Освобождават се затворници от ИДИЛ, които се присъединяват към армията на Джулани.
Светът предава кюрдите, които преди бяха буфер срещу ИДИЛ. Разликата между ИДИЛ и групировките на Джулани е номинална – и двете са фундаменталистки салафити, налагащи шариат. Турция вижда кюрдите като терористи (свързани с PKK), а САЩ и други искат стабилна Сирия за търговски коридори като IMEC (Indian-Middle East-Europe Corridor), който би блокирал китайския BRI (Belt and Road Initiative). Ако Саудитска Арабия не нормализира отношенията с Израел, коридорът може да мине през Сирия.
За Израел това е проблем: губи влияние, а след кюрдите Джулани може да се насочи към друзите. Израел обеща защита на друзите, но ситуацията е патова. Кюрдите бягат в иракския Курдистан (Ербил), но и там бъдещето е мрачно – никой не иска независим Кюрдистан, който би заел територии от Иран, Ирак, Сирия и Турция. Кюрдите често са разделени помежду си, а историята им е пълна с геноцид (като химическите атаки на Саддам Хюсеин през 1980-те).
Новите алианси: Саудитска Арабия, Пакистан и разколът с ОАЕ
Саудитска Арабия формира суннитски пакт с Пакистан и първоначално с Турция и Катар. Целта е да се подготвят за потенциално падане на Иран. Пакистан предлага ядрено оръжие – репелент за Саудитска Арабия. Турция печели от отслабването на иранските прокси, но е изключена поради конкуренция: Саудитска Арабия иска да е доминираща (като пазител на Мека и Медина), докато Турция се опитва да възроди османското влияние.
Разколът с ОАЕ е ключов: ОАЕ са твърде близки с Израел (проекти по сигурност, икономика, дори в Сомалиленд), което кара Саудитска Арабия да ги вижда като нелоялни. Саудитците водят пропаганда срещу ОАЕ, сравнявайки ги със ционисти или ИДИЛ. Сега Саудитска Арабия се обръща към Турция, Пакистан и дори Катар (въпреки идеологическите различия – Катар подкрепя „Братя мюсюлмани“, а Саудитска Арабия ги изтребва).
Този алианс е временен и тества лоялността. Саудитска Арабия иска да създаде нова доминация, включително извън Близкия изток, за да противодейства на промените. Вътрешно, Мохамед бин Салман се сблъсква с намаляваща популярност, което заплашва позициите му в кралското семейство.
Дина Лиснянска подчертава, че арабските държави не искат война с Иран не от симпатия, а от прагматизъм: искат стабилност, буфер срещу Израел и да избегнат проамерикански Иран. Сирия е в хаос, с кюрдите и друзите под заплаха, а новите алианси показват прегрепиране на силите. Близкият изток остава нестабилен, с потенциал за война, която би решила проблеми, но би създала нови. За повече детайли препоръчваме Telegram-канала на Дина Лиснянска „Война и мир на Ближнем Востоке“ и нейната лекция за влиянието на Китай в региона на 11 февруари.
