Ясно е, че в една страна, която претендира да е що-годе правова, не е допустимо да се извършват показни убийства. Това не подлежи на спор.
Но именно защото това е толкова очевидно, случаят не става по-малко загадъчен. Напротив – той изисква въпроси. А когато институциите не отговарят, хората започват да мислят и да ги задават сами.
Историята помни едва едно-две знакови убийства в България, при които полицията действително е открила извършителите. Всичко останало е хроника на безсилието, нежеланието или откровеното прикриване.
Петроханският разстрел не прави изключение. Вместо разследване получаваме налудничави версии: „Наглите“, „секта“, „педофилия“… сценарии, хвърлени като димки, за да се запълни ефирът.
Когато държавата говори така, тя не разкрива – тя прикрива.
Странностите, които никой не обяснява
Има детайли в този случай, които официалните версии просто не могат да преглътнат. Странностите са твърде много:
1. „Еколози“ с по два пистолета и дронове
Група, представяна като природозащитна, се движи въоръжена с по два пистолета (даже се твърди и за автоматични карабини), разполага с множество „законни оръжия“, камери за наблюдение по дървета, използва тежки дронове (с размер на автомобил, по сведения на местен), моторни шейни и квадроциклети, огражда „защитена територия“ с електропастири.
Нормално би било да имат фотокапани и да ходят не с огнестрелни оръжия, а с фотоапарати или най-много пръчка или туристическа щека. Така изглеждат истинските планинари и природозащитници.
2. Спонсори от синовете на най-висшия ешелон на КДС
Спонсори на „агенцията“ са уж „много успешни“ наследници на най-висшите офицери от зловещото КДС – структурата, която десетилетия наред беше не служба, а мафиотска държава в държавата. При това – държава в държавата, на чужда държава!
3. Имитиране на държавна служба
Организацията имитира наименование на държавна агенция – „Национална агенция за контрол на защитените територии“. Ако и автомобилите са били брандирани така, това е ясен сигнал към полицията:
„Не ни закачайте. Ние сме свои.“
4. База до сръбската граница
Обектът се намира на голяма надморска височина, в безлюден, планински район, на един хвърлей от границата със Сърбия.
Това не е място за „еко-обучения“.
Това е място за трафик!
5. Операция на специални части, не „инцидент“
Самото убийство изглежда като операция на спецчасти, не като нещо, което може да се свърже с дейността, която жертвите претендират, че извършват.
По думите на кмета на Гинци, в къщата навсякъде са се валяли гилзи – което говори за сериозна престрелка, а не за „битов конфликт“.
Кой ликвидира жертвите?
Лично за мен единственият реален въпрос е не дали убийството е свързано с престъпна дейност, а кой точно е натиснал спусъка:
- чужди спец-части,
- наши спец-части,
- или гангстерски „спец-части“?
Иначе съм напълно убеден, че хижата е била използвана като част от мрежа от логистични бази за наркотрафик.
Наркокоридорът: Латинска Америка – Черно море – Сърбия
Схемата изглежда почти прекалено логична:
Наркотици тръгват от Колумбия или Венецуела, преминават в Мексико, където се товарят на кораб. Товарът се изхвърля на предварително определена точка в Черно море.
Там го прибират гмуркачи от морска база на групата. (Кой нормален би се гмуркал за удоволствие през януари?)
Следва транспортиране с бус, маскиран като държавна структура, с абсурдно звучащ надпис от рода на:
„Национална агенция за контрол на защитените територии“ или „Планински патрул“
Целта е ясна – никой полицай по пътя да не ги спира и проверява.
После товарът стига до планинска база – в труднопроходим, високопланински район, където лично съм слушал легенди за пещерна мрежа и подземни тунели, които „излизали чак в Сърбия“.
Оттам нататък „пещерняците“ го пренасят през подземния маршрут или с тежкотоварните дронове в Сърбия.
База в Мексико, база на морето, база на границата, в планината. Водолази, пещерняци –
това не е природозащитен клуб – това е логистика.
Защо политическата защита е толкова шумна?
Остава един особено неприятен въпрос:
Защо хора от „Промяната“ толкова активно защитават убитите?
И тук стигаме до по-дълбокия пласт: „Промяната“ е продукт на една стара, агентурна среда – наследството на селектирания лично от Решетников и офицерските кръгове от времето на съветското робство.
А както знаем, основният бизнес на българския клон на КГБ – КДС – никога не е бил идеологията.
Беше наркотрафикът!
Когато спонсорите и част от групата са наследници на висши кадри на КДС, е напълно логично да работят по старите канали още от времето на „правешкия зеленчук“ – прикрития трафик на дрога през Балканите. Защото, както знаем от учебниците по история и география, България е на кръстопът.
Сектата, която не е точно секта
Да, може би наистина става дума за „секта“. Само че истинската секта в България не носи религиозно име и не е люспа на типична религия.
Хората я наричат ДС.
Истинското ѝ име е КДС – българският превод на КГБ.
Това е организация, която дава почти гарантиран успех в живота на членовете си – ако слушкат господарите си от Москва.
Тяхната мрежа от фирми, служби, политици и медии владее почти изцяло страната.
Институционалният фарс
Интервюто с кмета на с. Гинци, обаче счупи цялата СПЕЦ операция за замитане на следите. Той каза твърде много и системата се оплете като пиле в кълчища.
А изпълняващият – пардон, узурпиращият – длъжността главен галфон на „републиката“ окончателно превъртя глупомера с версията за „педофилия“.
Да, има хора, които дават децата си на КДС-сектата. Но не за сексуални ритуали. Дават ги, за да станат еничари на Москва – с всички произтичащи привилегии от това.
Останалите ги пращат да учат и живеят на Запад, за да живеят още по-добре и когато господарите им изискват, да го подриват отвътре – защото Западът е омразата, която ги храни.
