Китай е превърнал огромна площ от безводна пустиня в гора, и след десетилетия усилия, тя днес представлява значителен поглътител на въглерод, според ново изследване.
Пустинята Такламакан – предизвикателство за растителността
Пустинята Такламакан обхваща 337 000 квадратни километра и е заобиколена от високи планини, които не позволяват на влажния въздух да достигне до района. Това прави условията неблагоприятни за всякакъв вид растителност.
Въпреки това, Китай стартира проект преди почти 48 години за забавяне на опустиняването. Програмата „Три-северен горски пояс“ даде резултати, и тази пустиня сега абсорбира повече въглерод от атмосферата, отколкото отделя.
Милиарди дървета бяха засадени около границите на Такламакан като част от екологичния проект. Съавторът на изследването Юк Юнг, професор по планетарни науки в Калтех, заяви пред Live Science, че това е първият път, когато виждат, че „водената от човека интервенция може ефективно да подобри улавянето на въглерод дори в най-екстремните сухи ландшафти.“ Това постижение показва, че е възможно да се превърне пустиня в поглътител на въглерод.
Проектът „Голямата зелена стена“ и неговият успех
Пустинята Такламакан дълго време се е считала за „биологична пустота“, тъй като над 95 процента от нея е покрита с подвижен пясък. Китай започна да се сблъсква с проблем през 50-те години на миналия век, когато страната преживя масова урбанизация. Природните земи бяха превърнати, за да отговорят на промените, което доведе до разширяване на пустинята.
Това създаде условия за повече пясъчни бури, които отнасят почвата и оставят пясък на нейно място.
Програмата „Три-северен горски пояс“, известна също като „Голямата зелена стена“, беше стартирана през 1978 година. Тя имаше за цел засаждането на милиарди дървета около границите на пустините Такламакан и Гоби до 2050 година. До 2024 година бяха засети повече от 66 милиарда дървета в Северен Китай.
Изследователите казват, че растителността е стабилизирала пясъчните дюни и е увеличила горското покритие в страната. През 1949 година това покритие е било 10 процента от площта, а днес е над 25 процента.
Неочакван поглътител на въглерод
Скорошни изследвания показват, че пустинята Такламакан действа като неочакван „поглътител“ на въглерод, като зелената покривка абсорбира повече CO2, отколкото пустинята отделя. Чрез анализ на 25 години наземни наблюдения, сателитни данни и модели на Carbon Tracker на NOAA, учените са картографирали значителна промяна в въглеродния цикъл на региона.
Те публикуваха резултатите си на 19 януари в списание PNAS. „Въз основа на резултатите от това изследване, пустинята Такламакан, макар и само около периферията си, представлява първия успешен модел, демонстриращ възможността за трансформиране на пустиня в поглътител на въглерод,“ каза Юнг.
Модел за други пустинни региони
Учените смятат, че проектът „Голямата зелена стена“ може да бъде ценен модел за други пустинни региони в света. За сравнение, докато пустинята Такламакан обхваща 337 000 квадратни километра, пустинята Тар в Индия е 264 091 квадратни километра.
Китайският опит показва, че с целенасочени и продължителни усилия дори най-негостоприемните пустинни райони могат да бъдат превърнати в зелени зони, които допринасят за борбата с климатичните промени.
