Защото явно не всички животи са еднакво ценни
Представете си следния сценарий: въоръжена група обсажда град в продължение на 18 месеца, убива цивилни по етнически признак, изнасилва жени на възраст от 7 до 70 години и публично се хвали с намерението си да „прочисти“ района. После отказва да се срещне с представителите на ООН и не отговаря на никакви въпроси. Класически случай на „недоразумение“, нали?
Точно това направиха Силите за бърза подкрепа (RSF) в суданския град ал-Фашир — и го направиха толкова системно и координирано, че независима мисия на ООН се видя принудена да употреби онази страшна дума: геноцид.
„Не сме расисти, просто не харесваме Загхавите“
RSF, в своята безкрайна скромност, са отричали подобни обвинения системно, определяйки ги като „измислици на враговете си“. Много удобно. Защото когато твои бойци питат: „Има ли Загхави сред вас? Ако намерим Загхави, ще ги избием всички“ — това явно е просто… светски разговор.
Докладът на ООН установява, че RSF са провели координирано и повтарящо се таргетиране на хора по етнически признак — конкретно срещу незаслужилите да бъдат „арабски“ общности на Загхава, Фур, Берти, Масалит и Тама. Не случайни ексцесии. Не военни „колатерални щети“. Планирана операция.
Но не се притеснявайте — RSF просто не са намерили подходящ момент да коментират.
18 месеца обсада: Защото бързото убийство е твърде просто
Преди превземането на ал-Фашир, RSF са се потрудили да наложат условия на живот, изчислени да доведат до физическото унищожение на местните общности. Блокирали са хуманитарна помощ, атакували са с дронове и тежко въоръжение общностни кухни и медицински центрове — защото очевидно гладуващите болни хора са военна заплаха.
А когато обсадата приключи с превземането на града в края на октомври 2024 г., настъпиха три дни на ужас — хиляди убити и изнасилени. По думите на оцелели, телата на мъже, жени и деца са запълвали улиците. Екзекуции на цивилни от упор.
Ефективно и добре организирано. Ако геноцидът беше олимпийски спорт, RSF щяха да претендират за злато.
ООН е притеснена. Великобритания е „ужасена“. Светът… гледа.
Британският външен министър Ивет Купър нарече констатациите „наистина ужасяващи“ и призова за примирие. Председателят на мисията на ООН Мохамад Чанде Отман подчерта, че „престъпленията носят определящите характеристики на геноцид.“
Суданското правителство не е отговорило на финалния доклад. RSF не са отговорили на поканата за среща.
Защото когато извършваш геноцид с такава публична самоувереност, очевидно не смяташ, че имаш нужда да се оправдаваш пред никого.
Накрая
В Дарфур умират хора — не заради военна необходимост, не заради случайни сблъсъци, а заради това какво е тяхното етническо потекло. Докладът на ООН го казва ясно. Оцелялите го казват ясно. Само тези, които имат властта да спрат това, продължават да го чуват като фонов шум.
Геноцидът рядко изненадва света. Почти винаги светът избира да не забелязва — поне докато не е твърде късно за нещо повече от изявления на съжаление.
А оттам нататък следва удобното забравяне.
Статията се базира на доклад на Независимата международна мисия за установяване на факти на ООН за Судан, публикуван през февруари 2025 г.
