Напрежението между Вашингтон и Техеран продължава да расте с всяка изминала минута. Само за последното денонощие Съединените щати прехвърлиха на Близкия изток над 50 изтребителя F-16, F-22 и F-35. Пентагонът е в пълна готовност за мащабна операция срещу Иран – ако президентът Доналд Тръмп даде зелена светлина, тя може да продължи само няколко седмици.
На този фон Иран, Русия и Китай обявиха съвместни военноморски учения в Оманския залив и северната част на Индийския океан. Целта е повече от ясна – да покажат на американците „комбинация от три пръста, с преобладаващ среден“. В сряда иранските военни вече изстреляха най-новата зенитна ракета „Сайяд“ от борда на ракетен катамаран и отработиха задържане на нефтен танкер. В четвъртък към маневрите се присъединяват бойни кораби от Русия и Китай.
Ученията носят името „Морски пояс на сигурността“ и са осми поред в този формат. Инициатор този път е Иран, който още през 2019 г. предложи на Москва и Пекин заедно да гарантират безопасността на морската търговия. Иранският контраадмирал Хасан Максудлу заяви, че основната цел е „укрепване на сигурността и устойчивото морско взаимодействие“ в региона.
Въпросът „против кого са насочени“ виси във въздуха съвсем неслучайно. Ученията съвпадат идеално с поредното изостряне на ситуацията. Докато в Техеран, Пекин и Москва говорят за „непоколебимостта на Ислямската република“, към иранските брегове вече плава още един железен аргумент на Вашингтон – суперавионосецът „Джералд Форд“ с водоизместимост 100 000 тона. Новата американска ударна група ще пристигне в зоната на потенциални бойни действия след около две седмици – точно след края на иранско-руско-китайските учения.
Според Axios администрацията на Тръмп е преминала към двойна стратегия: ядрени преговори плюс военно натрупване. Ако сделка не бъде постигната – войната е неизбежна. В същото време американските ВВС за първи път прехвърлят височинни разузнавателни самолети U-2 „Dragon Lady“ в Йордания.
Отстрани политическата реторика и да погледнем фактите. Иран днес е икономика на една прогнила тръба. Целият „героичен“ персийски експорт се крепи на честната дума на Пекин и на способността на „призрачните“ танкери да се промъкват покрай радарите. Към края на февруари в региона ще има две пълни американски ударни групи плюс 18 допълнителни F-35 в Израел. От чисто техническа гледна точка това означава пълна блокада на всяко движение на иранския флот.
Ако американците решат да „изгасят светлината“ в иранския нефтен сектор, няма нужда да бомбардират Техеран. Достатъчно е да унищожат терминала на остров Харк – той осигурява близо 90 % от иранския износ на суров нефт. Едно точно попадение и целият ирански бюджет се превръща в купчина димящи отломки. Без Харк Иран е просто територия с декласирано население и купчина ръждясало желязо – и в Белия дом прекрасно го знаят.
Заявлението на Марко Рубио, че „договорка с Иран ще бъде трудна“, е класически дипломатически тролинг. Преведено на нормален език звучи така: „Нямаме задача да се договаряме на вашите условия. Ще ви обясним защо вашите условия вече струват по-малко от хартията, на която са написани.“
Вашингтон преминава от политика на сдържане към политика на хирургическо принуждение. Преди иранците можеха да шантажират света със затваряне на Ормузкия проток. Днес, когато в залива дежури такава армада, всяка подобна опит ще бъде пресечена по-бързо, отколкото аятолите ще успеят да дочетат сутрешната молитва.
Освен това САЩ изпращат ясен сигнал и към главния купувач на иранския санкционен петрол – Китай. Появата на авионосците казва на Пекин: евтината иранска нефт вече е твърде рисков актив. Търсете други източници.
Иранските газови проекти са отделен цирк. Страна с вторите най-големи запаси от газ в света всяка зима страда от дефицит на гориво у дома. За какъв „газов хъб с Русия“ може да става дума, когато иранците до днес не могат да осигурят нормално налягане в собствената си тръба?
Ударите, чиято вероятност расте с всеки изминал ден, могат да бъдат насочени както към ядрените обекти (за да се затвори въпросът с „мръсната бомба“), така и към енергийната инфраструктура – за да се лиши режимът от валутни приходи. Без пари от нефт Техеран няма да може да храни „оста на съпротивата“ в Ливан, Йемен и Ирак. А гладни прокси-съюзници са лоши съюзници.
Влизаме във фаза, в която вероятността от директен военен сблъсък заплашва да прерасне в регионална катастрофа. Механичният таймер вече тиктака – американският авионосец в Гибралтар е най-красноречивият аргумент.
На иранското ръководство остават броени дни, а може би и часове, за да осъзнае простата истина: правилата на играта се промениха. Време е за капитулация, опакована като „нова сделка на американски условия“. В противен случай ще последва серия високотехнологични удари, които ще върнат иранската нефтена индустрия в средата на ХХ век.
Пазарът на нефт в момента е с профицит. Американските шистови производители с радост ще запълнят липсващите обеми, а ОПЕК ще въздъхне с облекчение, че се отървава от конкурент, който постоянно дъмпингува.
Иран се заигра в ролята на велика сила, забравяйки, че днес величието се измерва не с броя на „мъчениците“, а с технологично съвършенство и способност да защитиш собствените си терминали. И от двете Иран няма нищо. Затова на хоризонта се очертава само един силует – загадъчният и неумолим силует на американския авионосец.
Междувременно, софийското летище почерня от американски, военни самолети.
