Има войни, които вече се случват. Има войни, които са се случвали. И има война с Иран — която все никак не може да започне, но за която САЩ вече са наредили такова количество техника в региона, каквото светът не е виждал от времето на операция „Пустинна Буря“. Само дето тогава Саддам Хюсейн беше с реална, боеспособна армия. Сега говорим за иранския режим, който седи на кръстопът и не може да реши кое зло е по-малко.
Сто танкера — или как авиацията се превръща в космонавтика
Военният коментатор Игал Левин проследява прехвърлянето на американските сили в региона вече от доста дълго и думата „безпрецедентно“ явно не е достатъчна. Над сто въздушни танкера (самолети цистерни). Повече от сто съвременни изтребители. Десетки самолети за радиоелектронна борба. Безпилотни летателни апарати. Системи „Пейтриът“ и THAAD. И — само за да е ясно — повече от 600 крилати ракети „Томахоук“ на борда на военноморските кораби в района, само от тях, без авиацията.
За да разберете какво означава „сто въздушни танкера“ — накратко: цялата американска авиация може да остане 24/7 в небето без кацане, да бомбардира, да се зарежда, да прехваща дронове и да обслужва радарната архитектура. Пилотите ще могат да летят, като космонавти — излетели без да се приземяват. Освен при победа.
И докато Левин пишел за 80 танкера, колегата му го спирал: „Вече са 100.“ Цифрите растат буквално на очи.
Иран на кръстопът — изборът между две злини
Иранският режим в момента е между два лоши варианта: да се откаже напълно от ядрената си програма или да приеме удара с надежда, че после Китай ще му „отсипе трохи“. Американската страна е изпратила обновен ултиматум чрез Абас Аракчи. Той дори не е отворил пликa.
Демарш. Плюене в лицето на дипломацията. И, ако го четете внимателно — избор. Иран вече е избрал. Въпросът е само дали режимът ще преживее удара.
Но тук идва интересната военна логика: при всеки сценарий — бомбардировки, точкови удари, ликвидация на лидерите — операцията ще започне с пълно парализиране на иранската ПВО. Радарите ще бъдат заглушени. Връзката — прекъсната. Точно като операция „Плодова градина“ от 2007 г., когато израелските самолети прелетяха над Сирия, а сирийците виждаха на екраните… чисто небе.
Венецуела — урокът, който „експертите“ предпочитат да забравят
Помните ли как анализаторите обясняваха, че Мадуро е защитен с кубински охранители, руски системи за ПВО и FPV дронове? Резултатът: операцията приключи за час. Мадуро беше изваден „като коте за козината“ и откаран. Без загуби от американска страна.
Преди това Ирак — четвъртата по сила армия в света, закалена в десетгодишна война с Иран, с най-добрите тогавашни съветски ПВО системи. „Кланница ги очаква“, казваха западните военни експерти. Буквално. Последва „Пустинна буря“ и „Пътят на смъртта“.
И тук идва въпросът, който никой от тези „експерти“ не обича: след толкова грешки, струва ли си изобщо да правим прогнози?
Левин и неговият събеседник Сергей Ауслендер имат мъдрия отговор: не, не сме експерти, слава богу. Експертите трябва да се подписват под думите си. А после, когато всичко се окаже грешно — попиват вода.
Израел: кафето ще почака
Без Израел американската концентрация е безпрецедентна. С Израел — просто е друго ниво. Израел може да отдели поне 200 бойни самолета с първокласни пилоти. Въздушните му цистерни са четири-шест, което изглежда смешно на фона на американските сто — но първокласната им авионика и опитът в потискането на ПВО системи са истинският им актив.
Израелската радиоелектронна компонента, Мосад за целеуказване, Аман за разузнаване — всичко това едва ли ще стои настрана и ще пие кафе, докато операцията тече. Двадесет години съвместни учения не са за украса.
Украйна: Сирски имаше резерв
Паралелно с иранската тема, на украинския фронт се наблюдава оживление — украинците контраатакуват, особено на юг. Случайно ли е? Не. Когато Русия изгуби Starlink връзката (изключен след договорка с Маск), Сирски използва прозореца. Имаше резерв. Задействал го е.
Елементарна военна аксиома: резервът трябва да съществува винаги. Дори когато няма от какво да го направиш — роди го от нищото. Именно тази способност разграничава компетентния командир от некомпетентния.
И колкото до руснаците, които се оплакват, че са им изключили Starlink — с думите на Левин: ако си воюваш с НАТО, но цялата ти комуникация е изградена върху натовски технологии и цивилни платформи като Telegram, а после се чудиш защо ти е прекъсната… е, добре дошъл в реалността.
Накрая: единственият човек с отговора
Само един човек на планетата знае кога точно ще бъде натиснат бутонът. Казва се Доналд Тръмп. И дори той може би още не е решил.
Но пружината е наистина навита. Стотици самолети стоят под открито небо, китайски спътници ги снимат, числата растат. Такава концентрация не може да се поддържа безкрайно. Или ще има удар — или няма да има. Но ако ще има, то вероятно ще е скоро. Най-вероятно още тази нощ.
Дали Иран ще оцелее като режим? Дали ще приеме условията? Дали ще направи нещо съвсем неочаквано? Тук дори Нострадамус би се въздържал от прогноза.
А ние — просто наблюдаваме.
Анализ е базиран на интервю на военният журналист Сергей Ауслендер и военния коментатор Игал Левин
