Иранските университети отново се превърнаха в барометър на общественото напрежение. В неделя студенти излязоха за втори пореден ден на про и антиправителствени митинги в памет на загиналите при последните протести – на фона на нарастващ страх от нов военен сблъсък със САЩ заради ядрената програма на страната.
Първите демонстрации избухнаха още през декември заради икономическите трудности в санкционирания Иран. Но както често става в държави, където „икономика“ е друго име за „политика“, социалното недоволство бързо прерасна в масови антиправителствени протести – едно от най-сериозните предизвикателства към Ислямската република от години насам.
Университетите – новият фронт
Държавната агенция Fars разпространи кадри от събирания в университети в Техеран, включително в престижния Sharif University of Technology, където групи студенти скандират лозунги и развяват знамена – както на Ислямската република, така и на предреволюционната монархия. На едно от видеата се чува „смърт на шаха“ – препратка към сваления през 1979 г. монарх.
Срещу тях други студенти издигат именно знамето на тази монархия. Между двете групи – униформени. Картина, която казва всичко: младите спорят за миналото, а настоящето стои с палка между тях.
Според властите над 3000 души са загинали по време на безредиците – включително представители на силите за сигурност и случайни минувачи. Техеран твърди, че насилието е резултат от „терористични действия“, подклаждани от външни врагове.
Правозащитната организация HRANA обаче говори за над 7000 убити, основно протестиращи. Разликата в числата е толкова голяма, че не е статистика – а пропаст.
Дипломация под сянката на самолетоносачите
Докато студентите скандират, дипломати броят дни. Представители на Вашингтон и Техеран се срещнаха в Женева за втори кръг от преговори, посредничени от Оман. Според източници, ако Иран внесе проектоспоразумение в рамките на 48 часа, САЩ са готови да започнат детайлни разговори още в петък.
Паралелно с това Вашингтон изпрати два самолетоносача в региона, както и допълнителни самолети и кораби. Преговори с флотилия в резерв – дипломатическа школа тип „морска пехота“.
Президентът Доналд Тръмп първоначално приветства протестиращите, но фокусът му бързо се върна към ядрената програма на Иран. Неговият главен преговарящ за Близкия изток, Стив Уиткоф, открито се запита защо Иран „още не е капитулирал“ под натиска на американската военноморска мощ.
Техеран от години отрича да разработва ядрено оръжие, настоявайки, че обогатяването на уран е за мирни цели. Въпросът е, че в този регион „мирни цели“ често се превежда като „все още не“.
Споменът за бомбите е пресен
Миналогодишният дипломатически процес бе прекъснат след изненадваща бомбардировъчна кампания на Израел, довела до 12-дневна война през юни, в който САЩ се включиха с удари по ядрени обекти.
Иран заявява, че ще се защитава при нова атака. Но страхът вече е факт. Жителят на Техеран, Хамид признава, че не може да спи спокойно. IT специалистката Мина Ахмадванд е още по-категорична: според нея войната между Иран, САЩ и Израел е „неизбежна“.
Няколко държави – сред тях Швеция, Сърбия, Полша и Австралия – призоваха гражданите си да напуснат Иран, докато все още има търговски полети.
Между лозунгите и реалността
Иран е в момент на опасно раздвояване. От една страна – вътрешно недоволство, което не изглежда временно. От друга – външен натиск, подкрепен с военна сила. Университетските кампуси може да изглеждат като локален конфликт, но зад тях стои въпросът за бъдещето на страната: реформа, репресия или война.
В подобна среда една искра стига. А искрите в Иран никога не липсват.
