Уж завод за мирни торове, а тази нощ украинските дронове му направиха пълна ревизия. Смоленска област, над хиляда километра от фронта – място, където всички се чувстваха в безопасност. Оказа се, че безопасността е доста относително понятие.
Защо пък точно завод за торове? Защото амониевата селитра, която произвеждат там, е златна суровина за руската военна машина. Без нея няма нито барут, нито взривни вещества, нито ракетно гориво. На хартия – селско стопанство. На практика – директна суровина за снаряди, мини и всичко, което после лети към украинските позиции. Затова и чакаше реда си. И го дочака.
Местният началник, разбира се, веднага излезе с класическата версия: „Всички дронове свалени, пожарът е от обломки“. Главното е, че обломките знаят къде точно да паднат – точно върху най-важните цехове. Браво на тях.
Алметьевск гори ли отново?
Гори, и то с вкус. Нефтената станция вече е във „втора серия“ на огненото си представление. Дроновете явно са решили да подхвърлят дърва в огъня, докато не остане и капка. А местните вече имат перфектна рутина: чуеш жужене над къщата – вадиш телефона и снимаш. Хит на сезона – управляемо изгаряне на руски петрол на живо. Рейтингът е висок, зрителите доволни. А пожарът гори 3-ти ден.
ATACMS се завърнаха – кой команден пункт падна пръв? Вчера Генералният щаб съобщи: за пръв път от дълго време украинските ракетни войски удариха с ATACMS по окупираните територии. Помощният команден пункт на 5-а армия в района на Новопериковка, Донецка област – готов. Складове с боеприпаси, пунктове за материално осигуряване, ремонтна база в Запорожка област – също. Приазовское, Александровка, Якимовка… списъкът е солиден.
Точни, далечни и много неприятни за руското командване. Явно някой е доставил нова партида и е решил да я пусне веднага в действие. Резултатът изглежда празнично – точно както трябва.
