Докато делегации влизат и излизат от луксозния хотел в Женева, небето над Украйна продължава да свети не от дипломатически прозрения, а от дронове и ракети. Разговорите между САЩ и Украйна приключиха в четвъртък, но Москва побърза да напомни, че няма да бърза. Никакви срокове. Само „задачи“. И те, разбира се, се „изпълняват“.
Кой говори за мир, докато Донецк е „задача“?
Американската делегация напусна хотел „Де Берж“ в Женева, а украинският главен преговарящ Рустем Умеров бе заснет да си тръгва. От страна на Вашингтон в срещата участваха специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, близък до президента Доналд Тръмп, който настоява за край на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война.
Само че Кремъл явно има различен календар. Руският външен министър Сергей Лавров заяви без заобикалки: „Нямаме срокове, имаме задачи“. В превод: разговорите са хубаво нещо, но Донецка област трябва да стане изцяло руска – на масата или извън нея.
Това е и основният възел – съдбата на Донбас, индустриалното сърце на Източна Украйна, превърнато в епицентър на войната. Москва настоява за пълен контрол над региона, но го иска подарък, защото военно не е в състояние да го превземе. Въпреки че воюва цели 12 г. за него. Киев, естествено отказва. Иска гаранции за сигурност, които да направят следваща инвазия твърде скъпа.
Среща на върха или въртележка на място?
Украйна смята, че единственият начин да се разбие блокажът е среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски. Според Киев разговорите в Женева трябва да подготвят почвата именно за такъв формат.
Зеленски вече разговаря по телефона с Тръмп, а американските пратеници са участвали в 30-минутен разговор преди срещата. Посланието е ясно: първо синхронизиране на позиции със САЩ, после евентуално тристранни разговори през март.
Руският преговарящ Кирил Дмитриев също е бил в Женева, но няма данни да е имал директна среща с украинската страна. Класическа картина – всички в една и съща сграда, но не и в една и съща реалност.
Мирни преговори под звука на 420 дрона?
Няколко часа преди срещата, руските сили изстреляха около 420 дрона и 39 ракети по украински цели. Над две дузини ранени в поне шест региона. В Киев са чути експлозии, ударени са електрическа подстанция в Одеска област и училище в Запорожие. Разрушения са регистрирани в осем региона.
Трудно е да говориш за „деескалация“, когато броиш отломки.
В същото време двете страни размениха тела на загинали военнослужещи – 1000 украински срещу 35 руски. Мрачно напомняне, че дори в разгара на война има технически канали на комуникация. За живите – все още не толкова.
Дългата игра на Москва
Позицията на Русия е последователна: никакви отстъпки по територията. Ако не стане с подпис, ще стане с настъпление. Това е посланието, което Лавров формулира без украса.
От своя страна Киев не желае да подпише споразумение, което ще изглежда като пауза преди следващата атака. Без гаранции за сигурност – няма сделка. А гаранциите означават нещо повече от обещания по телефона.
Женева отново се оказва сцена на разговори с висок залог и ниско доверие. Въпросът не е дали някой иска мир. Въпросът е при какви условия – и кой е готов да отстъпи пръв. Засега от Москва чуваме, че срокове няма. Само задачи.
А когато едната страна говори за график на срещи, а другата – за график на удари, дипломацията се движи по много тънък лед.
