Катаеб Хизбула предупреди САЩ за „огромни загуби“, докато американски военни кораби вече чакат в Персийския залив. Между тях – преговори, заплахи и въпросът: ще стане ли нещо реално?
Подготовка за война, която и да дойде
Иракската проирански въоръжена група Катаеб Хизбула обяви в четвъртък, че бойците ѝ трябва да се подготвят за „потенциално дълга война на изтощение“ в случай, че Съединените щати решат да ударят Иран. Изявлението идва на фона на ескалираща военна реторика от Вашингтон и демонстративното придвижване на американски военни кораби и изтребители в близост до иранската територия.
Командир от друга въоръжена фракция заяви пред АФП, че намесата на неговата група е „много вероятна“ в случай на удари, тъй като Иран е „стратегически“ за техните интереси и всяка атака срещу Ислямската република „директно ни застрашава“. Звучи убедително – поне докато не припомним, че същите тези групи не направиха нищо по време на 12-дневната война между Израел и Иран миналата година.
Но по-сдържани ли бяха тогава, или просто по-мъдри?
Командирът, цитиран от АФП, признава, че тези групи са имали заповед да се въздържат. Сега обаче обещава, че ще бъдат „по-малко сдържани“ – особено ако ударите целят сваляне на режима в Техеран. Преведено от бойна риторика на обикновен език: ако войната е ограничена, може и да наблюдаваме отстрани. Ако не – тогава нещата стават интересни.
Ливанската Хизбула, от своя страна, вече уточни позицията си с характерната за нея дипломатическа прецизност: при „ограничени“ удари – без намеса. Но ако Али Хаменей бъде атакуван лично, това е „червена линия“. Удобно начертана, но все пак начертана.
Между заплахите – масата на преговорите
Докато въоръжените групи точат реториката, иранският външен министър Абас Арагчи съобщи след третия кръг американско-ирански преговори, че разговорите „постигнали много добър напредък“. Дали това е дипломатически оптимизъм или реална почва за споразумение относно ядрената програма на Иран – засега остава открит въпрос.
Контекстът не е маловажен: проиранските групи в Ирак и Йемен спряха атаките срещу американски войски след месеци на безрезултатни удари, а натискът за тяхното разоръжаване се засилва. Така „оста на съпротивата“ – която включва Катаеб Хизбула, Хамас, Хути и ливанската Хизбула – се озовава в странна позиция: готова за война, но принудена да чака сигнал, който може и да не дойде.
Президентът Тръмп пък продължава да жонглира с военна демонстрация на сила и дипломация – класическа комбинация, чийто изход зависи от това дали преговорите ще дадат резултат, преди някоя от страните да загуби търпение.
Засега бойците точат оръжия. Дипломатите точат думи. Въпросът е кои ще свършат работа по-бързо.
