Ново изследване показва, че обикновен кръвен тест може да помогне за прогнозиране на краткосрочната преживяемост при възрастни хора. Проучването е ръководено от Duke Health в сътрудничество с University of Minnesota и се фокусира върху малки РНК молекули в кръвта, известни като PIWI-взаимодействащи РНК (piRNAs).
Учените са анализирали кръвни проби от над 1200 души на възраст 71 и повече години. Те установили, че по-ниските нива на определени piRNAs са свързани с по-дълга преживяемост. Според авторите комбинацията от едва шест такива молекули може да предскаже вероятността за оцеляване в рамките на две години с точност до 86 процента.
„Комбинацията от няколко piRNAs се оказа най-силният предиктор за двугодишна преживяемост при по-възрастни хора – по-силен от възрастта, начина на живот или други здравни показатели“, обяснява проф. Вирджиния Байърс Краус от Медицинския факултет на университета „Дюк“. По думите ѝ изненадващо е, че толкова силен прогностичен сигнал може да бъде получен чрез прост кръвен тест.
Изследователският екип е използвал изкуствен интелект и машинно обучение, за да анализира 187 различни здравни показателя заедно с 828 малки РНК молекули. Резултатите са потвърдени и в независима група участници.
Любопитно е, че участниците, които са живели по-дълго, са имали по-ниски нива на определени piRNAs – модел, наблюдаван и при лабораторни организми като Caenorhabditis elegans, при които намаляването на тези молекули е свързано с удължаване на живота.
Изследователите планират да проучат дали терапии, промени в начина на живот или медикаменти – включително нови класове лекарства като GLP-1 агонисти – могат да повлияят нивата на piRNAs. Те ще сравнят и концентрациите в кръвта с тези в различни тъкани, за да изяснят по-добре ролята им в процесите на стареене.
Според учените тези малки РНК молекули действат като „микромениджъри“ в организма, регулирайки ключови процеси, свързани със здравето и стареенето. Откритията дават надежда, че в бъдеще ще бъде възможно чрез минимално инвазивен тест да се оценява краткосрочният риск и да се предприемат мерки за по-здравословно остаряване.
