Смъртта на иранския върховен лидер Аятолах Али Хаменей при съвместните удари на Съединени американски щати и Израел не остана вътрешна иранска драма. Тя прескочи граници, запали страсти и изкара хиляди по улиците на Пакистан. Най-горещо беше в Карачи, където протестиращи се опитаха да щурмуват американското консулство. Резултатът – поне 10 загинали и над 50 ранени.
Траурът бързо се превърна в улична битка. Камъни срещу щитове, запалени постове на полицията, строшени прозорци на дипломатическа сграда и сълзотворен газ, който се носи над кварталите като тежък политически парфюм.
Карачи: кога протестът става щурм?
По данни на местните власти, тълпата е пробила периметъра около консулството на U.S. Consulate General Karachi, подпалила е близък полицейски пост и е счупила прозорци на сградата. Опити за палеж вътре – отречени. Опити за натиск – съвсем реални.
Част от ранените са били в критично състояние, а четирима от тях по-късно са починали. Полицията успя да разпръсне демонстрантите, но напрежението остана да виси във въздуха, на около километър от консулството, където групи младежи продължиха да призовават към „още хора“.
Гневът се мести на север
В северния регион Гилгит-Балтистан хиляди шиитски демонстранти атакуваха офиси на United Nations Military Observer Group in India and Pakistan и United Nations Development Programme. Служителите са в безопасност, но сградите – не съвсем. Палежи, щети и отново сблъсъци с полицията, при които има поне двама загинали протестиращи.
Армията беше разположена, за да „възстанови реда“. Което в подобни ситуации обикновено означава: достатъчно сила, за да напомни кой държи монопола върху нея.
Официалният Пакистан: траур с предупреждение
Президентът Асиф Али Зардари изрази „дълбока скръб“ за смъртта на Хаменей и поднесе съболезнования на Иран. Посланието беше ясно – Пакистан споделя болката.
Вътрешният министър Мохсин Накви нарече деня „ден на траур за мюсюлманската умма“, но призова гражданите да не вземат закона в свои ръце. Превод: протестирайте, но без да палите дипломатически сгради.
В Исламабад, Лахор и Пешавар също имаше опити за маршове към американски обекти. Полицията отговори със сълзотворен газ и палки. В Мултан протестът остана мирен – рядък остров на дисциплина в бурно море от емоции.
15% население, 100% мобилизация?
Шиитите са около 15% от 250-милионното население на Пакистан – една от най-големите шиитски общности в света. Антиамериканските и антиизраелските митинги не са новост. Но подобен мащаб и такава ескалация са рядкост.
Смъртта на Хаменей очевидно се възприема не просто като външнополитическо събитие, а като лична загуба. За мнозина той е бил духовен авторитет, символ и защитник. А когато символите паднат, улицата често решава, че трябва да вдигне нещо в замяна – понякога юмрук.
Пакистанските власти засилиха охраната около американското посолство и консулствата в страната. Защото когато емоцията надделее над разума, дипломатическите сгради обикновено се оказват най-удобната мишена.
