Иранските държавни медии официално съобщиха в неделя, че върховният лидер на Ислямската република – аятолах Али Хаменей – е загинал при съвместни удари на САЩ и Израел. Според същите източници при атаката са убити и дъщеря му, внуче, снаха и зет.
Новината беше потвърдена и от президента на САЩ Доналд Тръмп, който заяви в социалните мрежи, че смята Хаменей за ликвидиран още в събота. Израелският премиер Бенямин Нетаняху от своя страна говори за „нарастващи индикации“, без да влиза в детайли, но според публикации му е била показана документация на тялото.
С други думи – ако това е димна завеса, тя е доста плътна. Ако не е – Иран се събужда в съвсем различна реалност.
От президент до „върховен“: как се задържа власт 35 години?
Али Хаменей управляваше от 1989 г., наследявайки режима на Рухолах Хомейни. Преди това беше президент на страната (1981–1989) – години, белязани от война, вътрешни чистки и затягане на идеологическите болтове.
Роден през 1939 г. в Машхад, Хаменей се установява в Кум, където попада в орбитата на Хомейни и революционния проект. Оттогава насам той не просто оцеля политически – той се превърна в архитект на терористичната, репресивна системата, която концентрира религиозна и държавна власт в едно лице.
Системата издържа десетилетия санкции, протести, вътрешни борби и външен натиск. Но ако новината за смъртта му е окончателна, този модел влиза в режим на турбуленция.
Символичен край или начало на хаос?
В изгнание престолонаследникът Реза Пахлави приветства смъртта на Хаменей с патос, който не оставя място за двусмислие. Той нарече аятолаха „кървавия Заххак на нашето време“ и заяви, че с кончината му Ислямската република на практика е достигнала своя край. Призивът му към иранците е ясен: мобилизация и решително присъствие по улиците.
Тук въпросът е прост, макар и неудобен: дали режимът е толкова персонализиран, че да рухне със своя лидер, или е достатъчно институционализиран, за да се самосъхрани? Историята познава и двата сценария.
Едно е сигурно – вакуум на върха в страна с 85 милиона души, въоръжени фракции и регионални амбиции не е административен детайл. Това е събитие с дълга сянка.
Човекът, който оцеляваше… досега
Хаменей не беше новак в графата „опити за покушение“. Още през 1981 г. бомба по време на реч в джамия в Техеран го ранява тежко и оставя дясната му ръка парализирана. Оттогава нататък оцеляваше – политически и физически – въпреки вътрешни интриги и външни врагове.
Имаше шест деца, като синът му Моджтаба често беше сочен като възможен наследник. Ако информацията за смъртта на Хаменей се потвърди окончателно, въпросът за приемствеността вече не е теоретичен. Той е спешен.
И когато една система, изградена върху култ към непогрешимостта, се окаже без своя център, идва моментът на истината – дали е имало държава зад образа, или само образ зад държавата.
Торонто, Канада. Иранската диаспора по света, започна спонтанни празници, по случай ликвидирането на диктатора.
В Иран, силите за сигурност и ислямистките милиции Басидж, убиват хората, които празнуват по улиците ликвидирането на диктатора Хаменей.
