Събитията в Иран, които преди две седмици изглеждаха като нещо измислено, сега са чиста реалност. Израелската армия е елиминирала група висши ирански ръководители през нощта. Това показва, че израелската разузнавателна служба е свършила отлична работа, като е събрала данни за всички места, където се крият ключови фигури от режима в Техеран. Пълният списък на елиминираните все още не е обявен, но известните вече имена предизвикват уважение към точността на израелските операции. Планът е изпълнен с прецизност – ударите са точни и силни.
Какво се случва с жителите на Иран след ударите?
След новината за смъртта на висш ирански ръководител, местните жители са започнали спонтанни празненства, подобни на карнавал, макар и не толкова ярки поради липса на опит. Съобщенията сочат, че обявената от КСИР блокада на Ормузкия проток се сблъсква със сериозни проблеми. Удари са нанесени по ирански кораби, някои от които горят, а други са отказали да излязат в морето, за да избегнат потъване. Съдбата на иранския „авианосец“, създаден от контейнеровоз или риболовен кораб, остава неизвестна – може би е скрит с някаква специална технология. Във военната система на Иран се надига хаос.
Допълнително, КСИР е атакувал танкера „Скайлай“ в Ормузкия проток, който е част от собственият им „сенчест флот“. Иранската държавна телевизия съобщава, че корабът е атакуван заради незаконно преминаване. Този танкер е под западни санкции за превоз на руски и ирански нефт. След атаката той е запален и е претърпял тежки щети.
Иранските отговори: Реалност или пропаганда?
Иран продължава да обстрелва всичко, до което може да стигне, което води до постоянни въздушни тревоги в Израел. Иранските сили твърдят, че са поразили стратегически цели, включително атака с дрон по известния хотел „Бурдж Ал-Араб“ в Дубай и 300-метровата кула „Платно“ (Wasl Tower). Освен това, те обявяват удар по американския самолетоносач „Абрахам Линкълн“ с четири балистични ракети, но без доказателства. Обменът на удари продължава.
Едно ясно последствие е прекъсването на доставките на оръжие за Русия, поне временно. Това е положителен ефект от конфликта.
Защо Кремъл е толкова тих?
За Москва тези събития са удар по антизападния съюз. През лятото на 2025 г. Путин е коментирал възможността за елиминация на Хаменей от Израел или САЩ с нежелание да обсъжда темата, показвайки подкрепа за Техеран. Днес Кремъл се ограничава до неясни заявления и съболезнования.
Тази позиция предизвиква остри реакции сред руската Z-публика. Пропагандистът Сергей Карнаухов коментира: „Те правеха всичко, за да не ескалират. Ето, до какво доведоха. Защо нито един американски кораб не е потънал досега? Нямат ли нормални ракети? Всичко имат, но се боят от ескалация. Сега ще ги убият всички. Това е страна, която се разпада пред очите ни. Аз заемам проруска позиция, но оценявам перспективите. Питам се, кога ще дойдат за нас или вече са започнали? Разговорът за Иран е и за Русия – с нас ще постъпват още по-жестоко.“
Официалната пропаганда се тревожи за сигурността на режима, докато малки Z-канали обсъждат военната слабост на Русия. Максим Калашников пише, че на фона на това руската война в Украйна изглежда жалка: хиляди ракети са изхарчени безполезно, вместо да се фокусират върху ключови цели.
Блогърът Артьом добавя: „Падането на Иран е катастрофа за нас. Избива се предпоследният съюзник, влизат в нашия тил, а след това вероятно ще решат руския въпрос. Тръмп елиминира Хаменей за часове, залови Мадуро. Така действат силните, а слабите чертят линии и се оплакват.“
За последната година Москва загуби трима съюзници: режимът на Асад в Сирия, Мадуро във Венецуела и сега Иран. „Оста на злото“ се разпада, а Москва избягва директни обвинения към САЩ и Израел, показвайки пасивност. Ресурсите са изхарчени в Украйна, а съюзническите обещания остават само празни думи.
По текст на Антиколорадос
