От Франсоаз Том | Превод и адаптация
Когато американски скандал избухне с достатъчно сила, за да разтресе Лондон, Вашингтон и Брюксел едновременно, Москва не пропуска момента. Досиетата „Епщайн“ не прави изключение — напротив, попада в Кремъл като поръчано. Разкритията около мрежата на американския педофил Джефри Епщайн се превърнаха в идеологическо гориво за руската пропаганда, която ги използва, за да легитимира войната в Украйна, да демонизира Запада и с особена наслада, да си отмъсти на стари врагове.
Удоволствието от падането на доминото
Тонът в руските медии е труднo скриваема радост. Британската монархия се клати? Триумф. Кийр Стармър, един от най-твърдите поддръжници на Украйна, е застрашен от оставка заради връзките му с Питър Мандълсън — назначен за посланик в САЩ въпреки контактите му с Епщайн? Мечта. Клинтънови са влачени в калта? За Путин, който никога не е простил на Хилари Клинтън подкрепата й за руските протести от 2011–2012 г., това е сладък реванш.
Руският печат е пълен с хедлайни от рода на: „Педофилия, канибализъм. Епщайн не е бил просто сводник — той е олицетворявал тайните желания на западните елити.“ Неуморимата Елена Караева, специализирана в изсипването на цистерни с кал върху Франция, не закъснява: „Във Франция педофилията не е нещо необичайно или позорно — тя е широко разпространена.“ Александър Дугин, идеологът на апокалиптичния национализъм, обобщава: скандалът е „убедителна причина за тотална антиелитна революция в Съединените щати и другите страни“.
Моралните стражи от Останкино
Телевизионният пропагандист Владимир Соловьов и компания не пропускат „златния момент“. „Онези, които ни проповядваха морал, се оказаха тясно свързани с организатора на глобална педофилска мрежа. Тези, които най-силно настояваха за ред, основан на правила, не признаваха никакви правила за себе си“ — тъй рече Соловьов, преди да добави, че западните лидери са „потънали в най-низките дълбини на отвратителния сатанизъм“.
Говорителката на руското Министерство на външните работи (пресалкашето) Мария Захарова се присъединява към хора: „Индивиди от тази помийна яма са наети на ключови позиции в западната общност.“ Какъв контраст с Русия, която „възстановява примата на традиционните ценности и подбира най-добрите от най-добрите“ — добавя тя с трогателна скромност.
Оттук войната в Украйна получава своята „логика“: излиза, че Путин не е отвличал деца от Украйна, а ги е „евакуирал, за да ги предпази от трафик за сексуална експлоатация“. Захарова обвинява западните педофили, че стоят зад Киевския режим и финансират „черната трансплантология“ в Украйна — тема, изравена от пропагандния архив с очевидна нежност. Зеленски „може също да е бил замесен в трафик на хора“. А Анджелина Джоли? Тя е посещавала Украйна твърде много пъти — и очевидно за това има причина, намекват от Rossiya 24.
Кой е удобен злодей, а кой — рицар без страх?
Кремълските пропагандисти боравят с делото „Епщайн“ избирателно — с хирургическа прецизност. Тръмп е пощаден: той уж се е борил срещу гнилото. Официозният Фьодор Лукянов формулира посланието: „Тръмп е може би най-малко засегнатият.“ Обама излиза чист от катастрофата, което тревожи московските коментатори — защото един Обама без петна може да стане „рицар в сияйна броня“, да обяви нова партия и „да се представи като спасител на зашеметения американски народ“. В същото време Тръмп публикуваше карикатури, изобразяващи Обама и Мишел като маймуни. Как тези два разказа съвпадат до детайл — е въпрос, оставен за мислещия читател.
Макрон? За съжаление за Москва, той не се е срещал с Епщайн. „Дребен пропуск“, решават от Кремъл, и организират дезинформационна кампания, представяща го като „чест гост на резиденцията на Епщайн в Париж“ — на база фалшива статия в конспиративна медия.
Какво пропуска руската пропаганда?
Тук идва въпросът, който руските медии старателно избягват: каква е ролята на самата Русия в историята с Епщайн?
Нито дума за роя от млади руски красавици, обграждали Епщайн — сред тях Маша Дрокова, бивша лидерка на Путиновото младежко движение, станала негова сътрудничка и помагала да „избели“ образа му.
Нито дума за връзките му с Виталий Чуркин, руски посланик в ООН. Нито дума, разбира се, за Санктпетербургския икономически форум, където — според разследване на канала „Ходорковски Лайв“ — мрежи от сводници набират жени от цяла Русия, а покойният Евгений Пригожин е бил не само организатор на тези тържества, но и личен доставчик на „забавления“. Ако руското Министерство на правосъдието публикуваше списъка на участниците в тези партита, твърди журналистът Иля Давлятчин, в него щяха да се намерят десетки милиардери, финансисти, политици и директори на държавни компании.
Журналистката Мария Волох, изследвала пазара на проституцията в Русия, е категорична: „Експлоатацията на жени в Русия не е по-малко разпространена, отколкото в Съединените щати.“ Колегата й Ренат Давлетгилдеев добавя: „В Русия онези, които имат и капчица власт, се отдават на практики далеч по-извратени от описаните на острова на Епщайн — независимо дали са депутати в Думата или пропагандни майстори от нисша категория: момичета, момчета — всичко се практикува. И всичко се приема като естествен ред на нещата.“
Дугин и финалната битка срещу Сатаната
На фона на целия този пропаганден шум Александър Дугин се позиционира като истинския идеолог на момента. В статия, озаглавена „Западът като сатанинска педофилска организация“, той рисува картина, в която Епщайн не е просто престъпник, а „отдел за човешки ресурси на световното правителство“ — кандидатите за световна власт преминавали „специфични ритуали“, включващи сексуално насилие над деца, убийства и канибализъм, заснемани за последващ контрол.
За Дугин делото „Епщайн“ не е само скандал — то е откровение, потвърждаващо неговото апокалиптично послание. Той не щади дори Тръмп: „Старецът, замесен в мрежата, постоянно лъже. Може ли да се води сериозно преговор с такъв човек?“ А на своите кремълски колеги, виждащи в Тръмп партньор за мир, Дугин отвръща директно: „Всякаква форма на преговори с хора от списъка на Епщайн е просто неморална.“
Изводът е прост и удобен: „Целият Запад е изложен като педофилска и сатанинска организация. Ако човечеството не унищожи тази система — тя ще унищожи него.“ Войната в Украйна се превръща в метафизична битка на Синовете на Светлината срещу Синовете на Мрака, с Русия в ролята на архангел Гавраил.
Какво обединява всички тях?
Зад целия пропаганден спектакъл се крие нещо по-дълбоко. Един имейл на Епщайн до Питър Тийл от 2006 г., след гласуването за Brexit, го разкрива: „Brexit: това е само началото. Връщане към трибализма. Намирането на неща, които се разпадат, е много по-лесно от намирането на следващата добра сделка.“
Тази философия — печелене от хаоса — е общ знаменател между Епщайн, руските олигарси, обогатили се върху руините на комунизма, и американските технологични магнати, подкрепили Тръмп именно защото го виждат като усилвател на хаоса. Идеологическата опаковка на тази конвергенция е апокалиптичният разказ на Дугин: светът е толкова дълбоко покварен, че само космически пожар може да го пречисти. Ето защо делото „Епщайн“ се усилва до безкрайност — защото то е доказателството, от което Кремъл се нуждаеше, за да превърне войната в Украйна в космическа необходимост.
Françoise Thom е специалист по руска история и международни отношения в Парижката Сорбона.
