Иранската държавна телевизия излъчи в четвъртък изявление, приписвано на новия върховен лидер на Иран, Мождтаба Хаменей. Докато говорителят четеше текста, на екрана се появи снимка на лидера — и само тя. Нито видеозапис, нито публична изява, нито каквото и да е доказателство, че човекът, управляващ страната, е жив и добре. За тези, свикнали с подобни практики в авторитарни режими, картината е позната до болка.
Проливът остава затворен — каква изненада
В посланието си Хаменей заяви, че Ормузкият проток трябва да остане блокиран и че при необходимост ще бъдат „активирани“ нови фронтове срещу противника. Изявлението съобщава, че са проведени проучвания на области, в които „врагът има малко опит и е изключително уязвим“ — формулировка, която вероятно е предназначена да звучи заплашително, но по-скоро прилича на домашна работа, чието предаване е закъсняло с няколко месеца.
„Волята на масите е да продължи ефективната и съжалявана достойна отбрана“ — гласи изявлението на новия диктатор. Перифразирането не е случайно: оригиналният текст страда от характерната за подобни документи тежест, при която всяко изречение е натоварено с по-голяма тежест, отколкото може да понесе.
Благодарности към Хути и Хизбула — традицията продължава
В духа на добрата традиция Хаменей благодари на йеменските хути и ливанската Хизбула за „защитата на угнетения народ на Газа“ и за помощта, оказана на Ислямска република „въпреки всички пречки“. Отделна благодарност бе отправена и към иракската съпротива за „смелостта“ ѝ. В тази вселена думата „смелост“ явно покрива широк спектър от дейности.
Американските бази в Залива — Иран е решен да продължава
Едната от най-конкретните части на посланието се отнася до американските военни бази в страните от Персийския залив. Хаменей потвърди, че атаките срещу тях ще продължат, като уточни, че въпросните държави са били „изрично предупредени“ предварително. В пасаж, съчетаващ заплаха с нещо близо до съвет на добросъсед, изявлението препоръчва на тези страни „да затворят базите възможно най-скоро“, тъй като американските обещания за мир и сигурност се оказали „не повече от лъжа“.
Дали регионалните правителства ще последват препоръката на лидер, когото никой не е видял публично след назначаването му, остава открит въпрос — но такъв, на който Техеран вероятно не очаква честен отговор.
