След като на 28 февруари 2026 г. първите ракети „Томахоук“ влязоха в иранското въздушно пространство, конфликтът бързо ескалира. След 12 дни стана ясно, че действията на коалицията между САЩ и Израел представляват сериозен удар по позициите на Техеран.
Какви резултати дадоха първите дни на ударите?
Основната задача в началните 72 часа беше парализиране на системата за управление. Ликвидирането на върховния лидер Али Хаменеи в неговата резиденция в Техеран доведе до разпад в командването. Подразделенията на Корпуса на стражите на ислямската революция останаха без ясни указания. Това позволи на авиацията да унищожи до 60 процента от стационарните системи за противовъздушна отбрана. Ударите с мощни противобункерни бомби по обектите Фордо и Натанз отхвърлиха иранската ядрена програма към нивото от 2010 г. Много чиновници напуснаха постовете си, а в провинции като Систан и Белуджистан части от армията преминаха към протестите.
Как реагира Иран на агресията?
Без възможност за пряк въздушен отпор, Техеран избра стратегия за нанасяне на икономически ущърб. Ормузкият проток беше блокиран с помощта на мини и дронове камикадзе, което спря над 20 процента от световния нефтен трафик. Цената на петрола марка „Брент“ надхвърли 120 долара. Ракетни удари бяха насочени към рафинерии в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. От север Хизбула започна операция, която натоварва израелската отбрана с масирани атаки с евтини дронове.
Какво носи новата фаза с бомбардировачите?
След дванадесет дни на интензивни действия коалицията премина към по-агресивен етап. Включиха се стелт бомбардировачите B-2 Spirit, които атакуваха дълбоко подземни съоръжения с четиринадесеттонни противобункерни бомби.
Също така B-1 Lancer от британска база започнаха систематично унищожаване на мобилни ракетни установки, заводи за дронове и командни пунктове. Списъкът с цели се разшири и обхвана банкови и финансови центрове в Техеран. Целта вече е пълното лишаване на Иран от възможността да проецира военна сила в региона.
Реакциите на другите сили са различни. Китай зае позиция на активен неутралитет, докато Москва извлича ползи от високите цени на енергоносителите. В Европа се наблюдава разделение по въпроса за прекратяване на действията.
