Две истории, един поглед — как пропагандата се опитва да изравни несравнимото
В постсъветското пространство и по-специално в Русия, в момента циркулират два особено устойчиви наратива, свързани с войната на Израел и САЩ срещу Иран. Първият звучи по следния начин: „На тях им е позволено, а на нас – не. Каква е разликата между войната на Русия срещу Украйна и войната на Израел и Америка срещу Иран?“ Вторият настоява, въпреки всичко, че Иран всъщност побеждава.
И двата наратива заслужават внимание — не защото са убедителни, а защото са симптоматични. Нека ги разгледаме поотделно.
Мръсната бомба и другите митове, с които се оправдават войни
Един от аргументите, с които се обосновавало началото на руската „специална военна операция“, е, че Украйна можела да получи т.нар. мръсна бомба. Нека изясним веднъж завинаги: мръсната бомба е почти толкова реална заплаха, колкото съветският мит за „червения филм“, с който уж можело да се фотографират хора без да им се виждат дрехите. С други думи — пълна измислица.
Мръсната бомба е конвенционален взрив, в който са добавени радиоактивни материали. При детонация не се получава ядрена експлозия — няма електромагнитен импулс, проникваща радиация или ударна вълна. Заразява се горният слой на почвата на площ от около един-два хектара, след което се отстранява и утилизира. Всеки, който ви говори сериозно за мръсна бомба като стратегическа заплаха, може спокойно да бъде изпратен да поговори с физик.
Именно тук е първото ключово разграничение: Украйна никога не е декларирала намерение да създаде ядерно оръжие. Няма нито един документ, нито едно официално изявление, нито един разузнавателен архив, който да свидетелства за подобно намерение. Иран, от своя страна, разполагаше с цял ядрен архив — проектът „Амад“, откраднат от „Мосад“ — доказващ неопровержимо разработката на ядерно оръжие.
Наистина ли двете войни са еднакви?
За да се отговори на този въпрос, достатъчно е да се зададат няколко прости въпроса.
Имало ли е някога заседание на украинската Върховна Рада, открито с вика „Смърт на Русия“? Не. Заседанията на иранския парламент, напротив, традиционно започваха със „Смърт на Израел, смърт на Америка“. Добре, може би е просто реторика. Но как да квалифицираме изграждането на цяла мрежа от терористични прокси-групировки — „Хизбула“, хуситите, концепцията за „огнения пръстен“ на генерал Солеймани? Това е реалност, не реторика.
Русия пък разполагаше със собствени прокси: т.нар. „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“ — класически инструменти за дестабилизация. И кой нападна пръв? Украйна нахлу ли в Русия? Не! Русия окупира украинска територия през 2014 г. и започна пълномащабно нахлуване през 2022 г. Нахлуването на Украйна в Курска област настъпи на втората-третата година след руското нашествие, чиято цел беше превземането на Киев, монтирането на руска, марионетна власт и анексирането на колкото е възможно, по-голяма част от Украйна (налудничавия проект на Путин за Новорусия).
При Израел картината е огледално различна: иранска ракетно-дронова атака, мащабна по всякакви мерки, беше извършена от иранска територия срещу израелска — на 13-14 април 2024 г. Израел не отговори. Последва втора атака на 2 октомври. Едва тогава Израел за пръв път удари иранска територия. Кой е агресорът тук?
В международното право съществува понятието „неизбежна заплаха“ (imminent threat). Иран представляваше именно такава заплаха за Израел — голяма, всеобхватна и неотвратима. Израел имаше пълното право да я неутрализира. Правото на Русия да нахлуе в Украйна, от своя страна, може да бъде намерено единствено в пропагандните наративи и болната глава на Путин, а не в нормите на международното право.
Иран победи ли? Зависи какво разбирате под „победа“
Иранският подход към понятието „победа“ е специфичен: каквото и да се е случило, то е победа. По време на дванадесетдневната война Иран обяви, че е победил, защото Израел не е свалил режима. Тук е уместно да се погледне на картата: Израел е страна с площ около 22 000 кв. км и 10 милиона жители. Иран заема около 1 648 000 кв. км и наброява 92 милиона души. Идеята, че Израел изобщо е имал за цел да смени иранския режим, е толкова реалистична, колкото Люксембург да планира нахлуване в Бразилия.
Израелската военна доктрина никога не е предвиждала смяна на режими. Тя почива на следния принцип: нанесе се тежко военно поражение, значително се отслабват възможностите на противника и незабавно се започва подготовка за следващия раунд. Прокситата са разбити. Ядрената програма — погребана. Ракетните запаси — изчерпани.
А новият аятолах? Той не е показван никъде публично след началото на операцията. Иранските власти твърдят, че е леко ранен. Западните разузнавателни служби говорят за тежко ранен — и за кома. Дали ще доживее до края на март, е въпрос, на който е трудно да се отговори с увереност. Но дори и да оздравее — какво точно може да направи, което баща му не успя да направи с цяла военна промишленост, корпус на стражите на ислямската революция, флот, ядрена програма и прокси мрежи? Всичко това вече го няма.
Сравнението между войната в Украйна и войната на Израел и Америка срещу Иран е несъстоятелно по всякакви критерии — правни, исторически, фактически. Единственото нещо, което свързва двата конфликта в пропагандните конструкции, е желанието да се изравни неизравнимото, за да изглежда агресията по-приемлива. Тя не е!
По текст на Сергей Ауслендер – израелски военен журналист и коментатор.
