Иран очевидно реши, че ролята на „регионален фактор“ вече не е достатъчна. След години, в които Техеран инвестира сериозно в мрежи от проксита и въоръжени, ислямистки групировки, сега прави логичната (в тяхната логика) крачка напред – към нещо далеч по-просто и разбираемо: рекет с държавен печат.
Такса „спокойствие“ – новият бизнес модел?
Ирански депутати предлагат въвеждане на такси за всички кораби, преминаващи през Ормузкия проток – една от най-важните артерии за глобалната търговия с петрол и газ. Аргументът е почти трогателен: ако искате „сигурност“, ще трябва да си платите.
Разбира се, „сигурността“ идва от същите хора, които в последните седмици атакуват кораби, които не са разбрали намека достатъчно бързо. Малко като да подпалиш квартала и после да предложиш платена пожарна услуга.
Кой плаща и кой минава?
По думите на ирански представители, приятелските държави може да получат пропуск, докато „враждебните“ ще бъдат спирани. Това превръща един международен воден път в нещо като VIP клуб – с избирателен вход и доста нервен охранител на вратата.
Трафикът вече е почти замрял, а отделни кораби преминават само при специални обстоятелства. Според анализи, някои съдове дори са принудени да напускат района през ирански води – което звучи като „ще минеш, но както ние кажем“.
От идеология към такса на бариерата?
В изказванията на ирански политици прозира нова линия: не просто контрол, а монетизация на този контрол. С други думи – ако досега стратегията беше „влияние чрез страх“, сега към нея се добавя и „приход чрез страх“.
Посланието е ясно: ако светът иска да използва Ормузкия проток спокойно, ще трябва да плаща. И не на международна организация, а директно на страната, която в момента държи пръста си върху „кранчето“.
И какво следва?
Този подход поставя под въпрос не само свободата на корабоплаване, но и цялата идея за международни търговски маршрути. Защото днес е такса, утре може да е пълна блокада – в зависимост от настроението в Техеран.
А междувременно светът получава един доста неприятен сигнал: Иран не само действа чрез проксита и асиметрични тактики, но вече все по-открито влиза в ролята на класически рекетьор – с униформа, парламент и официални тарифи. Остава неясно до кога САЩ ще си играе на война, вместо да започне килимни бомбардировки на град Бандар Абас, в който е съсредоточена цялата иранска логистика за тероризъм в протока. Терора трябва да застигне и терористите, за да има справедливост! Иран е същото ислямско, терористично образование, като ИДИЛ, но за разлика от сирийско-иракските терористи, които само в името си се имаха за „държава“, то царството на аятоласите, е действително такава.
