Вашингтон раздава изключения — но не за всички
Миналата седмица американското Министерство на финансите, чрез своето Управление за контрол на чуждестранните активи (OFAC), издаде лицензия, позволяваща покупката на руски петрол, натоварен на танкери преди 12 март. Звучи щедро — докато не прочетете буквата с дребен шрифт. От тази схема са изрично изключени Куба, Иран, Северна Корея и окупираните украински територии, включително Крим. С други думи: купувайте руски петрол, но само ако не сте от „неправилния“ списък.
Москва, която явно е прочела лицензията по-повърхностно (или е решила да я игнорира демонстративно), изпрати към острова танкера „Анатолий Колодкин“ със 728 000 барела суров петрол и танкера Sea Horse — плаващ под хонгконгски флаг — с 27 000 тона втечнен природен газ. Според Financial Times и данни на Kpler, цитирани от Bloomberg, пристигането се очаква в края на март.
Куба без ток, без гориво — и без Мадуро
Положението на острова е, меко казано, незавидно. След като американските сили задържаха венецуелския диктатор Николас Мадуро, Куба изгуби основния си доставчик на евтин петрол. Венецуела продаваше суровината с чувствителни отстъпки, а Мексика беше вторият значим доставчик. Сега и двата канала са блокирани — Вашингтон е обявил, че ще наложи мита на всяка страна, дръзнала да снабди острова с гориво.
Последствията са катастрофални. В понедельник цялата страна остана без електричество заради пълен срив на националната електрическа мрежа. Транспортът е практически парализиран, предприятията спират работа, а хората просто не могат да стигнат до работното си място. Икономическата катастрофа се задълбочава с всеки изминал ден.
Кой точно трябва да смени кого и защо?
Тук идва може би най-интересната част от американската стратегия. Вашингтон иска да свали президента Мигел Диас-Канел — не защото е комунист, а защото се смята, че е твърде идеологически обвързан, за да проведе икономически реформи. Белият дом, не планира да ликвидира самия комунистически режим. Той просто търси по-млад и по-гъвкав лидер, способен да отвори кубинската икономика за американски бизнес.
С други думи: комунизмът е наред, стига да е бизнес-ориентиран комунизъм. Нефтената блокада на цяло население е инструментът, с който Вашингтон се надява да постигне тази деликатна кадрова промяна в Хавана.
Дали руските танкери ще пробият блокадата или ще бъдат принудени да се обърнат обратно — това тепърва ще се изяснява. Засега Куба чака в тъмното — буквално.
