Цената на петрола Brent надхвърли 100 евро за барел след затварянето на Ормузкия проток. Без единен отговор от Брюксел, европейските столици залагат на данъчни облекчения, ценови тавани или просто отлагат конкретни действия.

Кризата и нейният мащаб

Войната в Иран предизвика рязък скок в цените на суровия петрол Brent, с верижен ефект върху разходите за гориво и енергия в цяла Европа. Конфликтът е нарушил около 20% от световните доставки на петрол, преминаващи през Ормузкия проток, което тласна цената от около 60 до над 100 евро за барел само за броени дни. Цените на природния газ в Европа са скочили с 60% от началото на конфликта.

Ценовите увеличения при бензиностанциите са поразителни — в Германия литърът вече надхвърля 2 евро. Най-силни са поскъпванията при дизела: нарастването варира от почти 17,5% в Португалия до 34,3% в Испания.

Испания с най-амбициозния пакет от мерки

Правителството на Педро Санчес одобри най-всеобхватния антикризисен пакет сред разглежданите. Министерският съвет прие Кралски декрет-закон с план на стойност 5 милиарда евро, чиито мерки са в сила до 30 юни 2026 г.

В центъра на плана стоят данъчните облекчения. ДДС върху всички видове енергия е намален от 21% на 10%, включително за моторни горива, електроенергия, природен газ и бутан. Антикризисните мерки ще намалят сметките за електроенергия с 13%, а бензинът и дизелът ще поевтинеят с около 30 цента на литър. Превозвачите, земеделците и рибарите ще получат допълнителна отстъпка от 20 цента за всеки литър професионално гориво.

Освен това Испания разреши освобождаването на 11,5 милиона барела петрол от стратегическите резерви като част от глобалния план на Международната агенция по енергетика за освобождаване на 400 милиона барела.

Германия, Италия и Португалия с различни подходи

В Германия бензинът е поскъпнал от около 1,82 на 2,16 евро за литър — ръст от почти 18% само за две седмици. Берлин избра по-различен подход: германският министър на икономиката Катарина Райхе представи законопроект, според който бензиностанциите ще могат да повишават цените само веднъж дневно — в обяд. Берлин категорично е изключил и възобновяването на покупките на руски газ.

Италия обмисля използването на допълнителните приходи от ДДС, генерирани от по-високите цени на горивата, за компенсиране на потребителите, и планира санкции срещу компании, които се възползват от кризата за увеличаване на печалбите си.

Португалия е първата от южноевропейските страни, предприела конкретна мярка — правителството на Луиш Монтенегро обяви „временно и извънредно“ намаление на акциза върху дизела с 3,55 цента на литър.

По-сдържани позиции: Франция, Полша, Унгария и Австрия

В Франция най-видимият отговор не дойде от правителството, а от компанията TotalEnergies, която обяви замразяване на цените на горивата до края на месеца. Париж насочи усилията си към дипломацията — президентът Макрон настоя в Европейския съвет за предложение за спиране на атаките срещу енергийна и водна инфраструктура.

Полша, където поскъпването е по-умерено, заема предпазна позиция. Секретарят по енергетика Войчех Врохна предупреди, че не може да се спират регулации за една нощ, без да се навреди на пазарната стабилност и доверието на инвеститорите.

Австрия е отишла по-далеч от Германия в ценовото регулиране, като позволява на операторите да увеличават цените само три пъти седмично.

Унгария избра директен ценови таван — министър-председателят Виктор Орбан е определил максимална цена от 1,54 евро за бензин А95 и 1,59 евро за дизел, макар мярката да се прилага само за превозни средства с унгарски регистрационни табели.

Брюксел търси координиран отговор

На европейско ниво енергийният комисар Дан Йоргенсен посочи, че Брюксел обмисля активирането на временни извънредни мерки при „тежка ценова криза“, но подчерта, че те трябва да бъдат целенасочени, времево ограничени и да не спират прехода към чиста енергия. Комисарят също нареди на държавите членки да намалят целевото ниво на запълване на газовите хранилища до 80% от капацитета — с 10 процентни пункта под официалните цели на ЕС.