Заобикаляне на тесния проход – гениално или отчаяно?
Изявление на Бенямин Нетаняху хвърли нова светлина върху един от най-чувствителните въпроси в глобалната енергетика – зависимостта от Ормузкия проток. Според него дългосрочното решение не е нито флотилии, нито ракети, а… тръби.
Да, тръби. Много тръби. Прокарани на запад – през Саудитска Арабия към Червено море и Средиземно море. Идеята е проста: ако не можеш да премахнеш риска, просто го заобиколи.
В момента около 20% от световния износ на петрол минава през Ормуз – тесен, нервен и лесен за блокиране проход, където Иран има всички необходими инструменти да държи света в енергийно напрежение.
Военни удари или инфраструктурна революция?
Нетаняху признава, че военните действия могат да дадат „краткосрочна стабилност“ – дипломатичен начин да се каже „ще ударим, но няма да решим проблема“. Истинската цел според него е да се обезсмисли самият проток като стратегически фактор.
Тук идва интересният детайл: подобен проект би изисквал сътрудничество между държави, които не са точно известни с това, че си разменят коледни картички. Но когато става дума за петрол, географията често надделява над политиката.
„Вече сме преполовили“ – но накъде?
По отношение на войната, израелският премиер твърди, че операцията е „отвъд средата“. Без срокове, без конкретика – просто достатъчно оптимизъм, за да звучи уверено и достатъчно неясно, за да не носи отговорност.
Според него Израелските отбранителни сили вече са нанесли сериозни щети върху ракетния и ядрен потенциал на Иран. В списъка влизат фабрики, технологии и дори учени – защото в съвременните конфликти „инфраструктура“ има доста широко значение.
Колко далеч стигат ракетите?
Нетаняху обръща внимание и на удар по базата Диего Гарсия – демонстрация, че иранските ракети вече покриват около 4000 км. Това поставя голяма част от Европа в обсега – нещо, което трудно може да бъде игнорирано, дори от най-оптимистично настроените анализатори.
Събуждане по спешност?
В заключение, посланието към Запада е ясно: време е за събуждане. Нетаняху не пропуска да похвали Доналд Тръмп за твърдата линия спрямо Иран, включително излизането от ядреното споразумение.
И най-важното – конфликтът не е „само проблем на Израел“. Което в превод означава: или всички ще участват в решението, или всички ще плащат сметката.
