По протежение на булевард „Веспучио Сур“ — една от главните артерии на Сантяго, Чили — голям билборд рекламира нов жилищен комплекс с надпис: „Зелени площи, място за барбекю, зона за домашни любимци.“ Нарастващият акцент върху пространства за домашни животни като ключов аргумент при продажбата на имоти се е разпространил из целия регион. Същият билборд лесно би могъл да се види в Богота, Рио де Жанейро или всеки друг голям латиноамерикански град.

В един от най-елитните квартали на Мексико Сити салон за маникюр предлага гел процедури на цена, сравнима с тази на съседния салон за грийминг на домашни любимци. Кучетата се превръщат в централна фигура в семейния живот. В Буенос Айрес вече има повече кучета, отколкото деца — същото важи и за Кито, Еквадор.

Нарастващата „хуманизация“ на домашните любимци в домакинствата из Латинска Америка е може би най-осезаемият симптом на една нова поколенческа промяна. Майчинството вече не е приемано за даденост, а раждаемостта пада с безпрецедентни темпове.

Числата говорят сами

Данните идват от последното Демографско наблюдение на ЕКЛАК — Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите. Регионът вече средно наброява 1,8 деца на жена — под нивото на заместване от 2,1, необходимо за поддържане на стабилно население. За сравнение, през 50-те години на миналия век средният брой деца на жена в региона е бил 5,8.

Симоне Чекини, директор на Демографския център за Латинска Америка и Карибите към ЕКЛАК, посочва, че промяната е настъпила много по-бързо, отколкото в Европа — дори по-бързо от прогнозите на ООН отпреди две десетилетия.

„Според нашите оценки общото население на Латинска Америка и Карибите ще нараства до 2053 г., след което средно ще започне да намалява“, казва Чекини. Куба, Уругвай и редица карибски острови вече са изправени пред тази реалност.

Чили — рекордьор в спада

В демографията коефициент на раждаемост под 1,3 деца на жена се счита за свръхнисък. Чили е достигнала 1,1 деца на жена — най-ниското ниво в Латинска Америка и сред най-ниските в света. Коста Рика (1,32), Уругвай (1,39) и Аржентина (1,5) не изостават далеч.

Социологът Мартина Йопо Диас от Католическия университет на Чили описва явлението като „многопричинно“, но откроява един ключов фактор — драстичното намаляване на бременностите при тийнейджъри. „В Чили процентът на тийнейджърска бременност е спаднал с близо 80% за последното десетилетие — постижение в областта на общественото здраве, свързано с политики за репродуктивна автономия и по-широк достъп до контрацепция“, обяснява тя.

Неравенство и образование

В регион, белязан от дълбоко социално неравенство, спадът в раждаемостта не засяга всички групи еднакво. Изследванията показват, че жените с по-ниски доходи са склонни да имат повече деца, отколкото биха желали, докато жените с по-високи доходи — по-малко.

Образованието играе съществена роля. Мексиканските жени например са имали средно 3,4 деца и 6,4 години обучение през 1990 г.; до 2020 г. тези числа са се променили на 1,9 деца и над 10 години образование. Подобни тенденции се наблюдават в Колумбия, Бразилия и другаде.

Може ли тенденцията да се обърне?

Експертите са предпазливи. В световен мащаб страните, прилагали пронаталистки политики — бонуси, щедър родителски отпуск — са постигали в най-добрия случай скромни или временни резултати.

Според Йопо Диас онова, което политиците могат да направят, е да улеснят живота на хората, които искат да имат деца, но се чувстват затруднени финансово или практически. Вместо да се фокусират върху броя на ражданията, тя препоръчва изграждането на общество, в което „решението да имаш деца не е тежест за определена група — особено за жените.“

Застаряващо общество

Падащата раждаемост в съчетание с нарастващата продължителност на живота води до застаряване на населението, което от своя страна натоварва здравните системи и пенсионните фондове. В Чили се обсъжда закриването на родилни отделения поради намалено търсене. В Аржентина се съобщава за закриване на училища заради спад в записванията.

Според доклад на „Аржентинос пор ла Едукасион“ до 2030 г. записването в училищата може да спадне с 27% в национален мащаб. На регионално ниво данни на ЮНЕСКО сочат, че между 2015 и 2023 г. са се родили с 1,2 милиона по-малко деца, а до 2030 г. ще има с 11,5 милиона по-малко деца и тийнейджъри в училищна възраст в сравнение с 2020 г.

Повечето експерти се обединяват около едно: не съществува единствена причина за спада в раждаемостта. Зад него стои сложно преплитане на здравни и образователни политики, икономически неравенства, нови полови роли и културна среда, в която „да имаш деца“ вече не е задължителна стъпка в живота.