Руският диктатор се е скрил от камерите. Версиите са много, истината е по-проста — страхът е универсален език дори в Кремъл.
Напоследък Владимир Путин е станал нещо като призрак на руската пропагандна сцена — нито „консерви“ (предварително подготвени видеа), нито живи появявания, нито дори онези внимателно режисирани визити с по три кортежа, по три различни маршрута, от които единият се снима „случайно“. Политолози и анализатори обясняват отсъствието му с един прост факт: ликвидирането на върховния лидер на Иран изплаши Кремъл до такава степен, че Путин се е приютил в бункера си и подготвя нов информационен гулаг.
Добре дошли в руската традиция на невидимия, но всеприсъстващ вожд.
Ленин на бронетранспортьор, Сталин под знамената — и другите митове
Руснаците имат дълга и богата история на измислени лидери. Ленин — оня гимнастически подвиг върху хлъзгавата броня, призивът към революция, свалянето на кървавия царски режим… Всичко това е художествена измислица. Ленин никога не е стоял на никакъв бронетранспортьор. Сталин — известен с образа си с гърди напред под гордо развени знамена — също никога не е бил там, където картините го рисуват. Дори филмът за посещението му в Берлин през май 1945 г. е постановка, защото Сталин се е страхувал за живота си всяка изминала секунда, а с времето страхът само е нараствал.
Путин е точно такъв. Нищо ново под Слънцето — само форматът се е сменил от платно и мрамор към телевизионен екран.
Публичен, но зад стъкло
Десетилетия наред съветската система е приучвала хората, че образът на вожда е нещо свещено — в учебниците, по стените, в киносалоните. После дойдоха Горбачов, който изненада всички, като просто излезе сред хората и ги очарова, и Елцин, който излизаше сред хората с малко по-различен проблем — алкохолен. Накрая дойде Путин, създаде илюзията за близост, но зад пет концентрични пояси за сигурност.
Всяко посещение в Калуга, Тула или дори окупирания Мариупол е внимателно режисирано: множество кортежи, множество маршрути, единият се снима. Никой под звание майор от ФСБ не се приближава. А онези, които пазят гърба му — соколничите, ключниците, цялата феодална свита — имат стимул да мълчат: след вярна служба ги очакват губернаторски постове, собствени крепостни и спокоен живот. Кой би предал хазяина при такива условия?
Защо точно сега и защо точно Израел?
Тук нещата стават интересни. Говорителят на Цахал обяви нещо, от което всеки параноичен диктатор би се разтреперал: Израел е следял не само Иран — следял е целия свят, използвайки, между другото, руска система за наблюдение, инсталирана от Москва, но с израелски софтуер. Чудесна ирония: шпионският инструмент на Путин се е оказал прозорец и за другите.
Засега Путин може да спи спокойно, докато Тръмп е на власт. Русия е основният актив на американския президент — не мирът в света, не красивите изявления пред камерите, а конкретните бизнес перспективи: добивна индустрия, строителни договори, пазари без закони, където достатъчно е да се договориш с един човек. Децата на Тръмп биха станали най-едрите предприемачи, галеристи и може би генерал-губернатори на Русия. При Путин.
Но Мосад не е Тръмп. Мосад не работи за Вашингтон — работи за себе си. И историята на операция „Ентебе“ в Уганда го доказва: когато терористи отведоха израелски заложници на 4000 километра разстояние, разчитайки, че Уганда е достатъчно далеч — израелският спецназ пристигна, свърши работата и се прибра. Командирът им в тази операция се казваше Нетаняху — брат на сегашния премиер.
А ако някой реши, че Путин вече не е нужен?
Дотук историята е позната. Но ето какво наистина плаши Кремъл: Путин е незаменим за Тръмп, но не и за Си Дзинпин. Китай вече е привързал Русия към себе си с нефтопроводи и икономическа зависимост. Ако на Пекин му дойде кеф да смени партньора — по-сговорчив, по-купен, по-предвидим — Путин внезапно се превръща в задача, а не в ресурс.
И ако при тази аритметика някой реши да постави поръчка — не към Вашингтон, а към онзи, който вече е показал, че работи навсякъде по света — какво би направил Путин? Скрил се е в бункер. Изградил е петте пояса сигурност. Поверил се е на хора, чиято лоялност е купена с губернаторства.
Страхът е рационален. Просто рядко изглежда така отвън.
Автор: Сергей Асланян – руски, опозиционен журналист
